Old/New Testament

Царуването на Соломон

Мъдростта на Соломон

3 ^(A)Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и взе фараоновата дъщеря за жена, и я доведе да живее в Давидовия град, докато довърши своя дворец, Господния храм и стените около Йерусалим. ² Тогава народът още принасяше жертви по високите места, защото по онова време не беше построен храм на името на Господа.

³ Соломон възлюби Господа, като живееше съгласно наредбите на своя баща Давид, при все че принасяше жертви и приношения по високите места. ^4 (B)(C)И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото там беше главното високо място. Соломон принесе на този жертвеник хиляда всеизгаряния. ^5 (D)В Гаваон Господ се яви на Соломон нощем насън. И Бог му каза: „Пожелай, за да ти дам.“ ⁶ Соломон отвърна: „Ти оказа велика милост на Своя служител, баща ми Давид; и понеже той постъпваше пред Тебе с истина и правда и с искрено сърце, Ти му запази тази велика милост, като му дари син, който седи на престола му, както е и днес. ⁷ А сега, Господи, Боже мой, Ти си поставил Своя служител за цар вместо баща ми, но аз съм твърде неопитен и не зная как да постъпвам в различни случаи. ^8 (E)Твоят служител е сред Твоя народ, който си избрал, народ така многочислен, че не може да се изброи, нито да се изчисли. ^9 (F)Затова дай на Своя служител разум, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло, защото кой може да управлява този Твой многоброен народ?“

¹⁰ И на Господа беше угодно, че Соломон поиска това. ¹¹ Тогава Бог му каза: „Тъй като ти пожела това и не поиска за себе си дълъг живот, нито помоли за богатство за себе си, нито пожела живота на враговете си, а за себе си разум, за да умееш да съдиш – ^12 (G)ето направих според твоята дума: дадох ти мъдрост и разум, така че преди тебе подобен на тебе не е имало и след тебе няма да се издигне подобен на тебе. ^13 (H)Аз ти давам и това, което ти не поиска: и богатство, и слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всичките твои дни. ^14 (I)Затова, ако ти ходиш по Моите пътища, като спазваш Моите наредби и Моите заповеди, както ходеше твоят баща Давид, и дните ти ще продължа.“ ¹⁵ Соломон се събуди и ето – това беше сън. И той дойде в Йерусалим и застана пред ковчега на завета Господен, принесе всеизгаряния и извърши мирни жертви. И даде голямо угощение за всички свои служители.

¹⁶ След това при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. ¹⁷ Едната каза: „Аз и тази жена живеем в една и съща къща и родих, когато тя беше в къщата. ¹⁸ И на третия ден, след като родих, тази жена също роди. А ние бяхме сами заедно, нямаше с нас външен човек в къщата – само двете бяхме в къщата. ¹⁹ И през нощта синът на тази жена умря, понеже беше легнала върху него. ²⁰ Тогава тя е станала през нощта, взела е сина ми от мене, докато аз, твоята слугиня, съм спала, и го сложила на своите гърди, а своя мъртъв син поставила на моите гърди. ²¹ Сутринта станах да накърмя сина си и ето той беше мъртъв, а когато на светло се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.“ ²² Другата жена каза: „Не, моят син е живият, а твоят син е мъртвият.“ А първата каза: „Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.“ И се препираха пред царя.

²³ Тогава царят каза: „Едната казва: ‘Живият е моят син, а мъртвият е твоят син’, и другата казва: ‘Не, твоят син е мъртвият, а моят син е живият’.“ ²⁴ И царят нареди: „Донесете ми меча!“ Донесоха един меч на царя. ²⁵ Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“ ²⁶ Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“ ²⁷ Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“ ²⁸ И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.

