Old/New Testament

Преследване на Давид от Саул

19 А Саул говореше на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. Но Давид се харесваше много на Сауловия син Йонатан. ² И Йонатан съобщи на Давид, казвайки: „Моят баща Саул иска да те убие. Затова пази се утре. Остани на тайно място и се скрий. ³ Аз пък ще изляза и ще застана до своя баща на нивата, където ще си ти. Ще поговоря на баща си за тебе, ще видя какво е положението и ще ти съобщя.“

⁴ Йонатан говорѝ на баща си Саул добро за Давид и му каза: „Да не съгрешава царят спрямо своя слуга Давид, защото той не е съгрешил против тебе, а делата му са твърде полезни за тебе. ⁵ Той излага живота си, когато сразява филистимците, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти виждаше това и се радваше. Защо искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид?“ ⁶ Саул послуша гласа на Йонатан и се закле: „Жив е Господ! Давид няма да бъде убит.“ ⁷ Тогава Йонатан повика Давид и му съобщи всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул. И той присъстваше при него, както преди.

⁸ Започна се пак война. Давид потегли, сражава се с филистимците и им нанесе голямо поражение. И те побягнаха от него. ^9 (A)Обаче зъл дух, допуснат от Господа, дойде върху Саул, когато седеше в дома си с копие в ръка, а Давид свиреше с ръката си на арфата. ¹⁰ И Саул поиска да прикове Давид с копието в стената. Но Давид го отбягна и се спаси в тази нощ.

^11 (B)Саул изпрати пратеници в дома на Давид да го причакат и на сутринта да го убият. Това съобщи на Давид жена му Мелхола и каза: „Ако не се спасиш тази нощ, утре ще бъдеш убит.“ ^12 (C)Тогава Мелхола спусна Давид през прозореца. И той тръгна, избяга и се спаси. ¹³ А Мелхола взе един домашен идол и го постави в леглото, а при главата му – козя кожа, и го покри с дреха. ¹⁴ Когато Саул изпрати пратениците да доведат Давид, тя каза: „Той е болен.“ ¹⁵ Тогава Саул изпрати отново пратеници да видят Давид и каза: „Докарайте ми го с леглото, за да бъде умъртвен!“ ¹⁶ Когато пратениците влязоха, и ето в леглото имаше домашен идол и козя кожа под главата му. ¹⁷ Тогава Саул каза на Мелхола: „Защо ме измами така, като остави моя враг да си отиде и да се спаси?“ Мелхола отговори на Саул: „Той ми каза: ‘Не ме задържай! Ще те убия!’“

¹⁸ Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават. ¹⁹ И известиха на Саул, казвайки: „Ето Давид е в Нават в Рама.“ ²⁰ Тогава Саул изпрати пратеници да хванат Давид. Когато те видяха събраните пророци, които пророчестваха, и Самуил да стои начело на тях, Божият Дух слезе върху Сауловите пратеници и те също започнаха да пророчестват. ²¹ И съобщиха на Саул и той изпрати други пратеници. Но и те започнаха да пророкуват. ²² Тогава сам той отиде в Рама. Когато стигна при големия кладенец, който е в Сеф, запита: „Къде са Самуил и Давид?“ Отвърнаха му: „В Нават в Рама.“ ²³ И той тръгна към Нават в Рама. И върху него слезе също Божият Дух и той вървеше, като пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама. ^24 (D)Съблече и той горните си дрехи и пророкуваше също пред Самуил, и лежа през целия ден и цялата нощ необлечен. Затова казват: „Нима и Саул спада към пророците?“

Съюзът между Йонатан и Давид

20 ^(E)А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“ ² А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“ ³ Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: ‘Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.’ Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“ ⁴ Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“ ⁵ А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден. ⁶ Ако твоят баща ме потърси, кажи: ‘Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.’ ⁷ Ако той каже: ‘Добре’, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене. ⁸ А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“ ⁹ Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“ ¹⁰ А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“ ¹¹ Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето.

¹² Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя, ¹³ нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща. ¹⁴ Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра, ^15 (F)никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“ ¹⁶ Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“ ¹⁷ И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.

¹⁸ Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно. ¹⁹ Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел. ²⁰ Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел. ²¹ И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: ‘Иди, намери стрелите!’ Ако кажа на момчето: ‘Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!’ – ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи. ²² Но ако кажа на младежа: ‘Ето стрелите са пред тебе оттатък’, върви, понеже Господ те отпраща. ²³ А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“

²⁴ И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни. ²⁵ Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно. ²⁶ В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“ ²⁷ На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“ ²⁸ Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем, ²⁹ като казваше: ‘Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.’ Затова той не дойде на царската трапеза.“

³⁰ Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти! ³¹ Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“ ³² Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“ ³³ Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид. ³⁴ И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.

³⁵ На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него. ³⁶ И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него. ³⁷ И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“ ³⁸ И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си. ³⁹ А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката. ⁴⁰ Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“

⁴¹ Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече. ⁴² И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки ‘Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена’.“

21 ^[a] Давид стана и си отиде, а Йонатан се върна в града.

