Old/New Testament
Ти си красива, моя прятелко
Възлюбеният
4 (A)Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!
Твоите очи са като на гълъби.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от галаадската планина.
2 Твоите зъби са бели като стадо остригани овци,
когато излизат от къпалня,
всяка от която е като близначка
и никоя не липсва между тях.
3 Устните ти са като алена панделка
и устата ти е сладкодумна.
Страните ти зад булото са
като половинки нар.
4 Шията ти е като Давидова кула,
изградена от редове камъни
и висящи на нея хиляда щитове –
все щитове на юнаци.
5 (B)Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела,
които пасат между лилии.
6 Когато денят лъха прохлада и сенките бягат,
ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен.
7 Цялата си хубава, моя мила,
и недостойнство няма у тебе.
8 Слез с мене от Ливан, невесто моя,
слез с мене от Ливан!
Слез от билото на Амана,
от върха на Сенир и Хермон,
от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди.
9 Ти плени моето сърце, сестрице невесто,
плени сърцето ми с блясъка на очите си,
със скъпоценния камък на огърлицата на шията си.
10 (C)О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто!
По-сладки от вино са твоите милувки
и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати.
11 (D)От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто,
мед и мляко са под езика ти,
уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан!
12 (E)Затворена градина е моята сестрица невеста,
заключен кладенец, запечатан извор.
13 Твоите фиданки са царска градина с нарове,
с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания –
14 нард и шафран, тръстика и канела
с всякакви ухания на
смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати.
15 (F)Ти си градински извор,
кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.
Възлюбената
16 Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг,
и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите ѝ!
Нека моят възлюбен да дойде в градината си
и да вкуси прекрасните ѝ плодове.
Възлюбеният
5 Дойдох в градината си, сестрице невесто,
обрах своята смирна със своите ухания,
ядох медените си пити със своя мед,
пих си виното със своето мляко.
Яжте, приятели,
пийте, обични, и се насищайте.
Нощен блян
Възлюбената
2 Заспала съм, но сърцето ми е будно.
Ето гласът на моя възлюбен, който чука:
„Отвори ми, сестрице, моя мила,
моя гълъбице, моя съвършена!
Защото главата ми е цяла с роса покрита,
и косата с нощна влага.“
3 Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам?
Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката
и моята вътрешност се развълнува от него.
5 Станах да отворя на своя възлюбен.
От ръцете ми капеше смирна,
от пръстите ми се стичаше смирна
по дръжката на ключалката.
6 (G)Отворих на своя възлюбен,
а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл.
Душата ми примря, докато говореше.
Търсих го, но не го намерих;
зовях го, но не ми отговори.
7 (H)Срещнаха ме стражите, които обикалят града,
набиха ме, израниха ме.
Снеха ми булото стражите, които пазят стените.
Помогнете ми да го намеря!
8 (I)Заклевам ви, дъщери йерусалимски:
ако срещнете моя възлюбен,
какво да му кажете – че изнемогвам от любов.
Хор
9 С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени,
о, най-прекрасна между жените?
С какво твоят възлюбен е по-добър от другите,
че ни заклеваш така?
Възлюбената
10 Моят възлюбен е бял и румен,
личен между десет хиляди други.
11 Главата му е чисто злато,
къдрите му са вълнисти, черни като врана;
12 очите му – като гълъби край водни потоци,
къпещи се в мляко, седящи в доволство;
13 Бузите му са като лехи,
пълни с балсамови дървета, принасящи благовония.
Устните му са лилия, от която капе смирна.
14 Ръцете му са златни колове, обсипани с топази.
Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.
15 Краката му са като мраморни стълбове,
поставени върху подложки от чисто злато –
изглед има като Ливан, величествен е като кедър.
16 Устата му е сладост. Той цял е прелест.
Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел,
дъщери йерусалимски.
Закон или вяра
3 Неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече не вярвате на истината[a], макар пред очите ви Иисус Христос да бе изобразен така, сякаш е разпънат сред вас? 2 Искам само това да науча от вас: чрез дела по Закона ли получихте Духа, или като повярвахте на това, което чухте? 3 Толкова ли сте неразумни? След като започнахте с Духа, с плътта ли сега ще свършите? 4 Нима напразно претърпяхте толкова неща? Едва ли е било напразно! 5 Този, Който ви дарява Духа и прави сред вас чудеса, заради дела по Закона ли върши това, или защото повярвахте на онова, което чухте?
6 (A)Както е писано: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ 7 (B)Затова знайте, че онези, които се облягат на вярата, са Авраамови синове. 8 (C)И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвести на Авраам: „Чрез тебе ще бъдат благословени всички народи.“ 9 И тъй, онези, които се облягат на вярата, са благословени заедно с повярвалия Авраам.
10 (D)А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“ 11 (E)Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“ 12 (F)Но законът не изисква вяра, а казва: „Който изпълни тези неща, той ще живее чрез тях.“ 13 (G)Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ – 14 за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.
Законът и Божието обещание
15 Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание. 16 (H)А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос. 17 (I)Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос[b], та обещанието да изгуби сила. 18 (J)Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
19 (K)Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник. 20 (L)Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един. 21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона. 22 (M)Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24 (N)Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра. 25 А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.
26 (O)Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос – 27 (P)всички, които в Христос[c] се кръстихте, в Христос се облякохте. 28 (Q)Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос. 29 (R)А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание – наследници.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.