M’Cheyne Bible Reading Plan
Десето бедствие: поразяване на първородните
11 След това Господ каза на Мойсей: „Още едно наказание ще отредя за фараона и за египтяните. След това той ще ви пусне да тръгнете оттук. А когато ви пусне, той окончателно ще ви прогони оттук. 2 (A)Нареди на народа всеки да поиска от съседа си и всяка жена от съседката си сребърни и златни изделия.“ 3 И Господ даде, че този народ спечели доверие пред египтяните, още повече, че Мойсей беше на висока почит в Египет, пред служителите на фараона и пред народа.
4 Мойсей каза: „Така говори Господ: ‘Около полунощ Аз ще мина през Египет. 5 Тогава ще умре всяко първородно в Египет – от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която мели с ръчната мелница, както и всичко първородно от добитъка. 6 По цял Египет ще се разнесе силен плач, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде. 7 А при всички израилтяни никъде куче няма да залае, нито против човек, нито против добитък, за да разберете каква разлика прави Господ между египтяни и израилтяни. 8 Тогава всички тези твои служители ще дойдат при Мене, ще Ми се поклонят и ще кажат: Излез ти и целият народ, който те следва. След това Аз ще си изляза’.“ И той излезе от фараона силно разгневен.
9 Господ каза на Мойсей: „Фараонът не ви послуша, поради което Моите чудеса в Египет ще се умножат.“ 10 Мойсей и Аарон извършиха всички тези чудеса пред фараона, но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не позволи израилтяните да напуснат страната.
Пасха
12 Господ каза на Мойсей и Аарон в Египет: 2 „Този месец да бъде за вас начало на месеците, пръв да бъде за вас между месеците на годината. 3 Оповестете пред цялата израилска общност: ‘В десетия ден на този месец нека всеки си вземе по едно агне според семействата, по агне на семейство. 4 Ако пък семейството е толкова малко, че не може да изяде агнето, нека домакинът покани най-близкия на дома му съсед, като се съобразите колко души са на брой предвид на това колко всеки може да изяде от агнето. 5 (B)Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите. 6 (C)То трябва да се пази у вас до четиринадесетия ден на този месец. Тогава да го заколи цялото събрание на израилската общност, привечер. 7 Да вземат от кръвта му и да помажат и двата стълба на вратата и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат. 8 През тази същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасни хлябове и с горчиви треви. 9 Не яжте от него сурово или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, с главата, краката и вътрешностите. 10 Не оставяйте от него остатъци до сутринта[a], а каквото е останало от него изгорете на огън до сутринта. 11 (D)А яжте го така: препасани през кръста, с обути крака и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е празник Пасха, посветен на Господа. 12 (E)Аз пък същата тази нощ ще мина през Египет и ще погубя всяко първородно в Египет, от човек до добитък. Аз, Господ, ще устроя съд над всички египетски богове. 13 А кръвта по къщите, които вие обитавате, ще бъде за вас защитен знак; когато видя тази кръв, ще ви отмина. Между вас няма да има унищожителна напаст, когато нанеса опустошение в египетската земя.
14 (F)Паметен да бъде този ден за вас. Празнувайте го във вашите поколения като празник, посветен на Господа. Празнувайте го като вечен закон. 15 (G)Седем дни яжте безквасни хлябове. Още от първия ден премахнете квасното тесто от къщите си. Защото който яде квасно от първия до седмия ден, този човек ще бъде изтребен всред Израил. 16 В първия ден да имате свещено празнично събрание, както и в седмия ден пак свещено празнично събрание. Никаква работа да не се върши през тези два дена освен онова, което на всеки е нужно за ядене; само това можете да вършите. 17 (H)Спазвайте празника на безквасните хлябове, защото в самия този ден Аз изведох вашите отряди от Египет. Този празничен ден да спазвате във вашите поколения като вечен закон. 18 От четиринадесетия ден на първия месец вечерта яжте безквасни хлябове до вечерта на двадесет и първия ден от същия месец. 19 Седем дена не трябва да има квасно тесто в къщите ви, защото този, който яде квасно, ще бъде премахнат от израилската общност – бил той чужденец или местен жител. 20 Нищо квасно да не ядете: където и да живеете, яжте безквасни хлябове’.“
21 (I)Тогава Мойсей свика всички старейшини и им каза: „Изберете и си вземете агнета според семействата си и заколете пасхалната жертва.
Излекуване на един болен в събота
14 Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха.
2 (A)И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка. 3 Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“ 4 Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати. 5 (B)След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“ 6 И те не можаха да Му отговорят на това.
