Old/New Testament

Поражението на Израил

4 Филистимците се подготвяха да воюват с израилтяните. А Самуиловото слово се беше разпространило по цял Израил. Тогава израилтяните тръгнаха на война против филистимците и се разположиха на лагер при Авен-Езер, а филистимците – при Афек. ² Филистимците се наредиха за бой против израилтяните. Разрази се тежко сражение, филистимците разбиха израилтяните и избиха на бойното поле около четири хиляди души от тях. ³ Когато народът дойде в стана, Израилевите старейшини казаха: „Защо Господ остави днес да ни победят филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на Господния завет и като дойде сред народа, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“ ^4 (A)Така народът изпрати пратеници в Силом и те донесоха оттам ковчега на завета на Господ Вседържител, Който седи на херувими. А при ковчега на Божия завет бяха и двамата синове на Илий – Офни и Финеес.

⁵ И когато ковчегът на завета Господен пристигна в стана, цял Израил нададе такъв силен вик на ликуване, че земята ехтеше. ⁶ Филистимците чуха радостните викове и попитаха: „Какво е това страшно викане в стана на евреите?“ И разбраха, че в стана е пристигнал Господният ковчег. ⁷ Филистимците се изплашиха, защото си казаха: „Техният Бог е дошъл в стана им. Горко ни! Защото такова нещо не се е случвало по-рано. ^8 (B)Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен Бог? Този Бог порази египтяните с всякакви напасти в пустинята. ⁹ Бъдете храбри, филистимци, и бъдете мъжествени, иначе ще станете роби на евреите, както те са ваши роби. Бъдете мъжествени и влезте в битка с тях.“

¹⁰ Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо – от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци. ¹¹ Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.

Смъртта на Илий

¹² Един човек от Вениаминовото племе тръгна от полесражението в същия ден и отиде в Силом с раздрана дреха и прах по главата. ¹³ Когато той пристигна, Илий седеше на стол при входа и гледаше към улицата в очакване, понеже сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато този човек пристигна в града и съобщи това, целият град високо застена. ¹⁴ Илий чу риданията и виковете и попита: „Какъв е този шум?“ Човекът веднага се приближи и съобщи на Илий. ¹⁵ Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда. ¹⁶ Човекът каза на Илий: „Аз дойдох от стана, днес пристигнах от полесражението.“ Илий запита: „Какво стана, синко?“ ¹⁷ Вестителят отговори: „Израилтяните побягнаха пред филистимците, народът претърпя голямо поражение. Също и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, а Божият ковчег беше пленен.“ ¹⁸ Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.

¹⁹ Снаха му, жената на Финеес, беше в напреднала бременност. Щом чу известието за пленяването на Божия ковчег и за смъртта на свекъра си и мъжа си, припадна на земята и роди, понеже болките дойдоха внезапно. ^20 (C)Когато тя лежеше на умиране, жените около нея ѝ казваха: „Радвай се, ти роди син.“ Но тя не отговори и не обърна внимание. ²¹ Тя даде име на детето Ихавод^[a], с което искаше да каже: „Славата си отиде от Израил“ – поради загубата на Божия ковчег и^[b] на свекъра си и на мъжа си. ²² И рече: „Славата си отиде от Израил, понеже Божият ковчег е пленен.“

ковчегът на завета в езически плен

5 Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот. ² Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон. ³ На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му. ⁴ Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и^[c] двете му ръце^[d] отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон. ⁵ Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат.

⁶ Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му^[e]. ⁷ Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“ ⁸ Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет. ⁹ След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи. ¹⁰ И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“ ¹¹ Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук. ¹² И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.

Връщане на ковчега на завета

6 Господният ковчег остана във филистимската земя седем месеца и тази земя се напълни с мишки. ² Тогава филистимците повикаха жреци и предсказатели^[f] и запитаха: „Какво да правим с ковчега Господен? Научете ни как да го върнем на мястото му.“ ³ Те отговориха: „Ако искате да върнете ковчега на завета на Господа, Бога Израилев, не го изпращайте без дарове, а му принесете жертва за вина; тогава ще се изцелите и ще разберете защо не отстъпва от вас ръката Му.“ ⁴ По-нататък те попитаха: „Каква жертва за вина трябва да Му принесем?“ В отговор те казаха: „Според броя на филистимските началници – пет златни цирея и пет златни мишки; защото бедата върху всички вас и върху вашите началници е еднаква. ⁵ И така, направете изваяни подобия на вашите циреи и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и така въздайте слава на Израилевия Бог. Може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви. ⁶ Защо да ожесточавате сърцата си, както ожесточиха сърцата си египтяните и фараонът? Нали когато Господ прояви силата Си над тях, те ги пуснаха и онези тръгнаха.

⁷ А сега, пригответе нова кола и вземете две крави първескини, на които още не е поставян хомот; впрегнете кравите в колата, а телетата им отстранете от тях в обора. ⁸ След това вземете Господния ковчег и го поставете на колата, а златните неща, които ще Му принесете като жертва за вина, поставете в сандъче до ковчега. Тогава го пуснете да тръгне. ⁹ Но внимавайте, ако се насочи към Ветсамис, следователно Той ни е направил това голямо зло. Ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.“

¹⁰ Така и постъпиха: взеха две крави първескини и ги впрегнаха в кола, а телетата им отведоха в обора. ¹¹ Поставиха на колата Господния ковчег, сандъчето със златните мишки и изваяните циреи. ¹² Тогава кравите тръгнаха право по направление Ветсамис. Вървяха точно по пътя и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво. А филистимските началници ги следваха до областта Ветсамис.

¹³ Жителите на Ветсамис тъкмо жънеха жито в долината. Когато погледнаха, те видяха Господния ковчег и радостни се завтекоха насреща. ¹⁴ Когато колата дойде в нивата на Иисус от Ветсамис, тя спря. Там имаше един голям камък. Нацепиха дървената кола, а кравите принесоха като всеизгаряне пред Господа. ¹⁵ Левитите снеха Господния ковчег и сандъчето, което беше до него и в което се намираха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В онзи ден мъжете от Ветсамис принесоха пред Господа всеизгаряне и заклаха жертви. ¹⁶ Петимата филистимски началници видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.

¹⁷ Тези златни циреи, които филистимците принесоха пред Господа като жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон. ¹⁸ А златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, от укрепения град до неукрепените села. Големият камък, върху който поставиха Господния ковчег, и до днес се намира в нивата на ветсамисеца Иисус^[g].

¹⁹ Затова Бог наказа тяхната земя Ветсамис, задето те надничаха в Господния ковчег, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. Тогава народът заплака, понеже Господ го наказа с много тежко изтребление. ²⁰ Затова жителите на Ветсамис викнаха: „Кой може да служи пред Господа, пред този свят Бог? При кого от нас трябва да отиде Той?“ ²¹ И така, те пратиха пратеници при жителите на Кириат-Ярим да известят: „Филистимците върнаха Господния ковчег. Елате и го вземете при вас.“

Изпращане на дванадесетте апостоли

9 ^(A)И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. ² След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни. ^3 (B)На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. ⁴ И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път. ^5 (C)И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ ⁶ Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.

Ирод и Иисус Христос

^7 (D)Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; ^8 (E)други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал. ^9 (F)Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види.

Чудодейното нахранване на пет хиляди души

^10 (G)Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида. ¹¹ Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

¹² А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“ ^13 (H)Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ ¹⁴ Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“ ¹⁵ Така и сториха и сложиха всички да насядат. ¹⁶ Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. ¹⁷ И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници.