Old/New Testament

Отмъщението на Саул на свещениците от Номва

22 И Давид тръгна оттам и избяга в пещерата Одолам. Когато братята му и целият дом на баща му чуха за това, слязоха там при него. ² И при него се събраха всякакви потиснати, всякакви длъжници и всички огорчени душевно. И той им стана водач. С него бяха около четиристотин мъже. ³ Оттам Давид отиде в Масифа в Моав и каза на моавския цар: „Моят баща и моята майка искат да дойдат и да останат при вас, докато узная какво Бог ще направи с мене.“ ⁴ И ги доведе при моавския цар и те живееха при него през всичкото време, докато Давид беше в планинското убежище. ⁵ Но пророк Гад каза на Давид: „Не оставай в това убежище! Върви и иди в земята на племето на Юда.“ И Давид тръгна и отиде в гората Херет.

⁶ Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, били разпознати. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма и с копието си в ръка, и всичките му служители стояха около него. ⁷ И Саул каза на служителите си, които стояха около него: „Чуйте, Вениаминови синове! Ще даде ли Йесеевият син на всички ви ниви и лозя? Всички ли от вас ще постави за хилядници и стотници, ⁸ та всички вие сте се сговорили против мене и никой не ми разкри, че синът ми е сключил съюз с Йесеевия син, и никой от вас не ме съжали, че синът ми, дебнейки, е подстрекавал моя слуга против мене, както се вижда днес.“ ^9 (A)(B)Едомецът Доик, който стоеше със служителите на Саул, отвърна: „Видях Йесеевия син, който дойде в Номва при Ахимелех, син на Ахитув, ¹⁰ и той запита за него Господа и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.“

¹¹ Тогава царят изпрати да повикат свещеник Ахимелех, син на Ахитув, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Номва. И всички те дойдоха при царя. ¹² И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А този отвърна: „Ето ме, господарю мой.“ ¹³ А Саул го попита: „Защо сте се наговорили против мене, ти и Йесеевият син; дал си му хляб и меч и Бога си питал за него, за да въстане против мене и да дебне, както се вижда днес?“

¹⁴ Но Ахимелех отговори на царя: „А кой между всичките твои служители е така верен като Давид, който е и царски зет, и началник на твоята гвардия, и на почит в твоя дом? ¹⁵ Днес ли започнах да питам Бога за него? В никакъв случай. Царят няма да обвини слугата си, както и целия ми бащин дом, защото твоят слуга не знае за цялата тази работа нито малко, нито много.“ ^16 (C)Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“ ¹⁷ И царят каза на телохранителите, които бяха около него: „Обградете и убийте свещениците Господни, защото и те са с Давид, тъй като знаеха, че той е избягал, но не ми казаха.“ Но царските служители не искаха да вдигнат ръка да посегнат на Господните свещеници. ¹⁸ Тогава царят каза на Доик: „Обърни се ти и посегни на свещениците Господни!“ И Доик се обърна и уби свещениците; умъртви в този ден осемдесет и пет души, които носеха ленен ефод. ¹⁹ Той порази с остър меч Номва, града на свещениците, мъже и жени, и кърмачета, говеда, магарета и овце.

^20 (D)Но един син на Ахимелех, син на Ахитув, на име Авиатар, се спаси и избяга при Давид. ²¹ Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници. ²² Тогава Давид каза на Авиатар: „В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще съобщи на Саул. Аз съм отговорен за живота на всички от бащиния ти дом. ²³ Остани при мене. Не се бой, защото този, който иска моя живот, ще иска и твоя живот и ти ще бъдеш под закрила при мене.“

Давид освобождава град Кеил. Бягството му оттам

23 Съобщиха на Давид: „Ето филистимци нападнаха Кеил и разграбват харманите.“ ² И Давид попита Господа: „Да отида ли да разбия тези филистимци?“ И Господ отговори на Давид: „Иди и ще разбиеш филистимците, и ще избавиш Кеил.“ ³ Но хората на Давид му казаха: „Ето ние още оттук в Юдея се страхуваме, а как ще тръгнем към Кеил срещу бойните редове на филистимците?“ ⁴ Тогава Давид запита Господа отново. И Господ му отговори: „Стани, слез в Кеил, понеже Аз ще предам филистимците в ръцете ти.“ ⁵ И Давид потегли с хората си за Кеил, би се с филистимците, отне им стадата и им нанесе голямо поражение. Така той спаси жителите на Кеил.

