Old/New Testament
Завръщане на Авесалом в Йерусалим
14 Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом. 2 Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като ѝ каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец. 3 След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата ѝ какво да каже.
4 Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“ 5 Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря. 6 Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби. 7 И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: ‘Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.’ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“
8 И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“ 9 Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“ 10 Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“ 11 Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“
12 А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“ 13 Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник. 14 (A)Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника. 15 А сега аз дойдох да кажа на царя, своя господар, всичко това, защото роднините ми ме плашат. Затова твоята слугиня си каза: ‘Ще поговоря с царя, дали няма да изпълни молбата на слугинята си. 16 Защото царят ще послуша и ще избави слугинята си от онези, които се стремят да ме погубят заедно със сина ми и да ни лишат от наследство.’ 17 И твоята слугиня си каза: ‘Думата на моя господар, царя, нека ми бъде утеха, защото моят господар, царят, е като Божий ангел – той може да изслуша и доброто, и лошото. Нека Господ, твоят Бог, бъде с тебе.’“
18 Царят отговори на жената: „Не крий от мене това, за което ще те попитам.“ А жената каза: „Говори, господарю мой, царю!“ 19 Царят продължи: „Не се ли намесва във всичко това ръката на Йоав?“ Жената отговори: „Жива да е душата ти, господарю мой, царю. От това, което изрече моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво. Наистина твоят служител Йоав ми заповяда и вложи всички тези думи в устата на слугинята ти. 20 Твоят служител Йоав извърши това, за да промени положението. Но моят господар е мъдър, както е мъдър Божият ангел, и знае всичко, което е на земята.“
21 След това царят каза на Йоав: „Ето ще направя това – иди, върни младия Авесалом.“ 22 Тогава Йоав падна по лице на земята и се поклони, като благослови царя с думите: „Сега вече служителят ти разбра, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят изпълни молбата на своя служител.“ 23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур, като доведе Авесалом в Йерусалим. 24 Тогава царят нареди: „Нека Авесалом се завърне в къщата си, но моето лице да не вижда.“ Затова Авесалом се завърна в къщата си, но лицето на царя той не видя.
25 Между всички израилтяни нямаше по-красив и по-възхваляван от Авесалом – от петите на краката му до върха на главата му нямаше у него никакъв недостатък. 26 Когато пък острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, то косите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка. 27 На Авесалом се родиха трима синове и една дъщеря на име Тамар, която беше много красива жена, хубавица[a].
28 В Йерусалим Авесалом живя две години, но лицето на царя той не видя. 29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя. Но той отказа да дойде при него. Повика го втори път, но той пак отказа да дойде. 30 Затова Авесалом нареди на служителите си: „Ето нивата на Йоав се намира до моята. Там той има засят ечемик. Идете и я изгорете с огън.“ И така, Авесаломовите служители изгориха с огън тази нива[b]. 31 Затова Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и попита: „Защо твоите служители са изгорили с огън нивата ми?“ 32 Авесалом отговори на Йоав: „Ето аз изпратих вест до тебе с думите: ‘Ела тук и аз ще те изпратя при царя да го попиташ защо съм дошъл от Гесур. По-добре да си бях още там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, нека той ме убие’.“ 33 Йоав отиде при царя и му разказа всичко това. Царят повика Авесалом. Той дойде при царя и падна по лице на земята пред него. Тогава царят целуна Авесалом.
Заговорът на Авесалом и бягството на Давид от Йерусалим
15 (B)След това Авесалом си приготви колесници и коне, и лична охрана от петдесет воини. 2 Авесалом ставаше сутрин рано и се спираше край пътя при градските порти. Когато някой имаше спор и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: „От кой град си?“ А когато онзи отговореше: „Твоят служител е от еди-кое си Израилево племе“ – 3 тогава Авесалом му казваше „Ето твоето дело е добро и справедливо, но при царя няма кой да те изслуша.“ 4 И Авесалом продължаваше: „О, да бяха поставили мене за съдия в тази страна! Тогава при мене би идвал всеки, който има спор или дело, и аз бих устроил справедлив съд.“ 5 А когато някой се доближеше да му се поклони, той простираше ръка, прегръщаше го и го целуваше. 6 Авесалом постъпваше по този начин с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом хитро спечели сърцата на израилтяните.
