Old/New Testament
Смъртта на Мариам и чудото в Кадес
20 В първия месец цялото общество на Израил стигна до Цинската пустиня и народът остана в Кадес. Там умря Мариам и там беше погребана.
2 (A)За хората нямаше вода и те се събраха против Мойсей и Аарон. 3 (B)Народът заропта против Мойсей и казваше: „О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа! 4 Защо доведохте народа на Господа в тази пустиня, да измрем тука и ние, и добитъкът ни? 5 И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, където не може да се сее, нито има смокини, нито има лозя, нито нарове, нито дори вода за пиене?“
6 Тогава Мойсей и Аарон се оттеглиха от събранието към входа на скинията, паднаха на лицата си и славата на Господа им се яви. 7 И Господ каза на Мойсей: 8 „Вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на скалата; и ще бликне от нея вода. Така ти ще изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.“ 9 И Мойсей взе жезъла пред Господа, както Той му заповяда. 10 (C)След това Мойсей и Аарон събраха народа пред скалата и той им каза: „Чуйте сега, вие, непокорни! Можем ли от тази скала да ви изкараме вода?“ 11 (D)След това Мойсей вдигна ръката си и удари с жезъла си два пъти по скалата; и потече много вода, и народът и добитъкът пиха. 12 (E)Но Господ каза на Мойсей и Аарон: „Понеже не Ми повярвахте, за да се яви Моята святост пред израилтяните, вие няма да въведете този народ в страната, която Аз му давам.“ 13 (F)Това е водата на Мерива, при която израилтяните влязоха в разпра с Господа и Той им се яви в святостта Си.
14 (G)Тогава Мойсей изпрати посланици от Кадес до едомския цар: „Ето посланието на твоя брат Израил: ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха; 15 предците ни се бяха преселили в Египет и ние живяхме в Египет дълго време; но египтяните се отнасяха зле към нас и към нашите предци; 16 тогава ние призовахме Господа и Той чу гласа ни, изпрати един ангел и ни изведе от Египет. И ето ни в Кадес, град в края на твоите предели. 17 (H)Позволи ни да преминем през страната ти; няма да минем през ниви или през лозя, нито ще пием вода от кладенците; ще вървим по царския път, няма да се отбиваме нито надясно, нито наляво, докато не преминем твоите предели.“
18 Но Едом му отговори: „През моята страна няма да минеш, иначе ще изляза с меч против тебе!“ 19 А израилтяните отново му казаха: „Ще вървим по големия път; и ако ние и добитъкът ни пием от водата ти, ще плащаме за нея; остави ни само с нозете си да преминем и нищо друго.“ 20 Но той отговори: „Няма да преминете!“ И излезе против тях с многоброен народ и със силна ръка. 21 Така Едом отказа да пусне Израил да мине през неговите предели; затова Израил тръгна по друг път.
Смъртта на Аарон
22 (I)Израилтяните напуснаха Кадес и целият народ стигна до планината Ор. 23 И на планината Ор, до пределите на едомската страна, Господ каза на Мойсей и Аарон: 24 „Сега Аарон ще се прибере при предците си; той няма да влезе в страната, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на заповедта Ми при водите на Мерива. 25 Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор; 26 снеми от Аарон одеждите му и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при предците си и ще умре там.“ 27 И Мойсей направи така, както Господ заповяда; те се изкачиха на планината Ор пред очите на цялото общество. 28 (J)Мойсей сне от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там, навръх планината. А Мойсей и Елеазар слязоха от планината. 29 (K)Когато цялото общество видя, че Аарон умря, всички израилтяни оплакваха Аарон тридесет дена.
Чудото с медната змия
21 (L)(M)Царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг, като чу, че израилтяните идват по пътя за Атарим, влезе в бой с Израил и взе пленници от тях. 2 Тогава Израил даде обет на Господа с думите: „Ако предадеш този народ в ръцете ни, ние ще разорим техните градове.“ 3 Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги подложиха на разорение заедно с градовете им. Затова мястото беше наречено Хорма. 4 (N)Но когато тръгнаха от планината Ор към Червено море, за да заобиколят едомската страна, народът изгуби търпение по пътя 5 и заговори против Бога и против Мойсей: „Защо ни изведохте от Египет, за да измрем в пустинята? Тук няма нито хляб, нито вода, стана ни противно от тази лоша храна.“ 6 (O)Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха. 7 Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа. 8 И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“ 9 (P)И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
10 След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот. 11 А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав. 12 Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред. 13 Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците. 14 Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон: 15 „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“
16 А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“ 17 Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте 18 кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана, 19 от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот, 20 от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.
21 (Q)(R)(S)Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат: 22 „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“ 23 Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил. 24 Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена. 25 Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците – в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт; 26 защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.
