Old/New Testament
Раждане на Самсон
13 Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде във властта на филистимците в продължение на четиридесет години.
2 (A)Имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной. Неговата жена беше бездетна и не раждаше. 3 Господен ангел се яви на тази жена и ѝ каза: „Ето ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. 4 Затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто. 5 (B)Защото ти ще заченеш и ще родиш син. Косата му никога не бива да бъде бръсната, понеже това дете още от рождението си ще бъде назорей, посветен на Бога. С него ще започне избавлението на Израил от филистимска власт.“
6 Тогава тази жена отиде в къщата си и каза на своя мъж: „Един Божий човек дойде при мене. Той изглеждаше като Божий ангел – тъй страховит. Аз не го попитах откъде е, нито пък той ми назова името си. 7 Но той ми каза: ‘Ето ти ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже това дете още от рождението си до своята смърт ще бъде назорей, посветен на Бога.’“
8 Тогава Маной се помоли на Господа с думите: „Господи! Нека още веднъж дойде при нас този Божий човек, когото Ти си изпратил, и нека той ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“ 9 Бог чу гласа на Маной и Божият ангел пак дойде при тази жена, когато тя се намираше на нивата, но мъжът ѝ Маной не беше с нея. 10 Тя бързо се затече да разкаже на мъжа си и му извести: „Ето яви ми се човекът, който онзи ден беше дошъл при мене.“ 11 Маной стана и последва жена си. Като дойде при онзи човек, той го попита: „Ти ли си човекът, който е говорил на жена ми?“ Ангелът отговори: „Да, аз съм!“ 12 А тогава Маной попита по-нататък: „Ако се изпълни възвестеното от тебе, как да постъпваме с това дете? Каквото трябва или не трябва да прави?“ 13 Господният ангел отговори на Маной: „Нека то се пази от всичко, за което говорих на твоята жена. 14 Нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да спазва всичко, каквото ѝ заповядах.“
15 След това Маной каза на Господния ангел: „Иска ни се да те задържим, за да ти сготвим яре.“ 16 Господният ангел отговори на Маной: „Дори и да ме задържиш, аз няма да ям от твоя хляб. А ако искаш да приготвиш жертва всеизгаряне пред Господа, принеси я.“ Маной така и не разбра, че това е Господен ангел. 17 (C)Затова Маной попита Господния ангел: „Как ти е името? Ние искаме да те възвеличим с благодарност, когато се сбъдне възвестеното от тебе.“ 18 Господният ангел му отговори: „Защо питаш за името ми? То е изпълнено с тайнственост.“
19 Тогава Маной взе ярето и хлебния принос и ги принесе върху един камък като жертва пред Господа, Който извършва тайнствени неща пред погледите на Маной и жена му. 20 (D)Когато пламъкът се издигна от жертвеника към небето, Господният ангел се издигна сред пламъка на жертвеника пред погледите на Маной и жена му и те паднаха по лице на земята. 21 Оттук нататък Господният ангел повече не се яви на Маной и на жена му. Тогава Маной разбра, че това е бил ангел от Господа. 22 (E)Затова Маной каза на жена си: „Сигурно ще умрем, понеже видяхме Бога.“ 23 Жена му отговори: „Ако Господ искаше да ни умъртви, нямаше да приеме жертва всеизгаряне и хлебен принос от ръцете ни, нито би показал пред нас всичко това и не би ни възвестил всичко това сега.“
24 (F)Тази жена роди син и го нарече с името Самсон. Детето растеше и Господ го благославяше. 25 (G)Когато Самсон беше в Дановия стан, между Цора и Естаол, тогава Господният Дух започна да действа мощно чрез него.
Женитба на Самсон
14 Когато веднъж Самсон пристигна в Тимна, тук той видя между филистимките една девойка. 2 (H)Когато се завърна, той разказа на баща си и на майка си следното: „В Тимна между филистимките видях една девойка. Вземете ми я за жена.“ 3 Но баща му а и майка му отговориха: „Между дъщерите на твоите съплеменници и сред целия ни народ няма ли девойка за твоя жена, че отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци?“ А Самсон отговори на баща си: „Не, вземи ми само тази, понеже тя ми харесва.“ 4 Баща му и майка му обаче не знаеха, че това е предвидено от Господа и че Той търси повод да се потегли на поход срещу филистимците. А тъкмо тогава филистимците владееха над Израил.
5 След това Самсон отиде заедно с баща си и майка си в Тимна и когато стигнаха до лозята на Тимна, ето един млад лъв се спусна с рев насреща му. 6 Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той с голи ръце разкъса лъва, както се разкъсва яре на трапеза. Но той не разказа на баща си и майка си за това, което беше извършил. 7 След това отиде и говори с девойката и тя се хареса на Самсон. 8 След няколко дни той пак отиде в Тимна, за да я вземе за жена. Пътьом се отби, за да види мъртвия лъв. Но ето – рой пчели и мед в трупната мърша на лъва. 9 Той събра меда в ръцете си, тръгна и яде по пътя. А когато се завърна при баща си и майка си, даде и на тях. Също и те ядоха. Но той не им каза, че беше взел този мед от трупната мърша на лъва.
