Old/New Testament

19 ^1 [a] Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“

Давид оплаква сина си Авесалом

² След това съобщиха на Йоав: „Ето царят плаче и тъжи за Авесалом.“ ³ И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ. Защото народът чу да се говори, че царят скърби за сина си. ⁴ Тогава мъжете влизаха в града скришно като посрамени воини, побегнали от битка. ⁵ А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“ ⁶ А Йоав дойде при царя в двореца и каза: „Ти днес посрами всичките си служители, които избавиха живота ти, живота на синовете и дъщерите си, живота на жените и живота на наложниците си. ⁷ Ти обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат, понеже днес ти показа, че за тебе са нищо и вождове, и служители. Днес аз разбрах, че щеше да ти бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели. ⁸ Затова стани, излез и поговори насърчително на своите служители. Защото, заклевам се в Господа – ако не излезеш, тази нощ с тебе няма да остане нито един човек. А това ще бъде за тебе по-лошо, отколкото всички беди, които са те сполели от младостта ти досега.“ ⁹ Тогава царят стана и седна при градските порти. Съобщиха на целия народ, че царят седи при градските порти. Затова целият народ дойде при царя, а израилтяните се разбягаха по шатрите си.

Завръщане на Давид в Йерусалим

¹⁰ Целият народ от всички Израилеви племена спореше и казваше: „Цар Давид ни избави от враговете ни и ни освободи от филистимците, а сега сам побягна от страната заради Авесалом. ¹¹ Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо се бавите да възстановите царя?“

¹² Цар Давид изпрати вестител до свещениците Садок и Авиатар с нареждането: „Кажете на старейшините от Юдовото племе: ‘Защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в неговия дворец? Това се говори по цял Израил и достигна до царя в двореца му! ¹³ Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в двореца му?’ ¹⁴ Най-вече на Амесай кажете: ‘Не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това, и още повече да ми стори, ако ти не бъдеш завинаги военачалник при мене вместо Йоав’!“

¹⁵ Така Давид склони единодушно сърцата на всички мъже от Юдовото племе. Затова те изпратиха пратеници да заявят на царя: „Върнете се ти и всички твои служители!“ ¹⁶ Царят се завърна и стигна до Йордан, а юдеите дойдоха в Галгал да го посрещнат и преведат през Йордан. ^17 (A)Тогава Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с юдеите да посрещне цар Давид. ¹⁸ Заедно с него бяха хиляда мъже от Вениаминовото племе, както и Сива, служител от Сауловия дом, със своите петнадесет синове и с двадесет служители. Всички те преминаха Йордан пред царя. ¹⁹ След това премина кораб, за да пренесе семейството на царя. Всички те имаха готовност да му служат.

Тогава Семей, син на Гера, падна по лице пред царя, когато той премина Йордан. ²⁰ Семей му каза: „Господарю, не ми вменявай престъпление и не си спомняй онова, в което съгреши служителят ти в онзи ден, когато моят господар царят, излизаше от Йерусалим, и не си го слагай на сърце, царю. ²¹ Защото служителят ти признава, че е съгрешил. Ето днес първи дойдох от целия Йосифов дом да посрещна тебе, своя господар, царя.“ ²² Саруевият син Авеса проговори: „Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че е злословил за Господния помазаник?“ ^23 (B)(C)А Давид отсъди: „Какво има между мене и вас, Саруеви синове, че днес ми ставате противници? Трябва ли сега да убивате когото и да било, след като аз от днес съм отново цар над Израил?“ ²⁴ Затова царят каза на Семей: „Ти няма да умреш.“ И царят се закле пред него.

