Old/New Testament
1 Соломоновата песен на песните.
Бъди мой цар
Възлюбената
2 [a] Нека ме целува, с целувки на устата си,
защото неговите милувки са по-желателни от вино.
3 Благоуханни са твоите масла;
името ти е като разлято миро.
Затова те обичат момичетата.
4 Привлечи ме, нека побързаме след тебе;
нека царят ме въведе в чертозите си –
ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе,
ще хвалим твоите милувки повече от вино.
Заслужено те обичат!
Призив към девойките от Йерусалим
5 Дъщери йерусалимски, почерняла съм, но съм хубава
като шатри на Кидар, като Соломонови завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла,
защото слънцето ме е обгорило.
Синовете на моята майка ми се разгневиха,
поставиха ме да пазя лозето,
но моето собствено лозе не опазих.
Към любимия
7 Кажи ми ти, когото обича душата ми:
къде пасеш стадото си? Къде пладнуваш и почиваш?
Защо да съм като скитница
край стадата на твоите другари?
Възлюбеният
8 Оприличил съм те на моя кобилка между фараонови колесници.
Разговор на обичащите се
Хор
9 Ако не знаеш, о, най-хубава между жените,
върви си след овците
и си паси агънцата покрай пастирските шатри.
10 Прекрасни са твоите бузи под нанизи,
твоята шия с огърлици.
11 Ще ти направим златни висулки
със сребърни украшения.
Възлюбената
12 Докато царят беше на трапезата,
моят народ излъчваше благоуханието си.
13 Моят възлюбен е като китка смирна,
поставена между гърдите.
14 Моят възлюбен е за мене като китка кипър
в лозята на Ен-Геди.
Възлюбеният
15 Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!
Твоите очи са като на гълъби.
Възлюбената
16 О, колко си хубав, мой мили и възхитителен!
И леглото ни е в зеленина.
Възлюбеният
17 Гредите над нас са кедри,
кипарисите над нас са като покривни греди на спалнята.
За любовта всичко е прекрасно
Възлюбената
2 Аз съм саронски шафран,
лилия от долините.
Възлюбеният
2 Каквото е лилия между тръни,
това е моята възлюбена между девойките.
Възлюбената
3 (A)Каквото е ябълка между горски дървета,
това е моят възлюбен между младежите.
Под сянката ѝ обичам да седя
и плодовете ѝ са сладки за мене.
4 Той ме въведе в къщата за пируване
и ме погледна с любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки,
защото изнемогвам от любов.
6 (B)Лявата му ръка е под главата ми,
а с дясната ме прегръща.
Възлюбеният
7 (C)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
в сърните и полските кошути:
недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
Възлюбената
8 Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва!
Припка по планините, скача по хълмовете.
9 Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен.
Ето стои зад стената ни,
поглежда през прозореца,
наднича през решетките.
10 Моят възлюбен ме заговори:
„Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
11 Ето зимата вече мина,
дъждът преваля, престана.
12 Цветя се показаха по земята.
Настана време за песни
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя.
13 (D)Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си.
Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
14 Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини,
под каменни заслони,
покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“
Девойките
15 Ловете ни лисиците,
лисичетата, които повреждат лозята,
защото нашето лозе е цъфнало.
Възлюбената
16 (E)Моят възлюбен е мой и аз съм негова.
Той пасе стадото си между лилиите.
17 Докато денят лъха прохлада и сенките бягат,
върни се, мой мили, и бъди като газела
или като млад елен по планински скали.
Нощни размисли
3 (F)Нощем на леглото си търся този,
когото обича моята душа.
Търсих го и не го намерих.
2 Казах си: „Ще стана, ще тръгна по града,
по улици и по площади;
ще търся онзи, когото обича душата ми.“
Търсих го, но не го намерих.
3 (G)Срещнаха ме стражи, които обикалят града.
Запитах ги: „Не видяхте ли онзи, когото обича душата ми?“
4 (H)Но щом ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми,
хванах се за него здраво и не го пуснах,
докато не го заведох в къщата на майка си
и в спалнята, където ме е родила.
Възлюбеният
5 (I)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
в сърните и полските кошути:
недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
Годеникът идва
Хор
6 (J)Кой идва от пустинята като стълб дим,
ухаещ на смирна и тамян,
и на всякакви ароматни прахове.
7 Ето Соломоновото носило!
Около него са шестдесет юнаци, Израилеви юнаци.
8 Всички са опасани с меч и са опитни в бой.
Всеки държи меча си на бедрото поради нощния страх.
9 Цар Соломон си е направил носилото
от ливански кедри.
10 Колонките му е направил от сребро,
облегалата му – от злато, частта му за сядане е от пурпурен плат,
а отвътре са я украсили с кожа.
11 Излезте, дъщери сионски, и погледнете цар Соломон
с венеца, с който го е увенчала майка му
в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
Апостолският събор
2 (A)По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно. 3 (B)Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. 4 (C)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – 5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. 6 (D)А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. 7 (E)Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, 8 понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците. 9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните. 10 (F)Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.
Апостолите Петър и Павел в Антиохия
11 А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор. 12 Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните. 13 Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“ 15 Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници. 16 (G)Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. 17 Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не! 18 Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник. 19 Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос 20 (H)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене. 21 (I)Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.