Old/New Testament

Давид при филистимците

27 И Давид каза: „Някой ден ще падна в ръцете на Саул. Няма по-добро за мене освен да избягам във филистимската земя. Тогава Саул ще престане да ме търси вече по всички предели на Израил, така че ще се избавя от ръцете му.“ ^2 (A)Затова Давид стана и заедно с шестстотин мъже, които бяха с него, отиде при Анхус, син на Маах. ³ И Давид живееше при Анхус в Гет, той и хората му, всеки с домашните си, също Давид и двете му жени – йезреелката Ахиноама и кармилката Авигея, бивша Навалова жена. ⁴ Когато беше известено на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси вече.

⁵ А Давид каза на Анхус: „Ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един от твоите градове в полето и аз ще живея там. Защо твоят слуга да живее в царския град при тебе?“ ⁶ В същия ден Анхус му даде Секелаг. Затова Секелаг принадлежи на юдейските царе и до днес. ^7 (B)Всичкото време, през което Давид пребиваваше във филистимската земя, беше година и четири месеца. ⁸ И Давид излизаше с хората си и нападаше гесурците, гирзейците и амаликитците, тъй като населяваха земята от отдавна, до Сур и до египетската земя.

⁹ Давид опустошаваше страната и не оставяше живи нито мъже, нито жени, а вземаше овце и говеда, магарета, камили и дрехи. Когато се връщаше и идваше при Анхус, ¹⁰ Анхус питаше: „Къде нападнахте днес?“ Давид отговаряше: „Юга на Юдея“ или „Юга на Йерахмеел“, или „Южната земя на кенейците“. ¹¹ И Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, за да ги доведе в Гет, като си казваше: „Те може да известят за нас, казвайки: ‘Така направи Давид!’“ И постъпваше така през цялото време, когато живееше във филистимската страна. ¹² Тогава Анхус се доверяваше, като казваше: „Той наистина стана омразен на народа си Израил и ще ми бъде слуга за вечни времена.“

28 В това време филистимците събраха своите войски за война, за да се сражават с Израил. Тогава Анхус каза на Давид: „Да знаеш, че ти и хората ти ще тръгнете с мене да се сражавате.“ ² А Давид каза на Анхус: „Добре, ти ще разбереш какво ще направи твоят слуга.“ Анхус пък отвърна на Давид: „Затова ще те направя пазител на своята глава през цялото време.“

Саул при заклинателката в Ен-Дор

^3 (C)А Самуил беше умрял и всички израилтяни бяха го оплакали и го бяха погребали в Рама, неговия град. Саул пък беше изгонил от страната заклинателите на духове на мъртъвци и гадателите. ⁴ Филистимците се събраха, дойдоха и се разположиха на лагер в Сонам. Тогава Саул събра целия израилски народ и се разположи на лагер на планината Гелвуй. ⁵ Когато Саул видя лагера на филистимците, уплаши се и сърцето му трепна силно. ^6 (D)Тогава Саул се допита до Господа, но Господ не му отговаряше – нито насън, нито чрез Урим, нито чрез пророците. ⁷ И Саул каза на слугите си: „Потърсете ми жена, заклинателка на духове на мъртви, за да отида при нея и да я попитам.“ И неговите слуги му казаха: „Ето жена заклинателка има в Ен-Дор.“

⁸ Тогава Саул преобрази лицето си, облече други дрехи, тръгна заедно с двама души и отидоха при жената през нощта. Тогава Саул ѝ каза: „Моля те, поврачувай ми с извикване на духове и извикай когото ти кажа.“ ⁹ А жената му отвърна: „Ето ти знаеш какво направи Саул – изгони от страната извиквачите на духове и гадателите. Защо поставяш примка за живота ми, за да ме погубиш?“ ¹⁰ А Саул ѝ се закле в Господа и каза: „Жив е Господ! Няма да имаш вина за това нещо.“ ¹¹ Тогава жената попита: „А кого да ти извикам?“ Той отговори: „Извикай ми Самуил!“ ¹² Когато жената видя Самуил, извика високо. И се обърна към Саул: „Защо ме измами? Ти си Саул!“ ¹³ А царят ѝ каза: „Не се бой! Кажи какво виждаш!“ И жената отговори на Саул: „Виждам един като бог да излиза от земята.“ ¹⁴ Тогава той запита: „Какъв е той наглед?“ А тя отговори: „Стар мъж излиза, облечен в дълга дреха!“ Тогава Саул разбра, че е Самуил, падна по лице на земята и се поклони.

