Old/New Testament
Молитва към Бога за помощ
57 (A)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам[a], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.
2 [b] Боже, смили се над мене, помилвай ме,
защото към Тебе прибягва душата ми.
Ще се скрия в сянката на Твоите криле,
докато преминат бедите.
3 Ще призовавам Бога, Всевишния Бог,
Който прави всичко за мене.
4 Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси;
ще посрами онзи, който иска да ме погълне.
Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.
5 (B)Душата ми живее сред лъвове;
лежа при пламнали от алчност хора.
Зъбите им са стрели и копия,
езикът им е остър меч.
6 (C)Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
7 (D)Сложиха пред мене примка за краката ми.
Моята душа е пречупена.
Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.
8 (E)Непоколебимо е сърцето ми,
непоклатимо.
Ще пея и ще свиря.
9 Събуди се от сън, моя душо!
Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.
10 (F)Ще Те прославям, Господи,
ще Те възпявам между народите,
11 (G)защото Твоята милост е до небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
12 Боже, прояви величието Си над небесата,
Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
Бог е справедливият Съдия
58 (H)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.
2 [c] Наистина ли, съдии, изричате правда?
Справедливо ли съдите хората?
3 Не! В сърцето си замисляте неправда по земята,
с ръцете си отмервате насилие.
4 Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба;
заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.
5 (I)Тяхната отрова е като отровата на змия,
подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,
6 която не се вслушва в гласа на заклинателя,
на заклинателя, изкусен в заклинания.
7 (J)Боже, строши зъбите в устата им!
Господи, счупи челюстите на младите лъвове!
8 (K)Нека изчезнат те като вода, която се оттича!
Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.
9 (L)Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си,
да не видят слънце като пометнато дете.
10 (M)Преди вашите котли да усетят пламналите тръни,
както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.
11 Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение;
ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.
12 И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния.
И така, има Бог, Който съди по земята!“
Молитва за избавление
59 (N)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид, когато Саул изпрати мъже около дома му, за да го убият.
2 [d] Боже, избави ме от моите врагове
и ме спаси от надигналите се против мене.
3 Избави ме от онези, които вършат беззаконие,
и ме спаси от кръвожадни хора,
4 защото те дебнат живота ми. Господи,
силните се събират срещу мене
без мое престъпление и без мой грях.
5 Без моя вина се стичат и се готвят за нападение.
Вдигни се, ела и виж!
6 И Ти, Господи Боже, Боже Вседържителю, Боже Израилев,
стани да посетиш всички народи.
Не пощадявай никого!
7 Вечер те се връщат,
вият като псета и обикалят града.
8 (O)Ето те бълват с устата си хули.
Мечове са на устата им,
защото те си мислят: „Кой ще чуе?“
9 (P)Но Ти, Господи, ще се надсмееш над тях,
ще посрамиш всички тези народи.
10 Боже, Сило моя, аз гледам към Тебе,
понеже Бог е моята защита.
11 Моят милостив Бог върви пред мене.
Бог ще ми даде да видя повалени моите врагове.
12 Не ги убивай, та моят народ да не забравя това.
Разпръсни ги
и ги повали със силата Си, Господи, Защитниче наш.
13 (Q)Думите на устните им са грехове на тяхната уста.
Нека бъдат уловени в гордостта си
заради проклятията и лъжата, които изговарят.
14 (R)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма.
Тогава ще узнаят, че Бог е, Който господства над Яков
и над цялата земя.
15 Нека да се връщат вечер,
да вият като псета и да обикалят града;
16 нека се скитат да търсят храна,
щом не са се наситили.
17 Аз пък ще възпея Твоята сила
и ще прославя милостта Ти сутрин,
защото Ти си моя защита
и прибежище в ден на беда.
18 Боже, Сило моя, ще Те възпявам,
понеже Бог е моята защита,
Бог е милостив към мене.
Примерът на Авраам
4 А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него? 2 Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога. 3 (A)А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ 4 Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. 5 Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване. 6 Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:
7 (B)„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит! 8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“
9 (C)И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване. 10 Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11 (D)И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването. 12 Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.
Вярата в Божието обещание
13 (E)(F)Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. 14 (G)Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, 15 (H)тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. 16 (I)Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, 17 (J)както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. 18 (K)И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ 19 (L)И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. 20 Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, 21 напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. 22 (M)Затова и вярата му се зачете за оправдаване. 23 Но не само за него е писано, че му е зачетена, 24 (N)но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – 25 (O)предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.