7 След като изминаха четиридесет години от царуването на Давид, Авесалом каза на царя: „Нека отида и изпълня своя оброк, който бях дал пред Господа в Хеврон. 8 (C)Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ‘Ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва пред Господ’.“ 9 Царят му отговори: „Иди с мир.“ И така, той стана и отиде в Хеврон. 10 А Авесалом разпрати вестители между всички Израилеви племена с нареждането: „Когато чуете звук от тръба, кажете: ‘Авесалом се възцари в Хеврон’.“ 11 Заедно с Авесалом от Йерусалим тръгнаха двеста мъже, които беше поканил. Те отидоха простодушно, без да знаят нищо. 12 (D)По време на жертвоприношението Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от жилището му в град Гило. Съзаклятието беше силно, тъй като многоброен народ се стичаше около Авесалом.
13 Тогава при Давид дойде вестител и съобщи: „Сърцето на израилтяните се обърна към Авесалом.“ 14 Затова Давид заповяда на всички свои служители, които бяха при него в Йерусалим: „Ставайте да бягаме, защото не можем да се избавим от Авесалом. Побързайте да заминем, за да не ни застигне и залови, да не ни навлече зло и да не изтреби с меч жителите на града.“ 15 Царските служители заявиха на царя: „Ето твоите служители са готови да направят всичко, което пожелае нашият господар, царят.“ 16 (E)И така, царят потегли пеша, а след него и целият му дом. Царят остави десет свои жени – наложници, да пазят двореца.
17 След като царят и всичките му воини излязоха, те се спряха при Бет-Мерхат. 18 (F)И всичките му служители вървяха от двете му страни, а пред него вървяха всички хелетейци, фелетейци и гетци – личната му охрана от шестстотин души, които бяха дошли заедно с него от Гет. 19 И царят каза на гетеца Етей: „Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с онзи цар Авесалом, понеже си чужденец и си избягал от своята страна. 20 Ти вчера дойде, а днес да те карам да бродиш с нас ли? Аз отивам, където мога. А ти се върни, върни и братята си. Господ ще те възнагради с блага и вярност!“ 21 В отговор Етей каза: „Жив Господ и да живее моят господар, царят! Където и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят служител!“ 22 Тогава Давид каза на Етей: „Ела и върви с мене!“ Така гетецът Етей тръгна заедно с всичките си мъже и деца, които бяха с него. 23 Жителите на цялата тази местност плакаха с висок глас, когато хората на Давид преминаваха. След това царят премина потока Кедрон и всички тръгнаха по пътя към пустинята.
24 (G)Ето дойде свещеник Садок. Заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет[c] и положиха Божия ковчег. А Авиатар принесе жертвоприношение, докато всички хора от града преминаха към Давид. 25 Царят каза на Садок: „Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволение пред Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя Него и Неговото обиталище. 26 Но ако Той каже: ‘Не благоволя към тебе’, тогава, ето ме – нека прави с мене, както Той пожелае.“ 27 Царят продължи към свещеник Садок: „Виж, върни се в града с мир, както и синът ти Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан, двамата ваши синове. 28 Вижте, аз ще се забавя по равнината в пустинята, докато пристигне известие от вас.“ 29 Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.
30 А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше. Главата му беше покрита и той вървеше бос. Всички, които бяха с него, покриха главите си, вървяха и плачеха. 31 (H)Съобщиха на Давид и казаха: „Също и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалом.“ Давид каза: „Господи, осуети съветите на Ахитофел.“
32 Когато Давид се изкачи навръх планината, където се поклони на Бога, ето насреща му архитецът Хусий, Давидов приятел; дрехата му бе раздрана и главата му беше в прах. 33 И Давид му каза: „Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест. 34 Но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: ‘Царю, ще бъда твой служител, както досега бях служител на баща ти, така ще бъда твой служител – тогава ти ще осуетиш съвета на Ахитофел за мене. 35 Ето там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар и съобщавай на тези свещеници всяка дума, която чуеш от дома на царя. 36 Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син на Садок, както и Йонатан, син на Авиатар. Чрез тях ми съобщавайте всичко, което чуете’.“ 37 И така, Хусий, Давидовият приятел, влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.
Наставления към учениците
17 (A)Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват. 2 За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките. 3 (B)Бъдете внимателни към себе си!
Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му. 4 И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: ‘Разкайвам се’ – прости му!“
5 Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“ 6 (C)А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: ‘Изтръгни се и се посади в морето’, и тя би ви послушала.
7 Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: ‘Върви, седни на трапезата’? 8 Няма ли да му рече: ‘Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш’? 9 Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля. 10 Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: ‘Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим’.“
Излекуване на десет прокажени
11 (D)На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея.
12 Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч 13 и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“ 14 (E)Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата. 15 Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, 16 и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин. 17 Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима? 18 Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“ 19 (F)И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.