Old/New Testament
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (G)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (H)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (I)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (J)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (K)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (L)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
Божието всезнание и промисъл
139 (M)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (N)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
7 (O)Къде да се скрия от Твоя Дух
и къде да избягам от Твоето присъствие?
8 Ако възляза на небето – Ти си там;
ако легна в преизподнята – Ти си също там!
9 Ако взема крилете на зората,
ако живея на запад край отдалеченото море,
10 и там Твоята ръка ще ме води
и Твоята десница ще ме обгърне.
11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие
и светлината около мене ще стане тъмнина.
12 (P)Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо
и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.
13 (Q)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (R)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (S)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (T)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
19 (U)Ти, Боже, погубваш нечестивите,
отдръпни от мен кръвожадните мъже,
20 които говорят злобно против Тебе!
Твоите врагове се вдигнаха напразно.
21 (V)Господи, не мразя ли Твоите врагове
и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?
22 От цялото си сърце ги мразя –
те са врагове за мене.
23 (W)Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми!
Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!
24 Виж дали не вървя по лош път,
води ме по вечния път!
Химнът на любовта
13 Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал. 2 (A)Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм. 3 Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада[a], ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
4 (B)Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, 6 не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, 7 всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне, 9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни, 10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското. 12 (C)Защото сега гледаме смътно, като в огледало[b], а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. 13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.