Old/New Testament

Самсон и Далида

16 Оттук Самсон тръгна към Газа. Там видя една блудница и се отби при нея. ² Когато съобщиха на жителите на Газа: „Самсон е дошъл тука“, филистимците бродеха наоколо, дебнеха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, като казваха: „Ще чакаме до съмване, тогава ще го убием.“ ³ А Самсон спа до среднощ. Тогава стана, грабна двете крила на градските порти с двата им стълба, изкърти ги заедно с напречната греда, сложи ги на раменете си и ги изнесе на върха на планината, която се намира срещу Хеврон^[a].

⁴ След това той се влюби в една филистимка от долината Сорек на име Далида. ^5 (A)Дойдоха при нея филистимските князе и ѝ казаха: „Уговори го и разбери откъде идва неговата огромна сила и още – как можем да го надвием и да го вържем така, че да го омаломощим. А всеки от нас ще ти даде за това по хиляда и сто сикли сребро.“

⁶ Тогава Далида попита Самсон: „Кажи ми откъде идва твоята огромна сила и с какво да те вържат така, че да те омаломощят?“ ⁷ Самсон ѝ отговори: „Ако ме вържат със седем още сурови, неизсъхнали тетиви, тогава аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“ ⁸ Филистимските князе ѝ донесоха седем още сурови, неизсъхнали тетиви и тя го върза с тях. ⁹ В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той разкъса тетивите, както се разкъсва кълчищен конец, когато се доближи до огън. Така и не се разбра тайната на силата му.

¹⁰ След това Далида каза на Самсон: „Ето ти ми се подигра и ме измами. Кажи ми сега с какво трябва да те вържат?“ ¹¹ Той ѝ отговори: „Ако ме вържат с нови, още неупотребявани въжета, аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“ ¹² Далида взе нови въжета, върза го и извика към него: „Самсоне! Филистимци идват срещу тебе!“ В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Той обаче разкъса като конци въжетата по раменете.

¹³ Далида пак каза на Самсон: „Ти все ми се подиграваш и ме мамиш. Кажи ми с какво трябва да те вържат?“ В отговор той каза: „Ако втъчеш седемте плитки по главата ми в основата на платното на твоя стан и здраво ги забиеш с клин към кросното^[b].“ ¹⁴ И тя ги заби с клин^[c]. Тогава му викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и измъкна клина от стана заедно с платното^[d].

¹⁵ Тогава Далида заговори пред него: „Защо казваш: ‘Обичам те’, а сърцето ти не е с мене? Ето ти вече три пъти ме излъга и не ми откри в какво се състои огромната ти сила.“ ¹⁶ А понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го притесняваше все повече и повече, той страдаше до смърт. ¹⁷ Най-после Самсон разкри всичко с думите: „Косата ми никога не е била бръсната, защото аз още от рождението си съм назорей, посветен на Бога. Ако някой ме обръсне, силата ми ще ме напусне; аз ще отслабна и ще бъда като всеки друг човек.“

Самсон в плен

¹⁸ Като разбра Далида, че той ѝ разкри всичко, изпрати пратеници и повика филистимските князе. Тя им каза: „Елате и този път – той ми разкри всичко.“ Тогава филистимските князе дойдоха при нея и ѝ донесоха пари на ръка. ¹⁹ Далида приспа Самсон на коленете си, повика един човек, заповяда му да обръсне седемте плитки по главата му. Тогава той започна да отслабва и силата му го напусна. ²⁰ Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и си каза: „И този път, както досега, ще се изплъзна.“ Но той не знаеше, че Господ беше отстъпил от него. ²¹ Филистимците го заловиха и му избодоха очите, доведоха го в Газа, оковаха го с двойни медни вериги и той беше заставен да мели в затвора. ²² Но косата на главата му започна пак да расте, както беше обръсната.

Смъртта на Самсон

²³ Филистимските князе се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се веселят, защото си казаха: „Нашият бог предаде под властта ни врага ни Самсон.“ ²⁴ Когато го видя, народът също прославяше своя бог с думите: „Нашият бог предаде под наша власт врага ни и опустошителя на земята ни, който изби много наши сънародници.“ ²⁵ А когато се развеселиха сърцата им, князете казаха: „Доведете Самсон да ни развлича.“ И така, доведоха Самсон от затвора и той ги развличаше; поставиха го обаче между стълбовете. ²⁶ Но Самсон каза на младежа, който го водеше за ръка: „Заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи този храм, за да се подпра на тях.“ ²⁷ А храмът беше пълен с мъже и жени. Там бяха всички филистимски князе, а на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който беше станал за посмешище на всички тях.