Бягство на Давид от Саул в Номва

² И Давид отиде в Номва при свещеник Ахимелех. Изплашен, Ахимелех посрещна Давид и попита: „Защо си сам и няма никой с тебе?“ ³ Давид отговори на свещеник Ахимелех: „Царят ми възложи една работа и ми каза: ‘Никой не трябва да знае за каква работа съм те изпратил и какво съм ти заповядал.’ Затова оставих моите момчета на това и това място. ⁴ А сега, какво имаш подръка? Дай ми пет хляба или каквото се намира!“ ⁵ А свещеникът каза на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, но има осветен хляб само ако твоите момчета се въздържат от жена.“ ⁶ Тогава Давид отвърна на свещеника: „Въздържахме се от жена още вчера и завчера, откакто съм потеглил, и съдовете на момчетата са чисти.“ ^7 (G)И свещеникът му даде от осветения хляб, защото нямаше друг хляб там освен хлябовете на предложението, които бяха пред лицето на Господа и бяха взети, за да се постави топъл хляб в деня, когато се вземат. ^8 (H)И там, пред Господа, беше един от служителите на Саул на име Доик, едомец, началник на Сауловите пастири.

⁹ Давид запита Ахимелех: „Нямаш ли тук подръка копие или меч, защото не взех нито своя меч, нито друго свое оръжие, понеже поръчението на царя беше спешно.“ ^10 (I)Свещеникът отговори: „Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в дъбовата долина, ето той е увит в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го! Освен него нямам тук друго оръжие.“ Тогава Давид каза: „Като него няма друг. Дай ми го!“^[b]

^11 (J)Тогава Давид стана и избяга от Саул. И отиде при гетския цар Анхус. ^12 (K)И служителите на Анхус му казаха: „Това не е ли Давид, царят на онази страна? Не пееха ли за него по хората: ‘Саул уби хиляди, а Давид десетки хиляди’?“ ¹³ И Давид вложи тези думи в сърцето си и се боеше много от гетския цар Анхус. ^14 (L)И Давид промени държанието си пред тях и се държеше безумно в тяхно присъствие, драскаше по крилата на портата и пускаше слюнки по брадата си. ¹⁵ Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето виждате, този мъж е луд. Защо сте го довели при мене? ¹⁶ Малко ли са лудите при мене, та сте довели този да буйства пред мене? Би ли трябвало да влезе този в дома ми?“

Знамението на пророк Йона

^29 (A)Когато народът взе да се събира около Него, Той заговори: „Лукав е днешният род! Иска знамение, но знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона. ^30 (B)Защото, както Йона беше знамение за ниневийците, тъй и Синът човешки ще бъде за този род. ^31 (C)Южната царица ще се яви в Съда с хората от този род и ще ги осъди, защото тя дойде от край земя, за да чуе мъдростта на Соломон. А ето – тук стои Един, Който е повече от Соломон. ³² Мъжете от Ниневия ще се явят в Съда с този род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона. А ето – тук стои Един, Който е повече от Йона.

Светлината на тялото

^33 (D)Никой, когато запали светило, не го поставя на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат.

^34 (E)Окото е светило за тялото. Затова когато твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина; а когато е лукаво, и тялото ти ще бъде изпълнено с тъмнина. ³⁵ Затова гледай светлината у тебе да не бъде тъмнина. ³⁶ И тъй, ако цялото ти тяло е светло, без частица тъмнина, тогава то цялото ще свети, сякаш те осветява сиянието на светило.“

Упреци към фарисеите и законоучителите

^37 (F)Докато Иисус говореше, един фарисей Го покани да обядва с него. Той отиде и седна на трапезата. ^38 (G)А фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете преди обяда. ³⁹ Но Господ му рече: „Наистина вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, но отвътре сте пълни с алчност и лукавство. ⁴⁰ Безумци, нима Този, Който сътвори външното, не сътвори и вътрешното? ⁴¹ Затова дайте милостиня онова, което е вътре, и всичко ще ви бъде чисто. ^42 (H)Но, горко ви, фарисеи, защото давате десятък от джоджен, седефче и всякакъв зеленчук, а немарите за справедливостта и Божията любов. Това трябваше да правите, без онова да пренебрегвате. ^43 (I)Горко ви, фарисеи, защото обичате предното място в синагогите и поздрави по тържищата. ⁴⁴ Горко ви, защото сте като гробове, които не личат и по които хората ходят, без да знаят, че ги сквернят.“

⁴⁵ Тогава един от законоучителите Му рече: „Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.“ ^46 (J)Но Той отвърна: „Горко и на вас, законоучителите, защото товарите хората с мъчни за носене бремена, а самите вие и с пръст не ги докосвате. ^47 (K)Горко ви, защото зидате гробници на пророците, които вашите прадеди избиха. ⁴⁸ С това свидетелствате за делата на прадедите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. ⁴⁹ Това предсказа и Божията премъдрост: ‘Ще им изпратя пророци и апостоли и едни от тях ще убият, а други ще прогонят.’ ⁵⁰ И от това поколение ще се търси вина за кръвта на всички пророци, пролята от сътворението на света – ^51 (L)от кръвта на Авел до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви: ще се търси вина от това поколение. ⁵² Горко ви, законоучители, защото обсебихте ключа към познанието: сами не влязохте и на влизащите попречихте.“

^53 (M)И когато Иисус си тръгна оттам, книжниците и фарисеите изпаднаха в ярост и взеха да Го предизвикват с много въпроси, ⁵⁴ като Го дебнеха и гледаха да Го уловят в някоя дума, за да Го обвинят.