Old/New Testament

Предсмъртните слова на Давид

23 Това са последните Давидови слова, словото на Йесеевия син Давид, речта на този мъж, който е много възвеличен, на помазаника на Бога на Яков и на сладкия псалмопевец сред Израил: ^2 (A)„Духът на Господа говори чрез мене и словото Му е на езика ми. ³ Израилевият Бог изрича слова към мене, Той, Който е скала за Израил: ‘Този, който владее над народите, ще бъде справедлив, като господства с благоговение пред Бога. ⁴ Като утринна виделина на разсъмване, при изгрев слънце на безоблачно небе; като свежа трева, която израства от земята от светлината и дъжда – ^5 (B)такъв ще бъде моят дом, утвърден пред Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. От Бога извира цялото ми спасение и всичкото ми желание.’ ⁶ А нечестивите ще бъдат изринати като тръни, които не се хващат с ръка; ⁷ който се докосне до тях, трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие – такива ще бъдат изгорени на място с огън.“

Най-храбрите воини на Давид

^8 (C)Ето имената на силните воини на Давид: ахаманецът Исбосет, главният между тримата храбри воини. Той вдигна копието си против осемстотин души и наведнъж ги порази.

⁹ След него беше Елеазар, синът на Додо, Ахоховия син, един от тримата храбри воини, които бяха с Давид и със закани предизвикваха филистимците, когато те се бяха събрали да воюват. ¹⁰ Израилтяните излязоха против тях и той стана, и поразяваше филистимците дотолкова, че ръката му се умори и залепна към меча. Така в онзи ден Господ даде голяма победа и народът последва Елеазар само за да събира плячката.

¹¹ След него идва Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимците се събраха в Тирия, където имаше нива, засята с леща, и израилските войски побягнаха от филистимците, ¹² тогава той застана сред нивата, отблъсна нападението и порази филистимците. Също и тогава Господ дари голяма победа.

^13 (D)Тези трима главни воини измежду тридесетте герои отидоха и влязоха по жътва в Одоламската пещера при Давид, докато филистимският лагер беше разположен в равнината на рефаимците. ¹⁴ В това време Давид се намираше в укрепено място, а филистимската войска – във Витлеем. ¹⁵ Давид поиска да пие с думите: „Кой ще ми донесе да пия вода от кладенеца във Витлеем, който е при градските порти?“ ¹⁶ Тогава тези трима храбри воини се промъкнаха през филистимския лагер, начерпиха вода от кладенеца във Витлеем, който се намира при градските порти, взеха я и я занесоха на Давид. Но той отказа да пие, а я изля за слава на Господа ¹⁷ с думите: „Да ме пази Господ да направя това! Не е ли това кръвта на хората, които рискуваха с опасност за живота си?“ И отказа да пие от тази вода. Ето какво извършиха тези трима храбри воини!

¹⁸ Авеса, брат на Саруевия син Йоав, беше главен между тях. Той е този, който изби с копието си триста души и се прослави между тримата. ¹⁹ Той беше прославян като тримата храбри воини и затова им стана началник, но не беше равен на предишните трима.

^20 (E)Ванея, син на храбрия мъж Йодай от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариил от Моав. Този, същият, слезе в един ров и уби лъв по време на снеговалеж. ²¹ Пак той уби един виден египтянин – египтянинът имаше копие в ръката, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката му, като го уби със собственото му копие. ²² Именно това извърши Йодаевият син Ванея – и затова той беше прославен като един от тримата храбри воини. ²³ Той беше прославен като един от тридесетте храбри войни, но не беше равен на тези трима. Затова Давид го назначи за началник на телохранителите си.

^24 (F)Към тридесетте храбри воини при цар Давид спадаха: Асаил, брат на Йоав; Елханан, син на Додо, от Витлеем; ²⁵ Шама хародитец, Елика хародитец, ²⁶ Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша, ²⁷ Авиезер анатотец, Мебунай хушатец, ²⁸ Цалмон ахохитец, Махарай нетофатец, ²⁹ Хелев нетофатец, син на Баана; Итай, син на Рибая; потомците на Вениаминовото племе от Гива; ³⁰ Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш, ³¹ Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец, ³² Елияхба шалбонец; от синовете на Яшен – Йонатан, ³³ Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара, ³⁴ Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха; Елиам гилонец, син на Ахитофел; ³⁵ Хецрай кармелитец, Паарай арбитец, ³⁶ Игал, Натанов син, от Цоба; Бани гадитец, ³⁷ Целек амонец, Нахарай беротец, оръженосец на Йоав, Саруевия син; ³⁸ Ира итритец, Гареб итритец, ^39 (G)Урия хетеец. Всичко – тридесет и седем души.

Непокорството на Давид и Божието наказание

24 ^(H)След всичко това Господ отново прояви Своя гняв против израилтяните. Той подбуди Давид и му нареди: „Иди, преброй мъжете от Израил и Юда.“ ² Тогава царят заповяда на военачалника си Йоав, който беше при него: „Обиколи всички Израилеви племена – от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная колко са на брой.“ ³ Йоав отговори на царя: „Господ, твоят Бог, да преумножи народа стократно! Нека очите на господаря ми, царя, да видят това. Но защо моят цар господар иска да предприема такова нещо?“ ⁴ Обаче царската заповед към Йоав и военачалниците надделя. Затова Йоав заедно с военачалниците напусна царя и започна да преброява израилския народ.