¹⁵ А Самуил каза на Саул: „Защо ме безпокоиш, като ме накара да изляза?“ Саул отвърна: „Много съм притеснен. Филистимците воюват срещу мене, а Бог се отвърна от мене и вече не ми отговаря нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова те призовах, за да ме научиш какво да правя.“

¹⁶ Тогава Самуил каза: „А защо питаш мене, след като Господ е отстъпил от тебе и е станал твой неприятел? ^17 (E)Господ ще ти направи това, което е казал чрез мене: Господ ще отнеме царството от твоите ръце и ще го даде на твоя ближен Давид. ^18 (F)Тъй като ти не послуша гласа на Господа и не постъпи спрямо Амалик съобразно силния Му гняв, поради това Господ върши това нещо спрямо тебе днес. ^19 (G)И Господ ще предаде във филистимските ръце Израил заедно с тебе. Утре ти и синовете ти ще бъдете с мене, а израилския лагер Господ ще предаде във филистимските ръце.“

²⁰ Тогава Саул падна изведнъж, цял проснат на земята, и много се уплаши от думите на Самуил. И нямаше сила у него, защото не беше ял през целия онзи ден и цялата нощ. ²¹ Тогава жената влезе при Саул и видя, че беше много уплашен. И тя му рече: „Ето слугинята ти чу гласа ти и изложи живота си на опасност, и изпълних каквото ми каза. ²² А сега все пак чуй гласа на своята слугиня! Аз ще ти предложа къшей хляб и си хапни. Тогава ще имаш сила, когато тръгнеш по своя път.“ ²³ Но той отказа и рече: „Няма да ям!“ Тогава слугите му, а също и жената, го придумаха. И той ги послуша, стана от земята и седна на леглото. ²⁴ А жената имаше вкъщи угоено теле, побърза, закла го, взе брашно, замеси го и опече безквасни пити. ²⁵ Предложи ги на Саул и на слугите му и те ядоха. И станаха, и заминаха през същата нощ.

Отхвърляне на Давид от филистимските князе

29 Филистимците събраха своите войски в Афек, докато израилтяните се разположиха на лагер при извора, който е в Йезреел. ² Филистимските управници вървяха по стотици и хиляди, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус. ³ И филистимските управници казваха: „Какви са тези евреи?“ Анхус отговаряше на филистимските военачалници: „Не е ли това Давид, слуга на Саул, израилския цар, който беше с мене повече от година и не открих у него нищо лошо, откакто е дошъл, до днес?“ ^4 (H)Но филистимските военачалници се разгневиха срещу него и му казаха: „Върни този човек на мястото, което си му отредил, за да не дойде с нас на война и да не стане наш противник в битката. С какво би могъл да допадне на господаря си освен с главите на нашите мъже? ^5 (I)Не е ли това Давид, за когото пееха на хорото: ‘Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди’?“

⁶ Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър. ⁷ Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“ ⁸ Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“ ⁹ Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: ‘Той да не идва с нас на война’. ¹⁰ А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе^[a]. Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“ ¹¹ И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха^[b] в Йезреел.

Призив за покаяние

13 В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите. ² Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея? ³ Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете. ⁴ Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? ⁵ Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“

Притча за безплодната смокиня

⁶ Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери. ⁷ И рече на лозаря: ‘Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?’ ⁸ Но той му отговори: ‘Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя. ⁹ И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш’.“

Иисус Христос лекува в събота

^10 (A)Една събота Иисус поучаваше в една синагога. ¹¹ Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи. ¹² Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ ¹³ И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога. ^14 (B)Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“ ¹⁵ Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои? ¹⁶ А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“ ¹⁷ И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Притча за синаповото зърно и кваса

^18 (C)Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича? ^19 (D)Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“

^20 (E)И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство? ²¹ Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“

Тясната врата

^22 (F)(G)Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше.