Old/New Testament

Давид и Мемфивостей

9 ^(A)След това Давид попита: „Не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих проявил към него милост заради Йонатан.“ ^2 (B)В Сауловия дом имаше един служител на име Сива. Повикаха го при Давид и царят го попита: „Ти ли си Сива?“ Той отговори: „Аз, твоят служител, съм този.“ ^3 (C)Царят продължи: „Не остана ли още някой от Сауловия дом? Бих проявил към него Божия милост.“ Сива отговори: „Има още един Йонатанов син, който е куц.“ ^4 (D)И царят го попита: „Къде е той?“ Сива отговори: „Ето той е в къщата на Махир, син на Амиел, в Лодевар.“

⁵ Тогава цар Давид изпрати пратеници, за да го вземат от къщата на Махир, Амиеловия син, от Лодевар. ⁶ И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“ ⁷ Давид продължи: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.“ ⁸ А той му се поклони с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“

⁹ Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му нареди: „Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на твоя господар. ^10 (E)Ти ще му обработваш земите – ти, твоите синове и твоите слуги, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана. А Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще яде на моята трапеза.“ А Сива имаше петнадесет синове и двадесет слуги. ¹¹ Сива отговори на царя: „Служителят ти ще изпълни всичко, което моят господар, царят, заповядва на своя служител.“ Мемфивостей ядеше на Давидовата трапеза като един от царските синове. ^12 (F)А Мемфивостей имаше малък син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха служители на Мемфивостей. ¹³ Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже винаги ядеше на царската трапеза. Той беше куц с двата си крака.

Победите на Давид над амонци и арамейци

10 ^(G)След известно време умря амонският цар и вместо него се възцари синът му Анон. ² Тогава Давид каза: „Ще окажа милост към Анон, син на Наас, заради доброто, което ми стори баща му.“ Затова Давид изпрати слугите си да утешат Анон заради баща му.

И Давидовите слуги отидоха в страната на амонците. ³ Но амонските князе казаха на господаря си Анон: „Мислиш ли, че Давид от почит към твоя баща ти е изпратил утешители? Не е ли изпратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го огледат изцяло, а след това да го разрушат?“ ^4 (H)Затова Анон хвана Давидовите слуги и на всеки от тях обръсна половината брада и отряза дрехите им наполовина до седалището, и ги пусна. ⁵ Когато съобщиха това на Давид, той изпрати вестители да ги посрещнат, понеже бяха силно посрамени. Царят заповяда да им кажат: „Останете в Йерихон, докато ви пораснат брадите, и след това се върнете.“

⁶ Когато амонците видяха, че станаха омразни на Давид, изпратиха да наемат двадесет хиляди пеши войни – сирийци от Бет-Рехов и от Сува, както и хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди мъже от Истов. ⁷ Когато Давид чу за това, изпрати Йоав с цяла войска воини. ⁸ Амонците се придвижиха и се разположиха за битка при градските порти, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха стояха отделно на полето. ⁹ Като видя, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпред, и отзад, Йоав подбра воини измежду всички израилтяни и ги разгърна против сирийците. ¹⁰ А останалите воини той повери на брат си Авеса, за да ги разгърне срещу амонците. ¹¹ След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми окажеш помощ. Ако обаче амонците вземат връх над тебе, тогава аз ще ти окажа помощ. ¹² Бъди храбър! Нека мъжествено да се сражаваме за нашия народ и за градовете на нашия Бог! Нека Господ извърши това, което Му е угодно.“

¹³ И така Йоав и воините, които бяха с него, встъпиха в битка със сирийците и те побягнаха от него. ¹⁴ А амонците, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. Затова Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.

^15 (I)Като видяха, че бяха победени от израилтяните, сирийците пак се събраха заедно. ¹⁶ И Адраазар изпрати пратеници, за да повика сирийците, които бяха оттатък реката^[a], и те отидоха в Елам. Предвождаше ги Адраазаровият военачалник Совак. ¹⁷ Когато съобщиха на Давид за това, той свика всички израилтяни, премина Йордан и отиде в Елам. Сирийците се подредиха в боен ред срещу Давид и влязоха в сражение с него. ¹⁸ Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски колесници и четиридесет хиляди конници, порази и военачалника Совак, който и умря там. ¹⁹ Когато всички царе, подвластни на Адраазар, видяха, че са победени от израилтяните, сключиха мир с израилтяните и им се подчиниха. Така сирийците не посмяха повече да помагат на амонците.