27 Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град; 28 (T)защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини. 29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар. 30 Поразихме ги със стрелите си, Есевон е сразен чак до Дивон, оставихме пустош до Нова, близо до Медева.“
31 Така Израил се засели в страната на аморейците. 32 После Мойсей изпрати хора да огледат Язер; и като превзеха подвластните му села, прогониха аморейците, които бяха в тях.
33 (U)Тогава се обърнаха и тръгнаха по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе срещу тях, той и целият му народ, на битка при Едреи. 34 И Господ каза на Мойсей: „Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и страната му; ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“ 35 И те поразиха него, синовете му и целия му народ, така че никой от тях не остана жив; и завладяха страната му.
Преход към земята Моав, Валак и Валаам
22 След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.
2 (V)Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците. 3 И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните. 4 Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък – полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците, 5 (W)изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене. 6 Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“
7 И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи. 8 А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам. 9 И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“ 10 Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат: 11 ‘Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня’.“ 12 А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“ 13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“ 14 Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“
15 А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези. 16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: ‘Не отказвай да дойдеш при мене; 17 ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ’.“ 18 В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било; 19 но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“ 20 През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“ 21 На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.
22 Но Божият гняв се разпали затова, че той тръгна, и Господен ангел застана на пътя, за да му попречи, докато Валаам яздеше на ослицата, придружен от двама свои слуги. 23 И понеже ослицата видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и тръгна през полето; а Валаам започна да бие ослицата, за да я върне в пътя. 24 Тогава Господният ангел застана на един тесен път между лозята, където от едната и от другата страна имаше зидове. 25 Ослицата, като видя Господния ангел, се притисна към зида, като притисна към зида и крака на Валаам; и той пак започна да я бие. 26 После Гопсподният ангел тръгна напред и застана на едно толкова тясно място, че нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво. 27 Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга. 28 (X)Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя проговори на Валаам: „Какво ти сторих, че ме биеш вече трети път?“ 29 А Валаам каза на ослицата: „Защото се измъчих с тебе; да имах нож в ръката, досега да съм те убил!“ 30 Ослицата отвърна на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил цял живот? Нима съм постъпвала някога така?“ А той отговори: „Не.“
31 И Господ отвори очите на Валаам и той видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръката си; тогава преклони глава и падна на лицето си. 32 Господният ангел му каза: „Защо би ослицата си вече три пъти? Ето сам излязох, за да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред мене; 33 и ослицата, като ме видеше, вече три пъти се отбиваше от мене; ако тя не се беше отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива!“ 34 Тогава Валаам каза на Господния ангел: „Съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; но сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.“ 35 И Господният ангел рече на Валаам: „Иди с тези хора, но говори само това, което аз ще ти кажа.“ И така, Валаам отиде с предводителите на Валак.
36 А Валак, като чу, че идва Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен на самата граница, при река Арнон. 37 Тогава Валак се обърна към Валаам с думите: „Нима не пращах настойчиво пратеници при тебе, за да те повикат? Защо не дойде при мене? Или не съм достоен да ти въздам почести?“ 38 А Валаам отговори на Валак: „Ето аз дойдох при тебе. Но имам ли власт да говоря нещо от свое име? Каквото Бог вложи в устата ми, това и ще кажа.“ 39 След това Валаам тръгна с Валак и пристигнаха в Кириат-Хуцот. 40 И Валак принесе в жертва волове и овци и изпрати от тях на Валаам и на предводителите, които бяха с него.
41 А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.
Божии заповеди и човешки предания
7 (A)При Него се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим. 2 (B)Те видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т.е. с неумити ръце, и ги укориха. 3 Защото фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си умият усърдно ръцете, придържайки се към преданието на нашите предци. 4 (C)И като си дойдат от пазара, не ядат, докато не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват: измиване на чаши, гърнета, медни съдове и легла. 5 Тогава фарисеите и книжниците Го запитаха: „Защо учениците Ти не постъпват според преданието на нашите предци, а ядат хляба с неумити ръце?“ 6 (D)А Той им рече: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: ‘Този народ с устните си Ме почита, но сърцето му стои далече от Мене.’ 7 Напразно обаче Ме почитат, щом като проповядват поучения, които са човешки наредби. 8 Понеже оставихте Божията заповед и спазвате човешкото предание, миете гърнета и чаши и вършите много други подобни неща.“ 9 И им каза: „Добре отменяте Божията заповед, за да спазите вашето предание. 10 (E)Защото Мойсей е казал: ‘Почитай баща си и майка си’ и ‘Който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт’. 11 А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, което ти би получил от мене, е курбан, което означава дар за Бога»’ – 12 така вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, 13 като престъпвате Божието слово чрез преданието си, което вие предавате, и вършите множество подобни неща.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.