Соломоновите сановници

4 Цар Соломон беше цар над целия Израил. ² И негови висши сановници бяха: Азария, син на първосвещеника Садок, ³ Елихореф и Ахия, синове на Сива – секретари; Йосафат, син на Ахилуд – секретар; ⁴ Ванея, син на Йодай – военачалник; Садок и Авиатар – свещеници; ⁵ Азария, син на Натан – надзорник над областните управители; Завуд, син на Натан – свещеник и приближен на царя; ⁶ Ахисар – надзорник над двореца; Адонирам, син на Авди – отговорник за повинностите.

⁷ Соломон имаше дванадесет управители над целия Израил и те осигуряваха снабдяването на царя и на неговия дворец; всеки доставяше храна за по един месец в годината. ⁸ Ето имената им: Бен-Хур в Ефремовата планинска област; ⁹ Бен Декер – в Макац, Шаалбим, Бет-Шемеш, Елон-Бетханан; ¹⁰ Хеседовият син – в Арубот; под негово управление бяха и Сохо, и цялата земя Хефер; ¹¹ Авинадавовият син – над цялата област на Нафат-Дор, а Соломоновата дъщеря Тафат беше негова жена; ¹² Ахилудовият син Ваана в Таанах, Мегидон и цялата земя на Бет-Шеан, при Цартан, южно от Йезреел – от Бет-Шеан до Авел-Мехола и дори отвъд Йокмеам; ¹³ под управлението на сина на Гевер в Рамот Галаадски бяха селищата на Яир, Манасиев син, които са в Галаад, и областта Аргов, която е във Васан – шестдесет големи града със стени и бронзови резета; ¹⁴ Идовият син Ахинадав – в Маханаим; ¹⁵ Ахимаас в Нефталимовата земя – той си беше взел за жена Соломоновата дъщеря Васема; ¹⁶ Хушаевият син Ваана – в Асировата земя и Беалот; ¹⁷ Фаруевият син Йосафат – в Исахаровата земя; ¹⁸ Шимей, син на Ела – във Вениаминовата земя; ¹⁹ Уриевият син Гевер – в галаадската земя, земята на аморейския цар Сихон и на Васанския цар Ог; той беше управител в тази земя.

Величието на цар Соломон

²⁰ Юда и Израил бяха многобройни като морския пясък, ядяха, пиеха и се веселяха.

5 ^{(J) [a]} Соломон владееше всички царства от Ефрат до египетската граница. Тези управители плащаха данъци и служеха на Соломон през всичките дни на живота му.

² Всекидневната прехрана на Соломон се състоеше от тридесет кора чисто пшенично брашно и шестдесет друго брашно, ³ десет угоени говеда и двадесет – хранени на пасбище, сто овце, освен елени, сърни, диви кози и охранени птици. ⁴ Защото той управляваше цялата земя от Типсах до Газа, беше над всички царе отсам реката и имаше мир с всички околни страни. ⁵ Така Израил и Юда живееха спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си – от Дан до Вирсавия, – през всички Соломонови дни.

^6 (K)Соломон имаше четиридесет хиляди ясли за колесничните коне и дванадесет хиляди за конницата. ⁷ И тези управители доставяха всичко на цар Соломон и на всички, които бяха на трапезата му – всеки в своя месец, и не допускаха да има недостиг от нещо. ⁸ Всеки доставяше също и ечемик, и слама за конете и за мулетата поредно в мястото, където беше царят.

^9 (L)И Бог даде на Соломон мъдрост, разум и всеобхватен ум като пясъка край морето. ¹⁰ Така Соломоновата мъдрост беше по-голяма от мъдростта на всичките синове на Изтока и от цялата египетска мъдрост. ^11 (M)Той беше по-мъдър от всички хора – от езрахиеца Етан, от Еман, Халкол и Дарда, синовете на Махол, и името му се славеше сред всички околни народи. ^12 (N)Той знаеше три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет. ¹³ Той говори и за растенията – от кедъра на Ливан до исопа, който расте по стените; той говори за животните и птиците и за пълзящите, и за рибите. ¹⁴ Хора от всички народи и от страна на всички царе по земята, които бяха слушали за неговата мъдрост, идваха да послушат Соломоновата мъдрост.