^25 (D)Царят излезе да посрещне и Мемфивостей, син на Сауловия син Йонатан. Той не беше си мил нозете, не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си оттогава, когато царят беше заминал, до деня, когато се завърна. ²⁶ Когато той дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят го попита: „Мемфивостее, защо не дойде с мене?“ ^27 (E)Той отговори: „Господарю мой, царю, моят слуга ме измами, защото аз, твоят служител, си помислих – ще оседлая осела си, ще го възседна и ще отида с царя, понеже твоят служител е куц. ²⁸ А той наклевети твоя служител пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като Божий ангел – постъпи, както желаеш. ²⁹ Макар и целият ми бащин дом да беше заслужил смърт пред моя господар, царя, ти обаче постави своя служител между твоите сътрапезници. Затова какво право имам да се оплаквам още на царя?“ ³⁰ А царят му възрази: „Защо говориш всичко това? Аз наредих ти и Сива да си поделите нивите.“ ³¹ Но Мемфивостей отговори на царя: „Нека той вземе всичките, тъй като моят господар – царят, се завърна с мир у дома си.“

^32 (F)От Роглим дойде също и галаадецът Верзелий, който премина Йордан заедно с царя, за да го придружи оттатък Йордан. ³³ А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той се грижеше за прехраната на царя, докато той живееше в Маханаим, тъй като беше заможен човек. ³⁴ Царят каза на Верзелий: „Ела с мене и аз ще се грижа за прехраната ти в Йерусалим.“ ³⁵ Но Верзелий му отговори: „Много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим? ³⁶ Сега съм на осемдесет години – мога ли да различа добро от зло? Ще усети ли служителят ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? Ще мога ли вече да чувам гласа на певците и на певиците? Защо твоят служител да бъде в тежест на своя цар господар? ³⁷ Служителят ти ще придружи още малко царя отвъд Йордан. Защо царят ще ме награждава с такава милост? ³⁸ Позволи на служителя си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето служителят ти, синът ми Кимхам, нека отиде с моя цар господар. С него ти постъпи според желанието си.“ ³⁹ Тогава царят каза: „Нека Кимхам дойде с мене и аз ще направя за него според твоето желание. За тебе ще направя всичко, каквото поискаш от мене.“

⁴⁰ И така целият народ, както и царят, преминаха Йордан. След това той целуна Верзелий и го благослови. А Верзелий се върна у дома си. ⁴¹ Царят продължи пътя си за Галгал. С него тръгна и Кимхам. Също и всички воини от племето на Юда, както и половината от израилските воини, придружиха царя. ⁴² При царя дойдоха всички израилтяни и му казаха: „Защо нашите братя – мъжете от Юдовото племе, грабнаха и преведоха през Йордан тебе, царя, със семейството ти, а заедно с тебе и всички Давидови мъже?“ ⁴³ А мъжете от Юдовото племе отговориха на израилтяните: „Затова, защото царят ни е кръвно близък. Защо се сърдите за това нещо? Нима сме изяли нещо от храната на царя или сме взели от него дарове?“ ⁴⁴ А израилтяните отговориха на Юдовите мъже: „Ние имаме десет дяла при царя, а не един; при Давид имаме по-големи права от вас. Защо тогава ни презряхте? Нали ние първи заговорихме за връщането на нашия цар?“ Но думите на Юдовите мъже бяха по-силни от думите на израилтяните.

Бунтът на Савей

20 ^(G)Случайно в Галгал се намираше също и един недостоен човек на име Савей, син на Бихри от Вениаминовото племе. Той затръби с тръба и каза: „За нас няма дял заедно с Давид и няма за нас наследство с Йесеевия син. Израилтяни, всички в шатрите!“ ² Тогава всички израилтяни се отделиха от Давид и последваха Савей, син на Бихри, а юдеите останаха на страната на своя цар – от Йордан до Йерусалим. ^3 (H)Давид дойде в двореца си в Йерусалим и взе десетте си жени наложници, които бе оставил да пазят двореца. Той ги настани в отделна къща под стража, хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до смъртта си и живееха там като вдовици.

^4 (I)След това Давид каза на Амесай: „Събери за три дена юдеите при мене и сам ти се яви тук.“ ⁵ Амесай отиде да събере юдеите, но закъсня повече от определеното му време. ⁶ Затова Давид каза на Авеса: „Сега Бихриевият син Савей ще ни причини повече пакости, отколкото Авесалом. Ти вземи служителите на своя господар и го преследвай да не би да си намери укрепени градове, за да се скрие от нас.“ ⁷ Бойците на Йоав потеглиха от Йерусалим, както и хелетейци, фелетейци и всички храбри воини, за да преследват Бихриевия син Савей. ⁸ Когато стигнаха до големия камък при Гаваон, срещна ги Амесай. Йоав беше облечен във военното си облекло и беше препасан с меч в ножница, свързана на бедрото му. ⁹ Йоав попита Амесай: „Здрав ли си, брате мой?“ И Йоав хвана с дясната си ръка брадата на Амесай, за да го целуне. ^10 (J)Но Амесай не се предпази от меча, който беше в ръката на Йоав. С него Йоав го прободе в корема така, че вътрешностите му се изсипаха на земята, и без да го удари втори път, той умря.

