Old/New Testament

Възцаряване на Давид

Смъртта на Саул

1 ^(A)След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. ^2 (B)Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята ³ Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“ ^4 (C)Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ ⁵ Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“ ⁶ Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. ⁷ Той се огледа назад и като ме видя, повика ме. ⁸ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ Той ме попита: ‘Кой си ти?’ Отговорих му, че съм амаликитец. ⁹ След това той ми заповяда: ‘Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.’ ^10 (D)Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“

¹¹ Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него. ¹² Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч. ¹³ А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“ ^14 (E)Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ ¹⁵ След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно. ^16 (F)Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: ‘Убих Господния помазаник’.“

Плачевна песен на Давид за Саул и Йонатан

¹⁷ Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен, ^18 (G)като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:

Помазване на Давид за цар

2 След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“ ^2 (J)И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал. ³ Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон. ^4 (K)Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар.

Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул. ⁵ Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул^[a] и сте го погребали^[b]. ⁶ Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това. ⁷ И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“

⁸ Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим ⁹ и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин. ¹⁰ Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.

Давид налага своята власт

^11 (L)Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца. ¹² И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон. ^13 (M)Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите – на другата страна. ¹⁴ Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“ ¹⁵ Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци. ¹⁶ Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим^[c], което се намира в Гаваон.

¹⁷ През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци. ^18 (N)Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето. ¹⁹ Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му. ²⁰ Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“ ²¹ Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави. ²² След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“ ²³ Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха.

²⁴ А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ. ²⁵ Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм. ²⁶ Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“ ²⁷ Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“ ²⁸ И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана.

²⁹ А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим. ³⁰ Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже – от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души. ³¹ А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души. ³² След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.

Излекуване на един болен в събота

14 Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха.

^2 (A)И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка. ³ Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“ ⁴ Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати. ^5 (B)След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“ ⁶ И те не можаха да Му отговорят на това.

За гостите и домакините

⁷ Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча: ^8 (C)„Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе. ⁹ Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: ‘Отстъпи на този това място!’ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. ¹⁰ Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: ‘Приятелю, премести се на по-добро място!’ – тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си. ^11 (D)Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“

¹² А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата. ¹³ Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи. ¹⁴ И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“

Притча за поканените на голямата вечеря

¹⁵ Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“

^16 (E)А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. ¹⁷ И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: ‘Елате, понеже всичко е вече готово.’ ¹⁸ И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: ‘Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’ ¹⁹ Другият рече: ‘Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!’ ²⁰ Третият рече: ‘Ожених се и затова не мога да дойда.’ ²¹ Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: ‘Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’ ²² Слугата се върна и рече: ‘Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.’ ²³ Тогава господарят рече на слугата си: ‘Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. ²⁴ Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми^[a]’.“