Грехът на Давид

Давид и Вирсавия

11 ^(J)След една година по времето, когато царете тръгват на война, Давид изпрати Йоав, а заедно с него и слугите, както и всички израилтяни. Те разбиха амонците и обсадиха Рава.

А Давид остана в Йерусалим. ² Веднъж привечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дворец. От покрива той видя една жена, която се къпеше. А тази жена беше много красива на външен вид. ³ Давид изпрати свой служител да разпита коя е тази жена. Известено му беше: „Това е Вирсавия, дъщеря на Елиам, съпруга на хетееца Урия.“ ^4 (K)Давид изпрати пратеник да я доведе. Когато тя дойде при него, той спа с нея. А когато се очисти от месечното си течение, тя се завърна у дома си. ⁵ Тази жена забременя и изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Бременна съм.“

⁶ Тогава Давид изпрати пратеник до Йоав с нареждане: „Изпрати ми хетееца Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид. ⁷ Когато Урия дойде, Давид го разпита дали е добре Йоав, дали са добре воините и дали е победоносен ходът на сраженията. ⁸ След това Давид предложи на Урия: „Прибери се у дома си и отдъхни.“ Урия излезе от царския дворец, а след него занесоха дял от царската трапеза. ⁹ Но Урия преспа при вратата на царския палат заедно с всички служители на господаря си и не се прибра у дома си. ¹⁰ Съобщиха на Давид: „Урия не се прибра у дома си.“ Давид попита Урия: „Извървял си дълъг път – защо не се прибра у дома си?“ ¹¹ Урия отговори на Давид: „ковчегът, Израил и мъжете от племето на Юда пребивават под шатри и господарят ми Йоав, и служителите на господаря ми са разположени на лагер на полето, мога ли аз да вляза в къщата си – да ям, да пия и да спя с жена си! Заклевам се в твоя живот и в живота на твоята душа – това аз няма да направя.“ ¹² Тогава Давид каза на Урия: „Престой тук и днес, а утре ще те изпратя.“ И така Урия остана в Йерусалим и на следващия ден. ¹³ Давид го покани и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със служителите на своя господар, а у дома си не отиде.

¹⁴ Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе. ¹⁵ В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“ ¹⁶ Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже. ¹⁷ От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия. ¹⁸ Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението. ¹⁹ Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението, ²⁰ може би той ще се разгневи и ще попита: ‘Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена? ^21 (L)Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?’ Тогава ти отговори: ‘Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.’“

²² След това вестителят замина и като пристигна, разказа на Давид всичко, което му беше поръчал Йоав^[b]. ²³ Вестителят каза на Давид: „Враговете надделяваха над нас и излязоха срещу нас на полето, и ние ги преследвахме до входа на градските порти. ²⁴ Тогава защитниците стреляха от градските стени върху служителите ти и някои от царските служители паднаха убити. Убит беше и твоят служител, хетеецът Урия.“ ²⁵ Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: ‘Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.’ Така да го насърчиш.“

²⁶ Когато Уриевата жена чу, че нейният съпруг Урия е мъртъв, тя оплака мъжа си. ²⁷ Когато премина времето на жалейката, Давид изпрати пратеници и я прибра в своя дворец. Така тя му стана жена и му роди син. Но деянието, което Давид извърши, беше зло пред Господа.

Притча за блудния син

¹¹ И каза още: „Един човек имаше двама синове. ¹² По-младият от тях рече на баща си: ‘Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.’ И бащата им раздели имота си. ¹³ След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. ¹⁴ А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. ¹⁵ Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. ¹⁶ И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. ¹⁷ Като дойде на себе си, рече: ‘Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. ¹⁸ Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: «Татко, съгреших против небето и пред тебе ¹⁹ и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си».’ ²⁰ И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. ²¹ А синът му рече: ‘Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.’ ^22 (A)Но бащата рече на слугите си: ‘Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. ²³ Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. ²⁴ Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.’ И взеха да се веселят.

²⁵ А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. ²⁶ И повика един от слугите и попита какво се е случило. ²⁷ Онзи му рече: ‘Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.’ ²⁸ А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, ²⁹ но той отговори на баща си с думите: ‘Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. ³⁰ А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.’ ³¹ Баща му рече: ‘Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, ³² а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери’.“