Old/New Testament
Краят на царуването на Давид
Борби за наследяване на царството
1 Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли. 2 Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“ 3 И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя. 4 Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.
5 (A)Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха. 6 Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом. 7 И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония. 8 Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония. 9 И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя. 10 А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.
11 (B)Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това? 12 Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон. 13 Иди, влез при цар Давид и му кажи: ‘Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?’ 14 И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“
15 Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше. 16 Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“ 17 А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: ‘Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.’ 18 А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. 19 Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон. 20 А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него. 21 Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“
22 И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан. 23 И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята. 24 След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол? 25 Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: ‘Да живее цар Адония!’ 26 А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон. 27 Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“
Възцаряване на Соломон
28 Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него. 29 И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда! 30 Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“ 31 Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“
32 А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя. 33 Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион. 34 Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: ‘Да живее цар Соломон!’ 35 След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“. 36 Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя. 37 Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“
38 Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион. 39 (C)И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“ 40 И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.
41 Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“ 42 (D)Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“ 43 А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар. 44 И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле. 45 А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате. 46 И Соломон седна на престола на царството. 47 Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: ‘Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.’ И царят се поклони в леглото си. 48 Тогава царят каза: ‘Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това’.“
49 И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път. 50 (E)Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. 51 И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: ‘Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч’.“ 52 А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“ 53 И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“
Завещание и смърт на Давид
2 И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон: 2 „Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен. 3 (F)Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш, 4 (G)за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: ‘Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.’
5 (H)Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си. 6 Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята. 7 (I)Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом. 8 (J)При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: ‘Няма да те убия с меч.’ 9 Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“
10 И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си. 11 (K)(L)А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим. 12 (M)Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.
Укрепване на властта на Соломон
13 Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“ 14 След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“ 15 Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа. 16 А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“ 17 И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“ 18 А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“
19 И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон. 20 Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“ 21 И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“ 22 Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“ 23 И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си. 24 (N)А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил – днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“ 25 И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.
26 (O)И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“ 27 (P)Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий.
28 (Q)Когато за това стигна слух до Йоав – а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, – Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника. 29 (R)Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш[a].“ 30 Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: ‘Излез!’ А онзи отговори: ‘Не, защото искам да умра тук!’“ Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“ 31 (S)А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв. 32 Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше – Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник. 33 Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“ 34 Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта. 35 А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар[b].
36 Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам; 37 и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“ 38 Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“ Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.
39 (T)А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“ 40 Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет. 41 И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал. 42 Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: ‘Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш’, а ти ми отвърна: ‘Добро е това, което ти каза.’ 43 Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“ 44 И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава! 45 А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“ 46 Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.
Влизане на Иисус Христос в Йерусалим
28 (A)(B)Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.
29 (C)А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си, 30 като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете. 31 И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: ‘То е нужно на Господа’.“ 32 (D)Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл. 33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“ 34 Те отговориха: „То е нужно на Господа.“ 35 Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него. 36 И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя. 37 А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели, 38 (E)и казваха:
„Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“
39 Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“ 40 Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“
41 (F)А когато наближи и видя града, заплака за него 42 и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат. 44 И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“
Изгонване на търговците от храма
45 (G)И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него. 46 (H)Тогава им рече: „Писано е: ‘Домът Ми е дом за молитва’, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“
47 (I)(J)И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят. 48 Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.