Old/New Testament

Божието наказание на Давид и раждането на Соломон

12 ^(A)Тогава Господ изпрати Натан^[a] при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах. ² Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък, ³ а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря. ⁴ Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“ ⁵ Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт. ^6 (B)А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“

⁷ Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул, ⁸ дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече. ⁹ А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч. ¹⁰ Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.’ ^11 (C)Така говори Господ: ‘Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце. ¹² Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.’“ ^13 (D)Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш. ¹⁴ Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“ ¹⁵ След това Натан отиде у дома си.

И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид. ¹⁶ Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята. ¹⁷ При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях. ¹⁸ На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“ ¹⁹ Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“

²⁰ Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде. ²¹ А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“ ²² Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: ‘Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?’ ²³ А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“

^24 (E)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон^[b]. Господ възлюби това дете ²⁵ и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия^[c], както Господ беше казал.

^26 (F)(G)Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град. ²⁷ Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката. ²⁸ А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“ ²⁹ Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе. ³⁰ Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка. ³¹ А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.

Изпитания и скърби на Давид

Амнон, Тамар и прогонването на Авесалом

13 ^(H)После се случи следното: Давидовият син Авесалом имаше красива сестра на име Тамар. Давидовият син Амнон се влюби в нея. ² Амнон толкова се измъчваше, че се разболя по сестра си Тамар. Защото тя беше девица и Амнон не виждаше възможност да се доближи до нея. ³ Но Амнон имаше приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Самая, а Йонадав беше много хитър човек. ⁴ Той каза на Амнон: „Защо ти, царски сине, тъй линееш от ден на ден – няма ли да ми откриеш причината?“ Амнон отговори: „Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.“ ⁵ Йонадав го посъветва: „Легни в леглото си и се престори на болен. Когато дойде баща ти да те види, кажи му: ‘Нека дойде сестра ми Тамар и да ми даде да ям, като сготви пред мене ястие, за да видя и да ям от ръцете ѝ’.“ ⁶ И така, Амнон легна и се престори на болен. Когато царят дойде да го види, Амнон му каза: „Нека сестра ми Тамар дойде, да направи пред мене няколко питки, за да похапна от ръцете ѝ.“

⁷ Давид поръча вкъщи да кажат на Тамар: „Иди в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.“ ⁸ Тя отиде в къщата на брат си Амнон, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси тесто и пред него приготви и опече питки. ⁹ След това взе тавата и ги изсипа пред него. Но той отказа да яде. Амнон нареди: „Нека излязат всички, които са при мене.“ И всички излязоха. ¹⁰ Тогава Амнон каза на Тамар: „Занеси ми ястието в спалнята и аз ще хапна от приготвеното от тебе.“ Тамар взе питките, които беше направила, и ги занесе в спалнята на брат си Амнон. ¹¹ Когато тя ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: „Ела, легни с мене, сестро!“ ^12 (I)Но тя отговори: „Не, братко, не ме обезчестявай, защото така не се постъпва в Израил. Не прави срамно нещо! ¹³ След това аз къде да скрия срама си? А ти, ти ще бъдеш най-мерзкият човек в Израил. Поговори с царя – той няма да откаже да ме даде на тебе.“ ¹⁴ Но той отказа да я послуша. Нападна я, изнасили я и спа с нея.

¹⁵ Тогава Амнон я намрази твърде много, така че омразата му към нея беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. Амнон ѝ каза: „Стани, върви си.“ ¹⁶ А Тамар му каза: „Не така. Защото да ме изпъдиш е зло, по-голямо от първото, което ми причини.“ Но той отказа да я послуша. ¹⁷ Повика младия си прислужник, който го обслужваше, и заповяда: „Изхвърли я тая навън и заключи вратата след нея.“ ¹⁸ Тя беше облечена в шарена дреха, понеже в такива дрехи бяха облечени неомъжените царски дъщери. Прислужникът изведе Тамар навън и заключи вратата след нея. ¹⁹ Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си. Така тя вървеше и стенеше.

²⁰ А брат ѝ Авесалом ѝ каза: „Нали Амнон, брат ти, беше с тебе? Но сега мълчи, сестро, нали ти е брат! Не си го слагай на сърце.“ И така, Тамар живееше самотно в дома на брат си Авесалом, без да общува с други. ²¹ Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи^[d]. ²² А Авесалом не каза нито дума на Амнон – ни лошо, ни добро. Но той намрази Амнон затова, че обезчести сестра му Тамар.

