Old/New Testament

Съвети за благоразумие

7 ^(A)По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането. ² По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си. ³ Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро. ⁴ Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието. ⁵ По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец, ⁶ защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета. ^7 (B)Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава. ⁸ Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив. ^9 (C)Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците. ¹⁰ Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това. ¹¹ Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето. ^12 (D)Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава.

¹³ Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво? ¹⁴ В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.

^15 (E)През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си. ¹⁶ Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш? ^17 (F)Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно? ¹⁸ Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

^19 (G)Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град.

^20 (H)Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши.

²¹ Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе. ²² Защото колко пъти е било – сърцето ти знае това, – когато ти сам си злословил срещу други хора.

²³ Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене. ²⁴ Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало – кой ще го достигне? ²⁵ Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум – за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта – безумие.

^26 (I)И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ е примка, ръцете ѝ – окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея. ²⁷ Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка: ^28 (J)каквото търсеше душата ми, аз не го намерих – един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих. ²⁹ Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.

Целесъобразност в несъвършения свят

8 Кой е подобен на мъдреца? И кой разбира значението на думите? Мъдростта на човека осиява лика му и строгият му поглед се омекотява.

^2 (K)Аз казах: ти спазвай царска заповед поради клетва, дадена пред Бога. ³ Не отстъпвай прибързано от него и не упорствай в нечестиви деяния, защото той може да извърши всичко, каквото поиска. ⁴ В заповедта на царя има власт – кой ще му рече: „Какво вършиш ти?“ ⁵ Който съблюдава заповед, няма да види зло: размисълът на мъдреца знае и времето, и наредбата. ⁶ Защото за всяко нещо си има време и наредба. Злото, извършено от човека, тежи като опасност за самия него. ^7 (L)Никой не знае какво ще се случи. Кой може да предскаже какво ще се случи? ^8 (M)Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка. Нечестието няма да избави нечестивия. ⁹ Аз видях всичко това, когато насочвах мислите си към всяко нещо, което става под слънцето – във време, когато човек властва над човека, за да му вреди.

¹⁰ Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите – идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета. ¹¹ Понеже не се произнася веднага присъда над злите деяния – от това се одързостява човешкото сърце да извършва зло. ¹² Ако и грешникът стократно да извършва зло, ако и да остава дълго да живее, все пак аз зная, че ще има добро за онези, които се боят от Бога, защото те благоговеят пред Него. ^13 (N)А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго.

^14 (O)Ето друга суета на земята: праведници, постигнати от участ, която заслужават грешници за своите деяния. А има грешници с участ, която заслужават праведни за своите дела. Пак си помислих: и това е суета. ¹⁵ Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.

¹⁶ Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, – ^17 (P)тогава аз казах: Божие дело е всичко, макар човек и да не може да постигне същността на делата, които се вършат под слънцето. Какъвто и труд да полага човек и да търси, той няма да успее да я отгатне. И дори мъдрецът да рече, че знае тази същност, той не може да я открие.

Живот, използван по мъдър начин

9 ^(Q)Ето към всичко това насочих размислите си, за да проумея, че делата на праведници и на мъдреци са в ръцете на Бога. Човек не знае кое стои пред него: любов или омраза – всичко е възможно. ^2 (R)Всичко може да се случи еднакво на всички: една е участта на праведника и на нечестивия, на добрия^[a], на чистия и на нечистия, на този, който принася жертви, и на този, който не принася, на добродетелния и на грешния; на този, който полага клетва, и на този, който се бои от клетва. ³ Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите. ⁴ Който е между живите, има надежда: защото по-добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв. ⁵ Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала. ⁶ А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.

⁷ Иди, яж хляба си с веселие, пий с весело сърце виното си, щом Бог сега е благосклонен към твоите дела. ⁸ Нека бъдат бели твоите дрехи във всяко време и маслиновото масло на главата ти да не оскъднява. ⁹ Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето. ¹⁰ Направи всичко, което твоята ръка може да извърши според силите си. Защото в царството на мъртвите, където ще отидеш, няма ни деяние, ни разум, ни знание, ни мъдрост.

¹¹ По-нататък аз видях под слънцето, че не бързоноги печелят надбягването, не герои – битката. Също тъй и мъдреците не получават хляб, разумните – богатство, разсъдливите – благосклонност. На една съдба и случай са подвластни всички те. ^12 (S)Защото човек не знае отреденото му време. Както риби се заплитат в пагубна мрежа и както птици налитат на примка, така и човекът се улавя в злочесто време, когато внезапно то го настигне.

¹³ Аз съзрях под слънцето следното – пример за поука, която е важна за мене: ¹⁴ имаше малък град и малко хора в него; силен цар се отправи срещу него и го обсади, и съгради наоколо му могъщи обсадни валове. ¹⁵ Но в него се намери човек сиромах, но мъдрец, и той успя да избави града с мъдростта си; но никой не си спомни за този сиромах. ¹⁶ Тогава размислих: мъдростта струва повече от силата; макар че мъдростта на сиромаха се презира и не се вслушват в думите му. ¹⁷ В словата на мъдрите, изречени спокойно, се вслушват повече, отколкото в крясъка на онзи, който властва сред глупци. ¹⁸ Мъдростта е по-добра от военните оръжия, но един единствен грешник може да погуби много блага.

Последни наставления и поздрави

13 ^(A)Трети път вече идвам при вас – „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума.“ ² Казах по-рано и сега казвам – тоест когато бях там втория път и сега, когато съм далече, пиша на съгрешилите преди и на всички останали, че когато отново дойда, няма да щадя. ³ Вие търсите доказателства, че Христос говори чрез мене. Той не е безсилен спрямо вас, а е силен сред вас. ⁴ Защото, макар и да беше разпънат поради немощ^[a], Той е жив чрез Божията сила. Също и ние, макар да сме съпричастни с Неговата немощ, ще живеем с Него чрез Божията сила, която е у нас.

⁵ Изследвайте себе си дали имате вяра. Изпитвайте сами себе си. Нима не разбирате, че Иисус Христос е във вас? Освен ако при изпитанието сте се оказали недостойни. ⁶ Но се надявам да разберете, че ние не сме недостойни. ⁷ Молим се на Бога да не вършите никакво зло – не за да се покажем ние достойни, а за да вършите вие това, което е добро, пък ние нека изглеждаме недостойни. ⁸ Защото ние сме силни не против истината, а в полза на истината. ⁹ Наистина се радваме ние да сме слаби, а вие – силни. Затова се и молим за вашето усъвършенстване. ^10 (B)Пиша тези неща, когато не съм при вас, та като бъда при вас, да не употребя строгост според властта, която Господ ми е дал за утвърждаване, а не за унищожаване.

¹¹ И така, братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир и Бог, изворът на любовта и на мира, ще бъде с вас. ^12 (C)Поздравете се взаимно със свята целувка. Поздравяват ви всички вярващи.

¹³ Благодатта на Господ Иисус Христос, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас. Амин.