⁶ Когато Авиатар, син на Ахимелех, избяга при Давид в Кеил, той дойде с ефод в ръката си. ⁷ И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеил. Саул каза: „Бог го предаде в ръцете ми, защото сам се затвори, тъй като е влязъл в град, който има порти и заключалки.“ ⁸ И Саул призова целия народ на война, за да слезе при Кеил, да обсади Давид и хората му. ⁹ Когато Давид узна, че Саул е замислил нещо лошо против него, каза на свещеник Авиатар: „Донеси ефода!“ ¹⁰ И Давид каза: „Господи, Боже Израилев! Твоят слуга чу със сигурност, че Саул иска да дойде в Кеил и да разруши града заради мене. ¹¹ Ще ме предадат ли жителите на Кеил в ръцете му? Ще дойде ли Саул, както чу Твоят слуга? Господи, Боже Израилев, извести на своя слуга!“ И Господ каза: „Ще дойде.“ ¹² И Давид попита: „Ще предадат ли жителите на Кеил мене и моите хора в ръцете на Саул?“ И Господ каза: „Ще предадат.“ ¹³ Тогава Давид и хората му, около шестстотин души, станаха и излязоха от Кеил, и странстваха, където можеха. Когато беше съобщено на Саул, че Давид е избягал от Кеил, той се отказа от похода.

Странстване на Давид

¹⁴ А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му. ¹⁵ Обаче Давид видя, че Саул е потеглил, за да посегне на живота му, и остана в пустинята Зиф, в гората. ¹⁶ И Сауловият син Йонатан стана, отиде при Давид в Хореш, укрепи надеждата му в Бога ¹⁷ и му каза: „Не се страхувай, защото ръката на баща ми Саул няма да те стигне и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда втори след тебе. Също и баща ми Саул знае, че ще бъде така.“ ^18 (E)Тогава двамата сключиха съюз пред Господа. Давид остана в гората, а Йонатан се завърна в дома си.

^19 (F)Но зифците отидоха при Саул в Гива и казаха: „Давид се крие при нас на непристъпни места в гората по хълма Хахил, надясно от Йесимон. ²⁰ И сега, царю, ако желаеш, ела, а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.“ ²¹ И Саул отвърна: „Благословени да сте от Господа, защото ме пожалихте. ²² Идете и установете още, узнайте и вижте мястото, където е той, кой го е видял там, понеже ми казаха, че е твърде хитър. ²³ Вижте и разузнайте всички укрития, в които би могъл да се скрие там, и се върнете при мене със сигурно известие. Тогава ще дойда с вас. И ако е в страната, ще го търся между всички родове на племето на Юда.“ ²⁴ Те станаха и отидоха в Зиф преди Саул.

Но Давид и неговите хора бяха в пустинята Маон, в долината Арава на юг от Йесимон. ²⁵ Саул и неговите хора потеглиха да го търсят. Съобщиха на Давид и той слезе към скалата, и пребиваваше в пустинята Маон. Като чу това, Саул започна да преследва Давид в пустинята Маон. ²⁶ И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и неговите хора бяха от другата страна на хълма. Когато Давид уплашено бягаше да се отдалечи от лицето на Саул, а Саул и хората му искаха да обградят Давид и неговите хора, за да ги уловят, ²⁷ дойде пратеник при Саул и каза: „Побързай и ела, понеже филистимците нападнаха страната!“ ²⁸ Тогава Саул се върна от преследването на Давид и потегли срещу филистимците, поради което мястото беше наречено Села-Хамамлекот^[a].