²³ Две години по-късно Авесалом стрижеше овцете си във Ваал-Хацор, който е близо до Ефрем, и покани всички царски синове. ²⁴ Дойде Авесалом и при цар Давид и каза: „Ето твоят служител има днес стригане на овце, нека царят и приближените му дойдат да празнуват заедно с твоя служител.“ ²⁵ Обаче царят каза на Авесалом: „Не, синко, няма да дойдем всички, за да не те отегчаваме.“ Авесалом го молеше силно, но той отказа да отиде, а го благослови. ²⁶ Тогава Авесалом му каза: „Поне брат ми Амнон да дойде с нас.“ А царят му отговори: „Защо да дойде с тебе?“ ²⁷ Но понеже Авесалом настоя, той позволи с него да отидат Амнон и всички царски синове^[e]. ²⁸ На своите млади служители Авесалом заповяда: „Гледайте, като се развесели сърцето на Амнон от виното и аз ви кажа: ‘Убийте Амнон’, тогава го умъртвете, без да се страхувате. Това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри!“ ²⁹ Авесаломовите служители постъпиха с Амнон, както заповяда Авесалом. Тогава наскочиха всички царски синове, всеки възседна мулето си и побягнаха.

³⁰ Когато те бяха още на път, дойде слух до Давид, че Авесалом избил всички царски синове и че от тях не останал нито един. ^31 (J)Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята. Всички негови служители, които бяха при него, също раздраха дрехите си. ³² Но Йонадав, син на Давидовия брат Самая, каза на Давид: „Да не мисли моят господар, че са избити всички млади царски синове. Само Амнон е убит, защото Авесалом беше замислил това в деня, когато Амнон обезчести сестра му. ³³ Затова нека моят господар, царят, да не взима това присърце и да не помисли, че всички царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.“

³⁴ А Авесалом беше избягал. В това време младият воин, който стоеше на стража, вдигна очи и видя много народ да върви из пътя по нанадолнището. ³⁵ Тогава Йонадав каза на царя: „Това са царските синове, които идват. Както каза твоят служител, така е станало.“ ³⁶ Щом той изговори това, ето пристигнаха царските синове и плачеха с висок глас. Също и царят, и всичките му придворни плакаха твърде много.

^37 (K)Авесалом пък избяга и отиде при Талмай, син на гесурския цар Емиуда. А Давид оплакваше сина си всеки ден. ³⁸ Авесалом побягна, дойде в Гесур и там живя три години. ³⁹ Цар Давид престана да преследва Авесалом, защото се утеши за смъртта на Амнон.

Притча за нечестния управител

16 Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. ² Той го повика и му рече: ‘Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.’ ³ Тогава управителят си рече: ‘Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. ⁴ Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител’. ⁵ И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: ‘Колко дължиш на господаря ми?’ ⁶ Той отговори: ‘Сто мери масло.’ И му рече: ‘Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.’ ⁷ После каза на друг: ‘А ти колко дължиш?’ Той отговори: ‘Сто крини пшеница.’ И му рече: ‘Вземи си разписката и напиши: осемдесет.’ ⁸ И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. ⁹ Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища.

¹⁰ Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. ¹¹ И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? ¹² И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас?

^13 (A)Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“

Законът и Божието царство

¹⁴ Фарисеите слушаха всичко това и понеже бяха сребролюбци, Му се присмиваха. ¹⁵ А Той им рече: „Вие се представяте за праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца. Защото, което е на почит сред хората, то е мерзост пред Бога.

^16 (B)Законът и пророците бяха до Йоан. Оттогава се благовести Божието царство и всеки бърза да влезе в него. ^17 (C)Но по-лесно е небе и земя да преминат, отколкото една чертица от Закона да пропадне.

^18 (D)Всеки, който напуска жена си и се жени за друга, прелюбодейства. И всеки, който се жени за напусната от мъжа ѝ, прелюбодейства.

Притча за богаташа и бедния Лазар

¹⁹ Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза. ²⁰ Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му ^21 (E)и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му. ²² Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха. ²³ И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар. ²⁴ Тогава извика: ‘Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.’ ²⁵ Но Авраам рече: ‘Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш. ²⁶ И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас’. ²⁷ А той рече: ‘Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща. ²⁸ Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.’ ²⁹ Авраам му отговори: ‘Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.’ ³⁰ А той рече: ‘Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.’ ³¹ Тогава Авраам му рече: ‘Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят’.“