⁵ Те преминаха Йордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е в областта на племето на Гад, към Язер. ⁶ Така те отидоха в Галаад, както и в земята Тахтим-Ходши, като стигнаха в Дан-Яан и заобиколиха Сидон. ⁷ Отидоха в крепостта на Тир и във всички хивейски и хананейски градове. Така те потеглиха в Южна Юдея към Вирсавия, ⁸ обходиха цялата страна и след девет месеца и двадесет дена стигнаха в Йерусалим. ⁹ Йоав представи на царя общото число при преброяването на народа: израилтяните наброяваха осемстотин хиляди бойци, годни да въртят меч, а юдеите – петстотин хиляди.

¹⁰ След като Давид преброи народа, съвестта му започна да го бори. Затова Давид се помоли пред Господа: „Съгреших тежко, че постъпих така. А сега се моля пред Тебе, Господи, прости греха на Своя служител, защото аз постъпих твърде неразумно.“ ¹¹ Когато на другия ден Давид стана сутринта, дойде слово на Господ към пророка Гад, ясновидец при Давид: ¹² „Иди и кажи на Давид: ‘Така говори Господ: «Три наказания ти предлагам. Избери си едно, което да те постигне»’.“ ¹³ Гад дойде при Давид и му извести това с думите: „Избери си – глад ли да те сполети в твоята страна в продължение на седем години, или три месеца да бягаш, преследван от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дена да върлува тежка епидемия по твоята страна? Сега размисли и реши – какво трябва да отговоря на Този, Който ме е изпратил?“ ¹⁴ В отговор Давид каза на Гад: „Силно съм изплашен. Но предпочитам да попадна в ръцете на Господа, защото голямо е Неговото милосърдие – само да не попадна в човешки ръце^[a].“

¹⁵ Тогава Господ изпрати тежка епидемия сред израилтяните от онази сутрин до определеното време. Поради това измряха седемдесет хиляди мъже сред народа – от Дан до Вирсавия. ¹⁶ Но когато ангелът на смъртта простря ръка над Йерусалим, за да го опустоши, Господ се разкая за това тежко бедствие и каза на ангела, който поразяваше народа: „Достатъчно, оттегли сега ръката си.“ А Господният ангел беше тогава при мястото за вършеене на йевусееца Орна. ¹⁷ Когато Давид видя ангела, който поразяваше народа, проговори пред Господа: „Ето аз съгреших, аз^[b] извърших зло. Но тези овце какво са извършили? Умолявам Те, нека против мене и против бащиния ми дом се издигне Твоята ръка.“

¹⁸ В онзи ден Гад дойде при Давид и каза: „Иди, съгради жертвеник на Господа на мястото за вършеене на йевусееца Орна.“ ¹⁹ И така, Давид отиде според заповедта на Господа, която Гад му беше предал. ²⁰ Орна погледна и видя, че при него идват царят и служителите му. Той излезе и се поклони пред царя по лице до земята. ²¹ Орна попита: „Защо е дошъл моят цар господар при своя служител?“ Давид отговори: „Да купя от тебе мястото за вършеене, за да съградя жертвеник, посветен на Господа, за да престане тежката епидемия сред народа.“ ²² А Орна заяви на Давид: „Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото той желае. Ето воловете за всеизгаряне, както и диканята, и яремите за впрягане на воловете като дърва. ²³ Всичко това, о, царю, Орна дава на царя.“ Орна продължи да говори на царя: „Господ, твоят Бог, да прояви благоволение към тебе!“

²⁴ Обаче царят възрази на Орна: „Не, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Господа, своя Бог, жертва, взета безплатно.“ И така, Давид купи мястото за вършеене и воловете за петдесет сикли сребро. ^25 (I)Там Давид съгради жертвеник, посветен на Господа, и принесе всеизгаряне и мирни жертви^[c]. А Господ се смили над тази страна и тежката епидемия сред израилтяните престана.

Иисус Христос на гости у Закхей

19 След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града. ² И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат, ³ искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст. ⁴ Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам. ⁵ Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“ ⁶ И той бързо слезе и Го прие с радост. ⁷ Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“ ⁸ А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“ ⁹ Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам. ^10 (A)Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“

Притча за десетте слуги

^11 (B)(C)И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство. ¹² Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне. ¹³ И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: ‘Вложете ги в нещо, докато се върна.’ ¹⁴ Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: ‘Не искаме той да царува над нас.’ ¹⁵ Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил. ¹⁶ Дойде първият и рече: ‘Господарю, твоята мина припечели десет мини.’ ¹⁷ Той му рече: ‘Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.’ ¹⁸ Дойде вторият и каза: ‘Господарю, твоята мина принесе пет мини.’ ¹⁹ Рече и на него: ‘И ти бъди над пет града.’ ²⁰ Дойде и друг и каза: ‘Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа. ²¹ Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.’ ²² Господарят му рече: ‘С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял. ²³ Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?’ ²⁴ И рече на присъстващите: ‘Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.’ ²⁵ Те му рекоха: ‘Господарю, той има десет мини!’ ^26 (D)Но той отвърна: ‘Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има. ²⁷ А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене’.“