Old/New Testament
Избиването на потомците на Саул
21 При царуването на Давид три години наред настъпи глад по земята. Давид се допита до Господа за причината. А Господ изрече: „Това е поради Саул и кръвожадния му дом, защото изби гаваонците.“ 2 (A)Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонците не бяха от израилтяните, а остатъци от аморейците. Израилтяните се бяха заклели пред тях да ги пощадят, но Саул в ревността си към израилтяните и юдеите искаше да ги избие. 3 Затова Давид каза на гаваонците: „Какво да направя за вас? Как да постигна примирение с вас, за да благословите Господнето наследство?“ 4 Гаваонците му отговориха: „Не е въпрос нито за сребро, нито за злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил.“ Давид пак попита: „Каквото поискате, това ще направя за вас.“ 5 А те отговориха на царя: „От наследниците на онзи човек, който ни е погубвал и възнамеряваше да ни избие, така че да не остане повече нито един от нас по цялата израилска страна 6 – от неговите потомци ни предай седем души. Ние ще ги обесим пред Господа в Гива, града на Саул, Господния избраник.“ След това царят обеща: „Ще ги предам.“
7 (B)Но той искаше да пощади Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради клетвата в името на Господа помежду им – между Давид и Сауловия син Йонатан. 8 (C)Царят взе Армон и Мемфивостей, двамата синове на Рицпа, дъщерята на Айя, които тя бе родила на Саул, както и петимата синове на Сауловата дъщеря Мелхола, които тя бе родила на Адриел, син на мехолатеца Верзелий. 9 Тях той предаде в ръцете на гаваонците и те ги обесиха на планината пред Господа. Така загинаха и седемте души заедно, те бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на ечемичната жътва.
10 Тогава Рицпа, дъщерята на Айя, взе вретище, постла си го на скалата и остана там при убитите от началото на жътвата, докато падна върху тях дъжд от небето. Така тя не остави да се докоснат до тях денем небесните птици и нощем – полските зверове. 11 Съобщено беше на Давид какво е извършила Сауловата наложница Рицпа, дъщерята на Айя[a]. 12 (D)Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от жителите на Явис в Галаад, които тайно ги бяха взели от улицата на Бет-Сан, където филистимците ги бяха обесили, когато убиха Саул в Гелвуй. 13 Оттам той пренесе костите на Саул и на сина му Йонатан; събраха и костите на обесените. 14 След това погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан[b] в земята на Вениаминовото племе, в Цела, в гроба на баща му Кис. Така беше извършено всичко, което царят беше заповядал. След това Бог се умилостиви над страната.
Победи над филистимците
15 Отново избухна война между филистимците и израилтяните. Давид потегли заедно с воините си и воюваха с филистимците. Но Давид се умори. 16 Йесвий, един от потомците на исполините[c], чието копие тежеше триста медни сикли и който беше препасан с нов меч, възнамеряваше да убие Давид. 17 (E)Но Саруевият син Авеса му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите воини положиха клетва пред него с думите: „Ти няма вече да участваш заедно с нас при сражения, за да не угасне светилото на Израил.“
18 (F)След това отново имаше война с филистимците в Гоб, когато хушатецът Совохай уби Сафут, един от потомците на исполините. 19 (G)И друго сражение се разрази в Гоб. Тогава Елханан, син на витлеемеца Ягаре-Оргим, уби Голиат от Гет, дръжката на чието копие беше като кросно на тъкач. 20 И пак избухна война в Гет. И там също имаше един едър човек, пак от потомците на исполините, с по шест пръсти на ръцете и краката си, всичко двадесет и четири на брой. 21 Когато той хулеше израилтяните, синът на Давидовия брат Сафай го уби. 22 Тези четиримата бяха от рода на исполините в Гет – паднаха поразени от Давид и воините му.
Благодарствен псалом на Давид
22 (H)Тогава Давид изрече към Господ следните песенни слова в деня, когато Господ го избави от всичките му врагове и от Саул:
2 „Господ е моя твърдина, моя крепост и мой избавител.
3 (I)Моят Бог е моя скала – на Него аз се уповавам.
Ти, мой щит, мое сигурно спасение,
моя защита и мое прибежище,
Ти, Спасителю мой, Ти ме избави от беди!
4 Ще призова достойния за възхвала Господ
и така ще се избавя от враговете си.
5 Смъртоносни вълни ме обгърнаха
и порой от злини ме уплашиха;
6 веригите на ада ме обвиха
и примките на смъртта ме омотаха.
7 Но в терзанието си призовах Господ
и викнах към своя Бог;
от светилището Си Той чу моя глас
и викът ми стигна до Него.