Построяване и освещаване на Йерусалимския храм

Соломоновият храм в Йерусалим

^15 (O)(P)След като чу, че е помазан за цар вместо баща си, царят на Тир Хирам изпрати свои служители при Соломон, защото Хирам винаги беше приятел на Давид. ¹⁶ Също и Соломон изпрати да кажат на Хирам: ^17 (Q)„Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да изгради храм на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докато Господ не ги покори под краката му. ¹⁸ Но сега Господ, моят Бог, ми даде спокойствие отвсякъде; няма противник, нито опасности. ^19 (R)И ето аз имам намерение да издигна храм на Господа, своя Бог, както Господ беше казал на баща ми Давид: ‘Твоят син, когото ще поставя на престола ти вместо тебе, той ще съгради храм на Моето име.’ ²⁰ Затова заповядай да ми насекат кедри от Ливан и моите слуги ще бъдат с твоите слуги, и ще ти заплатя за твоите слуги, каквото кажеш, тъй като ти знаеш, че между нас няма хора, които умеят да секат дървета, както сидонците.“

²¹ Като чу думите на Соломон, Хирам много се зарадва и каза: „Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давид мъдър син да царува над този многоброен народ!“ ²² И Хирам изпрати да кажат на Соломон: „Аз изслушах това, за което беше изпратил до мене. И ще изпълня всичко, което пожела относно кедровия и кипарисовия дървен материал. ²³ Моите слуги ще го свлекат от Ливан при морето и ще разпоредя да го превозват на салове до мястото, което ти ще ми известиш – там ще го разтоварят и ти ще го отнесеш. Но и ти изпълни желанието ми – да доставяш храна за моя дом.“ ²⁴ И така, Хирам даваше на Соломон кедрови и кипарисови дървета, колкото той искаше. ²⁵ А Соломон доставяше на Хирам двадесет хиляди кора пшеница за храна и двадесет кора чисто маслиново масло. Соломон даваше това на Хирам всяка година. ²⁶ Господ даде на Соломон мъдрост, както му беше обещал, и имаше мир между Хирам и Соломон. И те сключиха договор помежду си.

²⁷ Цар Соломон наложи повинност на цял Израил и повинността носеха тридесет хиляди мъже. ²⁸ И той ги изпращаше на смени по десет хиляди на месец – един месец бяха на работа в Ливан, а два месеца в дома си. Адонирам беше техен началник. ²⁹ Соломон имаше и седемдесет хиляди носачи на товари и седемдесет хиляди каменоделци в планините, ³⁰ освен трите хиляди и триста надзиратели, поставени от Соломон над хората, които извършваха работите. ³¹ И царят заповяда да бъдат докарвани големи, скъпи дялани камъни за основата на храма. ³² Соломоновите работници, Хирамовите строители и гевалците ги дялаха и приготвяха дървета и камъни, за да изградят храма.

За властта на Иисус Христос

20 ^(A)Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него ² и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“ ³ Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми: ⁴ Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“ ⁵ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘от небето’, ще каже: ‘а защо не му повярвахте?’ ⁶ Ако пък речем: ‘от хората’, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“ ⁷ И отговориха: „Не знаем откъде беше.“ ⁸ Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Притча за злите лозари

^9 (B)И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. ¹⁰ А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце. ¹¹ Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце. ¹² Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха. ¹³ Тогава господарят на лозето си рече: ‘Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.’ ¹⁴ Но лозарите, като го видяха, си рекоха: ‘Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!’ ¹⁵ И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето? ¹⁶ Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“

А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“ ^17 (C)Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. ^18 (D)Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“

^19 (E)Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа.

За плащане на данък на императора

^20 (F)Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя. ²¹ И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път. ²² Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“ ²³ Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате^[a]? ²⁴ Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“ ^25 (G)Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ ²⁶ И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.