Old/New Testament
Наслов
1 Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.
Увод – суета на суетите
2 (A)Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. 3 Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето? 4 (B)Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена.
5 Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява. 6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат. 7 (C)Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново.
8 (D)Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. 9 (E)Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. 10 Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас. 11 Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.
Суетата на човешката мъдрост
12 Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим. 13 (F)И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. 14 Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър. 15 Криво не се изправя и което липсва, не се брои.
16 (G)Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание. 17 И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър. 18 Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.
Суетата на насладите
2 Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие – наслади се с блага. Но ето и това е суета. 2 Отсъдих за смеха: „глупост“, а за веселието – „Какво ти носи?“ 3 Реших в сърцето си да усладя плътта си с вино и макар сърцето ми да ходеше след мъдростта, реших да се предам и на глупостта, докато вникна кое е добро за хората, какво би трябвало да вършат те под небето през преброените дни на живота си.
Суетата на богатството и труда
4 (H)Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя, 5 оградих се с райски градини и ги залесих с всякакви овощни дървета. 6 Съградих водоеми да напояват райските градини, в които растат дървета. 7 Сдобих се със слуги и слугини и прибавих слугите, родени в моя дом; аз имах едър и дребен добитък повече от всички, живели преди мен в Йерусалим. 8 (I)Натрупах сребро и злато, а също скъпоценности от разни земни царе и земи, отбрах си певци и певици, както и разкоши, услаждащи човека – многобройни жени. 9 И се възвеличих, и забогатях повече от всички, които властваха преди мен в Йерусалим. Но въпреки това аз запазих мъдростта си. 10 Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове? 11 Но ето обърнах се, огледах всичко, извършено от моите ръце, и моя труд, с който бях се трудил, за да го постигна. И ето – всичко е суета и гонене на вятър и няма полза от нищо под слънцето.
Суетата на мъдростта и глупостта на труда и радостта
12 Обърнах се, за да разгледам мъдростта наред с безумието и глупостта. Кой ли може да извърши нещо след царя освен извършеното вече? 13 Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината. 14 (J)Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях. 15 И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета. 16 (K)Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът? 17 Затуй намразих аз живота, опротивя ми всяко дело, извършено под слънцето. Защото всичко е суета и гонене на вятър.
18 Възненавидях и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото го оставям на човека, идващ след мене. 19 Кой знае: дали ще бъде мъдър той, или пък глупав? Той ще владее всичко мое, което с труд и мъдрост аз придобих под слънцето. И това е суета. 20 Дойдох дотам да се отчаям в сърцето си за целия си труд, с който се трудих под слънцето: 21 един се труди с мъдрост, знание, сполука, но го оставя в дял на друг, който не се е трудил за него. Това също е суета и голямо зло. 22 А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето? 23 Наистина – всичките му дни са страдания, целият му труд – тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.
24 (L)Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка. 25 Та „Кой може да яде и се наслаждава, ако не аз?“ 26 (M)Бог дарява с мъдрост, знание и радост благоугодния пред Него, а на грешния отрежда грижи: да притуря и да трупа, за да го отреди на този, който е благоугоден пред Бога. Това е също суета и гонене на вятър.
Неизменният порядък в живота
3 Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето:
2 време за раждане и време за умиране,
време за садене и време за изкореняване на насаденото,
3 време за убиване и време за изцеление,
време за събаряне и време за градене,
4 време за ридание и време за смях,
време за тъга и време за ликуване,
5 време за разхвърляне на камъни и време за събирането им,
време за прегръдки и време да ги отбягваш,
6 време за търсене и време за загубване,
време за пазене и време за пилеене,
7 време за раздиране и време за зашиване,
време за мълчание и време за говорене,
8 време за любов и време за омраза,
време за война и време за мир.
9 Каква полза за работещия от онова, над което той се труди? 10 Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея. 11 (N)Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва. 12 Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. 13 И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога. 14 (O)Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него. 15 (P)Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.
Еднаква участ за всички – праведни и нечестиви, хора и животни
16 (Q)Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда. 17 (R)Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело. 18 Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни. 19 (S)Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета. 20 (T)И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта. 21 Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята? 22 Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?
Изпитанията на апостол Павел
16 Пак казвам: никой да не ме смята за глупав. Ако не искате, приемете ме тогава като глупав, та и аз малко да се похваля. 17 Това, което казвам, не го казвам като дадено ми от Господа, а като глупав човек, който си мисли, че може да се хвали. 18 Понеже мнозина се хвалят с човешки предимства, ще се похваля и аз. 19 Защото вие, уж разумни хора, с готовност търпите глупавите. 20 Вие търпите, когато някой ви се налага или ви използва, или обира, или се превъзнася, или ви удари плесница. 21 Срамувам се, че го казвам: нима ние не можехме също да правим така! Но за каквото дръзне да се похвали някой, говоря като безумен, ще дръзна и аз. 22 (A)(B)Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамови потомци ли са? И аз съм. 23 (C)(D)Христови служители ли са? Ще кажа като безумен: аз съм още повече! Аз много повече съм се трудил, прекалено много са ме били, много повече съм затварян, много пъти съм се изправял пред смъртта. 24 (E)Юдеите пет пъти ми удариха по четиридесет удара без един. 25 (F)Три пъти ме биха с тояги, веднъж – с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море. 26 (G)Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя, 27 в труд и мъка, често в безсъница, в глад и жажда, често без храна, в студ и без дрехи. 28 Освен всичко друго, прибавяха се и всекидневните нападки против мене и грижите за всички църкви. 29 Когато някой изнемогва, изнемогвам и аз. Когато някой изпада в съблазън, като че ли се пека на огън. 30 (H)Ако трябва да се хваля, ще се хваля със своята немощ. 31 Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос[a], Който е благословен за вечни времена, знае, че не лъжа. 32 (I)В Дамаск управителят на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, като искаше[b] да ме хване. 33 [c] Но аз бях спуснат в кош през прозорец по стената и избягах от ръцете му.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.