Давид пощадява Саул

24 ^(G)А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места^[b] край Ен-Гади. ² И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“. ³ Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози. ^4 (H)И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата. ⁵ И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: ‘Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.’“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха. ⁶ Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха. ^7 (I)И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“ ⁸ И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул.

А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя. ⁹ След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони. ¹⁰ Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: ‘Ето Давид ти желае злото’? ¹¹ Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: ‘Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.’ ¹² Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми. ¹³ Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. ¹⁴ Както казва старата поговорка: ‘От беззаконници произлиза беззаконие.’ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. ^15 (J)Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха! ¹⁶ Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“

¹⁷ И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака ¹⁸ и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото. ¹⁹ Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти. ²⁰ Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес. ²¹ И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти. ²² Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“ ²³ И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.

Предпазване от лицемерието

12 ^(A)През това време, когато се събра многохилядно множество и взеха да се тъпчат един друг, Той заговори първо на учениците Си: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

^2 (B)(C)Няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае. ³ Затова, каквото сте казали на тъмно, то ще се чуе на светло; и каквото сте прошепнали на ухо в заключена стая, то ще бъде разгласено от покривите.

Приемането на Иисус като Месия

⁴ А на вас, Моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят. ⁵ Ще ви кажа от кого да се боите: бойте се от Този, Който има власт не само да убие, но и да ви хвърли в ада. Да, казвам ви, от Него се бойте! ⁶ Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено от Бога. ^7 (D)А на вас дори и всички космите по главата са преброени. Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от ято врабчета.

^8 (E)(F)И тъй, казвам ви: всеки, който Мене признае пред хората, и Синът човешки ще признае него пред Божиите ангели. ^9 (G)А който се отрече от Мене пред хората, той ще бъде отречен пред Божиите ангели.

^10 (H)И на всеки, който каже дума против Сина човешки, ще му се прости. Но на онзи, който каже хула против Светия Дух, няма да се прости.

^11 (I)А когато ви отвеждат на съд в синагогите, пред началници и властници, не се безпокойте как или какво да отговорите или какво да кажете. ^12 (J)Защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.“

Притча за неразумния богаташ

¹³ Някой от народа Му рече: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството.“ ^14 (K)А Той му отвърна: „Човече, че кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“ ¹⁵ И се обърна към всички: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност! Защото животът на човека не се състои в това, да преумножава имотите си.“

¹⁶ Тогава им каза притча: „Нивата на един богат човек даде обилен плод. ¹⁷ И той си мислеше: ‘Какво да сторя? Няма къде да събера зърното си.’ ¹⁸ И си каза: ‘Ето какво ще направя – ще съборя складовете си и ще съградя по-големи. Там ще събера всичките си храни и благата си. ¹⁹ И ще си река – ето сега ти имаш много блага, които ще стигнат за много години: почивай, яж, пий и се весели!’ ^20 (L)Но Бог му рече: ‘Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?’ ²¹ Тъй става с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее пред Бога.“

Упование на Бога или грижи за земното

^22 (M)И рече отново на учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете, ни за тялото си, какво да облечете. ²³ Та нали животът е по-ценен от храната и тялото – от облеклото? ²⁴ Погледнете враните, че нито сеят, нито жънат. Те нямат ни плевник, ни склад, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците! ²⁵ И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът? ²⁶ Ако пък не можете да направите нещо толкова малко, защо се безпокоите за останалото? ^27 (N)Погледнете криновете как растат: не се трудят, нито предат; и все пак, казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях. ²⁸ И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, то колко повече ще облече вас, маловерци! ²⁹ Затова и вие не търсете какво да ядете или какво да пиете. Нека това не ви безпокои! ³⁰ Защото езичниците по света търсят всичко това. А вашият Отец знае, че се нуждаете от тези неща. ³¹ Но вие търсете царството на Бога, а Той ще ви прибави всичко това.