²⁸ Тогава Самсон молитвено призова Господа с думите: „Господи Боже! Спомни си за мене и ми дай само този път сила, о, Боже, за да си отмъстя изведнъж на филистимците за двете си очи!“ ²⁹ Тогава Самсон обгърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и силно ги налегна: единия с дясната си ръка, а другия – с лявата. ³⁰ Самсон викна: „Така ще умра аз заедно с филистимците!“ Той наблегна с всички сили и храмът рухна върху князете и върху целия народ, който се намираше в него. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше убил през живота си.

^31 (B)След това дойдоха неговите братя и цялото семейство на баща му, взеха го, отнесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маной, между Цора и Естаол. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет години.

Времена на граждански и религиозен смут

Миха и неговото капище

17 В Ефремовата планина живеше един човек на име Миха. ² Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене – аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“ ³ Той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. Но майка му заяви: „Това мое сребро посветих на Господа, та ти, моят син, да направиш от него истукан – излят кумир. И така, давам ти го обратно.“ ⁴ Обаче той върна среброто на майка си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на златар. Той направи един истукан, излят кумир, който беше изложен в дома на Миха. ⁵ И така, Миха имаше капище за богове. След това той направи ефод и терафим и посвети един от синовете си, за да му служи като свещеник. ^6 (C)В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.

⁷ Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит. ⁸ Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина. ⁹ Миха го попита: „Откъде идваш?“ Той му отговори: „Аз съм левит от юдейския град Витлеем и отивам да намеря друго място за живеене.“ ¹⁰ А Миха му каза: „Остани при мене и бъди ми духовен баща и свещеник. Годишно ще ти давам по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.“ ¹¹ Левитът се съгласи да остане при този човек и този младеж беше за Миха като син. ¹² Миха посвети левита и младежът му стана свещеник. Така той заживя в дома на Миха. ¹³ Тогава Миха си каза: „Сега зная, че Господ ще ми оказва добро, защото имам левит за свещеник.“

Капище в Дановото племе

18 ^(D)В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена. ² Затова Дановите потомци изпратиха от племето си петима храбри мъже от Цора и Естаол, за да огледат тази земя и да я проучат, като им казаха: „Отидете проучете тази земя.“ Те дойдоха в Ефремовата планина близо до дома на Миха и там пренощуваха. ³ Когато дойдоха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: „Как си дошъл тука? Какво правиш на това място и защо си тука?“ ⁴ Той им отговори: „Това и това направи Миха за мене, нае ме и аз му станах свещеник.“ ⁵ Те му казаха: „Допитай се до Бога, за да разберем дали ще бъде благоприятен пътят, по който сме тръгнали.“ ⁶ Свещеникът им каза: „Вървете с мир – пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.“

⁷ Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци – тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо. ⁸ Петимата души се завърнаха при съплеменниците си в Цора и Естаол и бяха попитани: „Какви вести носите?“ ⁹ Те отговориха: „Станете да тръгнем на поход срещу тях. Огледахме тази земя, тя е твърде добра. Какво се двоумите? Не се колебайте, тръгвайте да завладеете тази земя. ¹⁰ Когато отидете, ще намерите един безгрижен народ, а онази земя е широка. Бог я предава под ваша власт. Мястото е такова, че няма оскъдица от нищо, което ражда земята.“

^11 (E)И така, те всички потеглиха оттам, от Дановото племе, от Цора и Естаол – шестстотин мъже, въоръжени с войнишки оръжия. ¹² Те тръгнаха на битка и се разположиха на стан в Кириат-Ярим, в Юдея. Затова и до днес наричат онова място Махане-Дан^[e]. То се намира оттатък Кириат-Ярим. ¹³ Оттам поеха за Ефремовта планина и дойдоха до дома на Миха.

¹⁴ И петимата мъже, които бяха ходили да оглеждат земята Лаис, казаха на съплеменниците си: „Знаете ли, че в тези домове има ефод, терафим, истукан и излят кумир? Сега помислете какво да се прави.“ ¹⁵ Там те се отбиха от пътя и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха. ¹⁶ Докато шестстотинте мъже от Дановото племе, въоръжени с войнишки оръжия, стояха при вратата, ¹⁷ петимата души, които бяха ходили да оглеждат тази земя, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и излетия кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте мъже, въоръжени с войнишки оръжия. ¹⁸ Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и излетия кумир, свещеникът им каза: „Какво правите?“ ¹⁹ Те му отговориха: „Мълчи! Сложи си ръката на устата си, ела с нас и бъди ни духовен отец и свещеник. По-добре ли е за тебе да бъдеш свещеник в дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на племе или род в Израил?“ ²⁰ Това допадна на свещеника, той взе ефода, терафима и истукана и дойде при въоръжените хора.