Йоав и брат му Авеса тръгнаха да преследват Бихриевия син Савей. ¹¹ А един от младите воини на Йоав застана при Амесай и каза: „Който е верен на Йоав и който е за Давид, нека върви след Йоав!“ ¹² А Амесай лежеше насред пътя, овалян в кръвта си. Тогава този човек, като видя, че всички мъже се спираха, премести Амесай от пътя в една нива в полето и хвърли върху него дреха, понеже видя, че всеки, който минеше покрай него, се спираше. ¹³ След като той бе преместен от пътя, целият израилски народ тръгна след Йоав, за да преследват Бихриевия син Савей.

¹⁴ А Йоав премина през всички Израилеви племена чак до Авел-Бет-Мааха. Всички жители на Берим се събраха около него и вървяха след него. ¹⁵ Когато Йоав с войската си достигна град Авел-Бет-Мааха, те го обсадиха и издигнаха насип срещу външните стени на града. Приближиха до градската стена и всички, които бяха с Йоав, я разбиваха със стеноломи. ¹⁶ Тогава една мъдра жена извика от градската стена: „Чуйте, чуйте! Кажете на Йоав да се приближи насам и аз ще поговоря с него.“ ¹⁷ Йоав се приближи до нея и жената попита: „Ти ли си Йоав?“ А той отговори: „Аз съм.“ Тогава тя му каза: „Чуй думите на слугинята си.“ А той отговори: „Слушам.“ ¹⁸ И тя каза: „Едно време казваха: ‘Нека се допитат до Авел’ и така решаваха спора. ¹⁹ Градът ни спада към най-мирните и верни градове в Израил, а ти искаш да го разрушиш, и то майката на градовете в Израил. Защо да разоряваш наследството на Господа?“ ²⁰ Йоав отговори: „Далеч съм от намерението да разрушавам или разорявам! ²¹ Това не е така. Но един човек от планинската страна на Ефрем на име Савей, син на Бихри, е вдигнал ръка против цар Давид. Предайте ми само него и аз ще отстъпя от града.“ Жената каза на Йоав: „Ето неговата глава ще ти бъде хвърлена от стената.“ ²² Тогава тази жена отиде при градските жители и говори пред всички с мъдрите си слова. И те отсякоха главата на Бихриевия син Савей и я хвърлиха на Йоав. След това Йоав затръби с тръба и воините се разотидоха от града по шатрите си, а Йоав пък се завърна в Йерусалим при царя.

^23 (K)Йоав беше назначен за вожд на цялата израилска войска, а Ванея, син на Йодай – на хелетейци и фелетейци; ²⁴ Адорам – отговорен за данъците; Йосафат, син на Ахилуд – за летописец; ²⁵ Суса – за писар; Садок и Авиатар – за свещеници; ²⁶ също и яритецът Ира беше свещеник при Давид.

Притча за съдията и вдовицата

18 Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, ^2 (A)като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше. ³ В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: ‘Защити ме от моя противник!’ ⁴ Той дълго време не искаше, но после си рече: ‘Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам, ⁵ понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои’.“ ⁶ Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия! ⁷ А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем? ⁸ Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“

Притча за митаря и фарисея

⁹ На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: ¹⁰ „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. ¹¹ Фарисеят застана и се молеше така в себе си: ‘Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар, ^12 (B)постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.’ ¹³ А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: ‘Боже, бъди милостив към мене, грешника!’ ^14 (C)Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“

Иисус Христос благославя децата

^15 (D)Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха. ¹⁶ Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство. ¹⁷ Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“

За опасностите от богатството

^18 (E)(F)Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ ¹⁹ Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. ^20 (G)Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“ ²¹ А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“ ^22 (H)Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“ ²³ А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.