Old/New Testament

Давидовият поход срещу амаликитците

30 И случи се така, че на третия ден след като Давид и хората му тръгнаха за Циклаг, амаликитците нападнаха Негев и Секелаг. Те атакуваха Секелаг и го опожариха, ² но не убиха никого, а откараха в плен жените и всички, които бяха в него – от малък до голям, и тръгнаха по пътя си. ³ Когато Давид и хората му пристигнаха до града и ето – той беше изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени. ⁴ Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат. ^5 (A)Бяха пленени също и двете жени на Давид: Ахиноама, йезреелка, и Авигея от Кармил, бившата Навалова жена. ⁶ А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.

^7 (B)Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода!“ И Авиатар донесе ефода при Давид. ⁸ А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“ ⁹ И Давид тръгна заедно с шестстотин мъже, които бяха с него. И стигнаха до потока Восор, където прекалено изморените спряха. ¹⁰ А Давид продължи преследването заедно с четиристотин души, а двеста души не успяха да преминат потока Восор. ¹¹ Тогава намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид. Дадоха му хляб, той яде и го напоиха с вода. ¹² Дадоха му и част от низа смокини и два грозда сухо грозде. И той яде и възвърна силата си, защото не беше ял хляб и не беше пил вода три дена и три нощи. ¹³ И Давид го попита: „Кой си ти и откъде си?“ А младежът каза: „Аз съм египтянин, роб на амаликитец, и моят господар ме изостави, защото заболях преди три дена. ¹⁴ Ние нападнахме Негев и земята на племето на Юда, и южната част на Халев, а Секелаг опожарихме.“ ¹⁵ Тогава Давид го запита: „Ще ме заведеш ли до това пълчище?“ А той каза: „Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.“ ¹⁶ Давид му се закле и той го заведе. И ето намериха амаликитците, пръснати по цялата онази страна, ядяха и пиеха, и празнуваха заради голямата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от юдейската земя. ¹⁷ Давид ги поразяваше от зазоряване до вечерта на следващия ден и никой от тях не се избави освен четиристотин младежи, които възседнаха камили и избягаха. ¹⁸ Тогава Давид отне всичко, което амаликитците бяха взели, избави и двете си жени. ¹⁹ Така че не им се изгуби нищо – нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката, нито каквото и да е, което амаликитците бяха взели от тях. Давид възвърна всичко. ²⁰ И Давид взе всичките овце и говеда, а пред плячката вървяха хората му и казваха: „Това е Давидовата плячка!“

²¹ И Давид стигна до двестата мъже, които бяха безсилни да го последват и той ги беше оставил при потока Восор. Те излязоха да посрещнат Давид и хората му, а когато Давид се приближи до тях, поздрави ги. ²² Тогава злобните и негодниците, които бяха с Давид, започнаха да казват: „Тъй като те не бяха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме. Нека всеки вземе жена си и децата си и да си върви.“ ²³ Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас. ^24 (C)И кой би трябвало да ви послуша? Каквато е частта на онези, които участваха в сражението, такава част трябва да бъде и за онези, които останаха при обоза: те трябва да делят по равно.“ ²⁵ И стана така от това време насетне. Давид направи това правило и право за Израил и до днес.

²⁶ Когато Давид пристигна в Циклаг, изпрати от плячката и на старейшините в Юдея, които му бяха близки, като каза: „Ето ви подарък от плячката, взета от враговете на Господа“, ²⁷ – на онези, които са във Ветил и в южния Рамот, в Ятир, ²⁸ които са в Ароир, в Шифмот и които са в Естемоа, ²⁹ и на онези, които са в Рахал^[a], на онези, които са в йерахмеелските градове и в кенейските градове, ³⁰ на онези в Хорма и в Хорашан, в Атах ³¹ и в Хеврон, и по всички места, където Давид обикаляше, той и хората му.

Смъртта на Саул и на синовете му

31 ^(D)А филистимците воюваха срещу Израил. И израилските мъже побягнаха от филистимците и много от тях паднаха ранени на планината Гелвуй. ^2 (E)Филистимците настигнаха Саул и синовете му и убиха Йонатан, Аминадав и Мелхисуа. ³ Тежка битка се водеше около Саул и стрелците с лък го улучваха, и той беше тежко ранен от тях. ^4 (F)Тогава Саул каза на оръженосеца си: „Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани, да ме прободат и да ме измъчват!“ Но оръженосецът не искаше, понеже се страхуваше много. Тогава Саул сам взе меча и сам се прободе с него. ⁵ Когато оръженосецът му видя, че Саул умря, и той се хвърли върху меча си и умря от него. ^6 (G)Така умряха в онзи ден Саул, тримата му синове и оръженосецът му с всичките си хора. ⁷ Когато израилските мъже, които живееха на другата страна на долината и отвъд Йордан, видяха, че израилските мъже побягнаха и че Саул и синовете му умряха, изоставиха градовете си и избягаха. Тогава дойдоха филистимците и се заселиха в тях.

⁸ И случи се така, че на другия ден филистимците дойдоха да ограбват убитите и намериха Саул и тримата му синове, които бяха паднали на планината Гелвуй. ^9 (H)Те му отсякоха главата, снеха въоръжението му и изпратиха по филистимската земя да разгласят това по идолските си светилища и пред народа си. ¹⁰ Те поставиха въоръжението му в светилището на Астарта, а тялото му окачиха на стената на Бет-Сан. ^11 (I)Когато жителите на Явис в Галаад чуха какво бяха направили филистимците със Саул, ^12 (J)вдигнаха се всички боеспособни мъже, всички вървяха цяла нощ и взеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Бет-Сан, върнаха се обратно в Явис в Галаад и там ги изгориха. ¹³ Тогава взеха костите им, погребаха ги под дъба в Явис и постиха седем дена.

²³ Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори: ²⁴ „Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат. ^25 (A)Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате ‘Господи, Господи, отвори ни!’, и когато Той ви отвори и рече ‘Не ви зная откъде сте’, ²⁶ тогава ще започнете да казвате: ‘Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше’. ²⁷ А Той ще рече: ‘Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!’ ^28 (B)(C)Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън. ²⁹ И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство. ^30 (D)И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“

Оплакването на Йерусалим

³¹ В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“ ³² Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша. ³³ Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим.

^34 (E)(F)Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте. ^35 (G)Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: ‘Благословен е Идващият в името на Господа’!“