10 Неговият баща дойде в Тимна при тази девойка. Там Самсон даде гощавка[a], както е обичай при младоженците. 11 Когато го видяха да идва, жителите на Тимна избраха тридесет брачни другари, които да празнуват заедно с него. 12 (I)Самсон им каза: „Ще ви задам една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете и точно я разгадаете през седемте дена на гощавката, ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет празнични дрехи. 13 Но ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет празнични дрехи.“ Те му отговориха: „Задай гатанката си да я чуем.“ 14 Той заговори:
„Ястие дойде от такъв, който яде;
сладост – от такъв, който е силен.“
В продължение на три дена никой не можа да отгатне гатанката. 15 (J)На седмия ден брачните другари казаха на Самсоновата жена: „Уговори мъжа си, да ни отгатне гатанката. Иначе с огън ще изгорим тебе и бащиния ти дом. Затова ли ни поканихте, за да ни оберете?“ 16 И така, жената на Самсон заплака пред него и занарежда: „Ти ме мразиш и не ме обичаш. Ти зададе гатанка на сънародниците ми, а и на мене не я отгатваш.“ Той ѝ отговори: „На баща си и майка си не съм я отгатнал, та на тебе ли ще я отгатна?“ 17 Но тя седем дена плака пред него, докато продължаваше гощавката им. Накрая на седмия ден той я отгатна пред нея, понеже не го оставяше на мира. А тя отгатна гатанката на своите сънародници. 18 И на седмия ден преди залез слънце те му казаха: „Какво е по-сладко от мед, какво е по-силно от лъв?“ Той им възрази: „Да не бяхте орали с моята телица, никога нямаше да отгатнете гатанката ми.“
19 След това Господният Дух въздейства мощно над него и той отиде в Аскалон, където уби тридесет мъже, смъкна от тях облеклата им и даде дрехите им на онези, които бяха отгатнали гатанката. Тогава той, силно разгневен, се завърна в къщата на баща си. 20 А жената на Самсон беше омъжена за неговия приятел, който му беше станал сватбен другар.
Отмъщение на Самсон над филистимците
15 След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като донесе едно яре, и каза на баща ѝ: „Ще вляза в стаята при жена си.“ Но баща ѝ не му позволи да влезе. 2 Той каза: „Аз наистина помислих, че ти е омръзнало от нея и я дадох на приятеля ти! Ето по-малката сестра е по-хубава от нея – нека тя бъде твоя вместо нея.“ 3 Но Самсон каза пред всички: „Сега ще бъда свободен от вина пред филистимците, ако им причиня нещо лошо.“ 4 Тогава Самсон отиде и налови триста лисици, взе факли, свърза опашка с опашка и привърза по една факла между две опашки. 5 След това запали факлите и пусна лисиците из житните ниви на филистимците. Така той изгори и снопи, и непожънато жито, както и лозя и маслинови градини. 6 Когато филистимците попитаха: „Кой направи това?“, отговориха: „Самсон, зетят на тимненеца, понеже той отнел жена му и я дал на приятеля му.“ Тогава филистимците отидоха и изгориха с огън нея и баща ѝ. 7 Самсон им каза: „Щом постъпвате така, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще престана.“ 8 Със силни удари той им изпотроши пищялите и бедрата. След това се завърна в скалната пещера при Етам и заживя там.
9 Тогава филистимците потеглиха за битка, разположиха стан в Юдея и се разпростряха чак до Лехи. 10 Юдеите ги попитаха: „Защо сте тръгнали против нас?“ Те отговориха: „Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него така, както той постъпи с нас.“ 11 Затова три хиляди юдеи отидоха в скалната пещера при Етам и казаха на Самсон: „Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво ни докара?“ Той им отговори: „Както те постъпиха с мене, така постъпих и аз с тях.“ 12 Тогава те му казаха: „Дошли сме да те свържем, за да те предадем под властта на филистимците.“ А Самсон настоя пред тях: „Закълнете ми се, че няма да ме убиете.“ 13 Те му отговориха: „Не, ние само ще те вържем и ще те предадем под властта им, но да те убием – това няма да направим.“ И така, те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалната пещера.
14 Когато Самсон беше доведен до Лехи, филистимците го посрещнаха с радостни викове. Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той разкъса въжетата, с които бяха вързани раменете му, като да бяха нишки, обгорели от огън, и оковите му сякаш се стопиха от ръцете му. 15 Намери прясна, още кървава челюст от осел, грабна я с ръка и уби с нея хиляда мъже. 16 Тогава Самсон викна: „С челюст от осел натрупах аз купища върху купища, с челюст от осел убих хиляда мъже.“ 17 След като изговори това, той хвърли челюстта надалече и нарече това място Рамат-Лехи[b].
18 После Самсон изпита изгаряща жажда и викна към Господа с думите: „Ти извърши чрез Своя служител тази голяма победа. А сега – да умра ли от жажда и да падна в плен на необрязаните?“ 19 Тогава Бог отвори яма в Лехи и от нея бликна вода. След като се напи, жизненият му дух се възвърна, и той отново оживя. Затова изворът при Лехи и до ден днешен се нарича Ен-Хакоре[c].
20 (K)Самсон управляваше като съдия над Израил в дните на филистимците в продължение на двадесет години.
За любовта към враговете
27 (A)А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят, 28 (B)благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят. 29 Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата. 30 На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.
31 (C)И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях. 32 Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат. 33 Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото. 34 Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35 Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
За осъждането и отношението към ближния
37 (D)(E)Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и ще ви се прости. 38 (F)Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“
39 (G)Каза им и притча: „Нима може слепец слепеца да води? Нали и двамата ще паднат в ямата? 40 (H)Ученикът не стои по-високо от учителя си, но всеки, който се изучи, ще бъде като своя учител.
41 (I)Защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? 42 Или как можеш да кажеш на брат си ‘Нека, брате, извадя сламката от окото ти’, а сам не виждаш гредата в своето око? Лицемерецо, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.
Дървото се познава по плода
43 (J)Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. 44 Всяко дърво се познава по плода си, защото от тръни не берат смокини, нито от къпина късат грозде. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото; защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му.
46 (K)И защо Ме зовете ‘Господи, Господи’, а не вършите, каквото казвам?
47 Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича. 48 Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49 А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята – без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.