8 (J)Потресе се, разтърси се земята,
поклатиха се и се разлюляха основите на небето,
защото се разпали Неговият гняв.
9 Дим се вдига от ноздрите Му
и поглъщащ огън – от устата Му;
живи въглени се сипеха от Него.
10 (K)Той сведе небесата и слезе;
и мрак се стелеше под нозете Му.
11 Седна на херувими, полетя
и се понесе на крилете на вятъра.
12 Покри се с мрак като с шатра
и сбра водите на небесните облаци.
13 От светкавиците пред Него
се разпалиха огнени въглени.
14 Загърмя Господ от небесата
и Всевишният издаде Своя глас.
15 (L)Изпрати стрели и ги разпръсна;
блесна със светкавици и ги изтреби.
16 От страховития глас на Господа
се разкриха морските извори,
от диханието на Неговия гняв
се показаха основите на вселената.
17 (M)Той простря ръка от висините,
обгърна ме и ме извлече от големи води;
18 избави ме от силния ми враг –
от онези, които ме мразеха,
които бяха по-силни от мене.
19 Те ме нападнаха в деня на моята неволя;
но Господ беше опора за мене
20 и ме изведе на широко място,
избави ме, защото Той благоволи към мене.
21 Господ ми въздаде награда,
защото съм справедлив, възнагради ме, защото ръцете ми са чисти.
22 Опазил съм пътищата Господни
и не съм се отклонявал от своя Бог,
23 понеже всичките Му заповеди са пред мене
и от наредбите Му не отстъпвах,
24 избягвах да съгрешавам пред Него
и се стараех да не изпадам в грях.
25 И Господ ме възнагради, защото съм справедлив,
защото съм чист пред Него.
26 Ти, Господи, с милостивия постъпваш милостиво,
с искрения човек – искрено,
27 с чистия – чисто,
а с лицемерния – според лицемерието му.
28 Ти си спасение за угнетените
и с погледа Си смиряваш горделивите.
29 Ти, Господи, си мое светило;
Господ осиява моята тъмнина.
30 С Тебе разбивам войска;
със своя Бог прескачам стена.
31 Колкото за Бога – съвършен е Неговият път,
чисто е словото на Господа,
Той е щит за всички, които на Него се надяват.
32 Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме обдарява с мощ,
прави съвършен моя път;
34 (N)прави краката ми като на елен
и извисява ме във висините;
35 учи ръцете ми да воюват,
така че те опъват меден лък.
36 Ти ми даряваш щит за спасение чрез Тебе
и Твоята благост ме възвеличава.
37 Ти си ми дарил свобода да бродя
и моите нозе не се люлеят.
38 Аз преследвам враговете си и ги изтребвам –
не се връщам, докато не ги унищожа;
39 изтребвам ги и ги поразявам, и те не можаха да се надигнат
и паднаха под нозете ми.
40 Ти ме обдаряваш с мощ за бой
и поваляш пред мене онези, които ме нападат.
41 Ти обръщаш в бяг моите врагове
и аз изтребвам онези, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави –
викат към Господа, но Той не ги чува.
43 Тогава ги стрих като земен прах,
като улична кал ги сгазих и ги стъпках.
44 Ти ме избави от бунт сред моя народ;
поставил си ме да бъда глава над цели народи;
народ, който не познавах, ми прислужва.
45 Чужденците се прекланят пред мене;
чуят ли за мене – покоряват ми се.
46 Чужденците отслабнаха, изнемощяха
и треперят в своите крепости.
47 Жив е Господ
и благословен е моят Защитник!
Да бъде възвеличен Бог, прибежище на моето спасение,
48 Бог, Който налага възмездие заради мене,
Който покорява народите под моя власт
49 и Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме въздигаш над онези, които се надигат против мене;
Ти ме избавяш от насилници.
50 (O)Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи,
и ще възпявам Твоето име –
51 Тебе, Който славно избавяш Своя цар
и проявяваш милост към Своя помазаник Давид
и към потомството му за вечни времена.“
24 Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ 26 Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“ 27 Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“
28 Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“ 29 (A)А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство 30 и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век – вечен живот.“
Трето предсказание за страданията и възкресението
31 (B)(C)И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки. 32 (D)Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят, 33 ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“ 34 Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.
Излекуване на слепия в Йерихон
35 (E)Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше. 36 И като чу да минава край него народ, той попита какво е това. 37 Казаха му, че Иисус от Назарет минава. 38 Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 39 Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 40 Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита: 41 „Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“ 42 (F)Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“ 43 И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.