²¹ Тогава те тръгнаха по обратния път и поставиха начело на похода децата, добитъка и скъпоценните си вещи. ^22 (F)Когато те се отдалечиха от дома на Миха, обитателите на домовете, съседни с Миховия дом, вдигнаха тревога, втурнаха се да преследват Дановите потомци ²³ и викнаха към тях. Дановите потомци се обърнаха и казаха на Миха: „Какво става с тебе, че си събрал толкова хора?“ ²⁴ Миха отговори: „Вие ми взехте боговете, които бях направил, както и свещеника, а след това заминахте. Какво ми остава още, та казвате: ‘Какво става с тебе?’“ ²⁵ Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“ ²⁶ След това Дановите потомци поеха по пътя си, а Миха като видя, че те са по-силни от него, върна се и се прибра в своя дом.

^27 (G)Дановите потомци взеха това, което бе направил Миха, както и свещеника, който беше при него, и тръгнаха към Лаис срещу спокойния и безгрижен народ. Те го избиха с меч, а града изгориха с огън. ²⁸ Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено. Този град се намираше в долина, в близост до Бет-Рехов. Там данци отново изградиха град и се заселиха в него. ²⁹ Града нарекоха Дан по името на баща си Дан, потомък на Яков – а преди това този град се наричаше Лаис. ^30 (H)Тогава Дановите потомци поставиха взетия истукан. А Йонатан, син на Гирсон, Манасиевия син, както и синовете му, бяха свещеници в Дановото племе до деня, когато жителите на тази земя бяха отведени в плен. ³¹ Така те си поставиха направения от Миха истукан, който остана там през цялото време, докато Божият дом се намираше в Силом.

Излекуване на слугата на стотника

7 ^(A)Когато Иисус завърши поученията Си към народа, който слушаше, влезе в Капернаум. ² Един стотник имаше слуга, когото много ценеше, а слугата беше на умиране. ³ Като чу за Иисус, стотникът изпрати при Него юдейски стареи да Го помолят да дойде и да избави слугата му. ⁴ Те дойдоха при Иисус и настойчиво Го молеха: „Човекът заслужава да му помогнеш, ⁵ защото обича народа ни и синагогата той построи.“ ⁶ Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми, ⁷ затова и аз не се осмелих да дойда при Тебе. Но кажи една дума и слугата ми ще оздравее. ⁸ Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: ‘Иди’ – и отива, на друг: ‘Ела’ – и идва; а на слугата си: ‘Направи това’ – и той го прави.“ ⁹ Когато чу това, Иисус остана учуден от него; и като се обърна, рече на следващото Го множество хора: „Казвам ви, дори сред израилтяните не намерих толкова голяма вяра.“ ¹⁰ И когато онези, които бяха изпратени, се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Възкресяване на сина на вдовицата от Наин

¹¹ На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. ¹² А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града. ¹³ Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“ ¹⁴ След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“ ^15 (B)Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му. ¹⁶ И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“ ¹⁷ И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.

Иисус Христос и Йоан Кръстител

^18 (C)А учениците на Йоан му известиха за всичко, което се случи. Тогава Йоан повика двама от учениците си ¹⁹ и ги изпрати при Иисус да попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“ ²⁰ А те, като дойдоха при Него, рекоха: „Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: ‘Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме’?“ ²¹ Тъкмо тогава Той излекува мнозина от болести, недъзи и зли духове и на мнозина слепи дари зрение. ^22 (D)В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества. ²³ Блажен е този, който не се съблазни заради Мене.“

²⁴ Когато изпратените от Йоан си отидоха, Той започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра? ²⁵ Или излязохте да видите човек, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските дворци. ²⁶ Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. ^27 (E)Защото този е, за когото е писано: ‘Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.’

²⁸ Казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк, по-голям от Йоан Кръстител. Но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.“

^29 (F)И целият народ, дори и митарите, като чуха това, въздадоха слава на Бога, след като се бяха кръстили с кръщението на Йоан. ^30 (G)А фарисеите и законоучителите, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха Божията воля за себе си.