Old/New Testament

Победата на Давид над Голиат

17 Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим. ² А Саул и израилтяните се събраха и лагеруваха в дъбовата долина, и се приготвяха за битката против филистимците. ³ Филистимците застанаха от едната страна на планината, а израилтяните – от другата страна на планината, така че долината беше между тях.

^4 (A)От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. ⁵ На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли. ⁶ На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си – бронзово леко копие. ⁷ Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит. ⁸ Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене. ⁹ Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“ ¹⁰ Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“ ¹¹ Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.

^12 (B)Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете. ¹³ Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория – Аминадав, на третия – Сама. ¹⁴ Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул, ¹⁵ а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си. ¹⁶ Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.

¹⁷ Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера. ¹⁸ А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях. ¹⁹ Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.

²⁰ И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик. ²¹ Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други. ²² Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са. ²³ Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу. ²⁴ А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха. ²⁵ Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“

^26 (C)Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ ²⁷ И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“ ²⁸ А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“ ²⁹ А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“ ³⁰ И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.

³¹ Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика. ³² И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“ ³³ Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“ ³⁴ А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото, ³⁵ аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах. ³⁶ Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“ ³⁷ Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“

³⁸ Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница. ³⁹ Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си. ⁴⁰ И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.

⁴¹ И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него. ^42 (D)И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи. ⁴³ Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга^[a]?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си. ⁴⁴ Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“ ⁴⁵ Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство. ⁴⁶ Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог. ^47 (E)И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“

⁴⁸ Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца. ⁴⁹ И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята. ⁵⁰ Така Давид надви с прашка и камък филистимеца; удари го и го уби, без Давид да има меч в ръка. ⁵¹ Тогава Давид се затича и застана до филистимеца, взе меча му, изтегли го от ножницата, уби го и отсече главата му.

Когато филистимците видяха, че техният юнак умря, побягнаха. ⁵² Тогава мъжете от Израил и Юдея се вдигнаха, нададоха боен вик и преследваха филистимците до входа на Гет и портите на Екрон. И убитите филистимци лежаха по пътя от Шаарим до Гет и Екрон. ⁵³ След като израилтяните се върнаха от голямото преследване на филистимците, оплячкосаха и лагера им. ^54 (F)А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, но оръжието му постави в шатрата си.

⁵⁵ Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, попита военачалника Авенир: „Авенире, чий син е този юноша?“ Авенир отвърна: „Жив да си, царю, не зная.“ ⁵⁶ Тогава царят каза: „Запитай сега чий син е този младеж!“ ⁵⁷ И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му. ⁵⁸ И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“

Давид и домът на Саул

18 ^(G)Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. ² В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. ^3 (H)А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. ^4 (I)Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си. ⁵ И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.

^6 (J)Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали. ^7 (K)И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“ ⁸ Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“ ⁹ И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.

^10 (L)На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. ¹¹ И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти. ¹² Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. ¹³ И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. ^14 (M)И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. ¹⁵ Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. ^16 (N)А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.

¹⁷ И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“ ¹⁸ Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“ ¹⁹ Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.

²⁰ Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно. ²¹ И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“ ²² И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: ‘Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.’“ ²³ И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“

²⁴ Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“ ²⁵ Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: ‘Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.’“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците. ²⁶ Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни, ²⁷ Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена. ²⁸ Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, ²⁹ Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.

³⁰ А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.

Учението на Иисус Христос за молитвата

11 Веднъж Иисус се молеше на едно място. Когато свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.“ ^2 (A)А Той им отвърна: „Когато се молите, казвайте: ‘Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята^[a], ³ насъщния ни хляб давай ни всеки ден, ⁴ и прости на нас греховете ни, защото и ние сами прощаваме на всеки наш длъжник и не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия’.“

^5 (B)След това им каза: „Да речем, че някой от вас има приятел и отива при него посреднощ, и му казва: ‘Приятелю, дай ми назаем три хляба, ⁶ защото един приятел ми дойде от път и нямам какво да му сложа.’ ⁷ А онзи отвътре му отговаря: ‘Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам’. ⁸ Но Аз ви казвам: дори той и да не стане, за да му даде, понеже му е приятел, все пак заради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото иска.

^9 (C)Затова ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; ¹⁰ защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори. ¹¹ И кой баща от вас, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба, ¹² или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? ¹³ И тъй, ако вие, колкото и да сте греховни, умеете да давате добри неща на децата си, то колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Му искат.“

Божествената власт на Иисус Христос

^14 (D)Веднъж Той изгони бяс на немотата; когато бесът излезе, немият човек проговори. И народът се смая. ¹⁵ Но някои от тях рекоха: „Той изгонва бесове със силата на Веелзевул, бесовския княз.“ ^16 (E)А други, за да Го изкушат, искаха от Него знамение от небето. ¹⁷ Но Той знаеше техните помисли и им каза: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и дом, разделен от вражда, пропада. ¹⁸ Казвате, че Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете. Но ако Сатаната сам воюва против себе си, как може тогава да устои царството му? ¹⁹ При това ако Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. ²⁰ Но ако Аз чрез Божия пръст изгонвам бесовете, тогава наистина сред вас е дошло Божието царство. ²¹ Когато силен човек брани с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност. ²² Но когато някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разпределя отнетата плячка. ^23 (F)Който не е с Мене, той е против Мене. Който не събира с Мене, той разпилява.

Завръщане на нечистия дух

^24 (G)Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, търси покой и като не намира, казва: ‘Ще се върна в моя дом, откъдето излязох.’ ²⁵ И той идва, намира го пометен и нареден. ²⁶ Тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от него. Те влизат и заживяват там. И сега на този човек му става по-лошо, отколкото преди.“

Истинското блаженство

²⁷ Докато Той говореше това, една жена от народа възкликна с висок глас: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“ ²⁸ А Той рече: „Да, но блажени са и тези, които слушат Божието слово и го спазват.“