За гостите и домакините
7 Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча: 8 (C)„Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе. 9 Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: ‘Отстъпи на този това място!’ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10 Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: ‘Приятелю, премести се на по-добро място!’ – тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си. 11 (D)Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“
12 А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата. 13 Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи. 14 И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“
Притча за поканените на голямата вечеря
15 Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“
16 (E)А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: ‘Елате, понеже всичко е вече готово.’ 18 И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: ‘Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’ 19 Другият рече: ‘Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!’ 20 Третият рече: ‘Ожених се и затова не мога да дойда.’ 21 Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: ‘Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’ 22 Слугата се върна и рече: ‘Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.’ 23 Тогава господарят рече на слугата си: ‘Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24 Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми[a]’.“
Изисквания към учениците
25 С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече: 26 (F)(G)„Ако някой идва при Мене и не се откъсне[b] от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. 27 (H)Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара? 29 Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват 30 и да казват: ‘Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара’. 31 Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч. 33 И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
34 Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? 35 (I)Нито за земя, нито за тор е годна – изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“
Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 Тогава Йов продължи своето слово и каза: 2 „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака; 4 (A)когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; 5 когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха; 6 (B)когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! 7 (C)Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, 8 видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави, 9 князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си, 10 гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им. 11 Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме, 12 (D)защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. 13 Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост. 14 (E)Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. 15 Аз бях очи за слепия и крак за сакатия, 16 баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах. 17 (F)На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. 18 Казвах си: ‘В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка; 19 коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми, 20 славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!’
21 Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет 22 След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки. 23 (G)Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. 24 (H)Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. 25 Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“
Възкресение на Иисус Христос
15 Напомням ви, братя, благата вест, която ви благовестих, която приехте и в която твърдо стоите; 2 чрез нея вие се и спасявате, ако я следвате, както съм ви я благовестил – иначе излиза, че напразно сте повярвали.
3 (A)Предадох ви главно онова, което съм и приел: че Христос умря заради нашите грехове според Писанията; 4 (B)че беше погребан и че възкръсна на третия ден според Писанията; 5 (C)и че се яви на Кифа, после на дванадесетте; 6 (D)после се яви на повече от петстотин братя едновременно, от които повечето са живи досега, а някои починаха; 7 после се яви на Яков, сетне – на всички апостоли, 8 (E)а като на последен от всички се яви и на мене като на изтърсак. 9 (F)(G)Защото аз съм най-малкият от апостолите, дори не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква. 10 (H)Но с Божията благодат съм това, което съм, и Неговата благодат не ми беше дадена напразно, защото аз се потрудих повече от всички тях – но не аз, а Божията благодат, която е с мене. 11 И така, било аз, било те – така проповядваме и вие така повярвахте.
Възкресение на мъртвите
12 Ако обаче за Христос се проповядва, че е възкръснал от мъртвите, как някои между вас казват, че нямало възкресение на мъртви? 13 Но ако няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал. 14 А щом Христос не е възкръснал, значи е напразна нашата проповед, напразна е и вашата вяра. 15 При това се оказваме и лъжесвидетели против Бога, защото свидетелствахме, че Бог е възкресил Христос, Когото не е възкресявал, ако наистина мъртви не възкръсват. 16 Защото, ако мъртви не възкръсват, то и Христос не е възкръснал. 17 Ако пък Христос не е възкръснал, напразна е вярата ви: вие още сте си в греховете. 18 Следователно и умрелите с вяра в Христос са загубени. 19 Ако само за през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-жалките от всички хора.
20 (I)(J)Но ето Христос възкръсна от мъртвите и стана начало на възкресението за умрелите. 21 (K)Защото както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението от мъртвите дойде чрез Човека. 22 И както заради Адам всички умират, така и заради Христос всички ще оживеят, 23 (L)но всеки по своя ред: началото беше Христос, после, при Неговото пришествие, ще възкръснат онези, които са Христови; 24 след това ще дойде краят, когато Той предаде царството на Бога, Своя Отец, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила. 25 (M)Защото Христос трябва да царува, докато покори всички врагове под нозете Си. 26 (N)Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. 27 (O)Защото е казано: „Покорил си всичко под нозете му.“ А когато казва „всичко е покорено“, очевидно не включва Онзи, Който Му е подчинил всичко. 28 (P)Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Онзи, Който Му е подчинил всичко, за да бъде Бог всичко за всички.
29 (Q)Иначе какво ще направят онези, които се кръщават заради възкресението на мъртвите, ако мъртви изобщо не възкръсват? Защо ли се и кръщават заради възкресението на мъртвите? 30 А защо ли и ние се излагаме на опасност всеки час? 31 Всеки ден срещам смъртта – свидетелство ми е вашата похвала[a], която имам чрез Иисус Христос, нашия Господ. 32 (R)Ако аз, по човешки казано, се борих със зверове в Ефес, то каква ми е ползата? Щом мъртви не възкръсват, тогава да ядем и да пием, понеже утре ще умрем! 33 Не се лъжете – лошите приятелства развалят добрите нрави! 34 Осъзнайте се, както подобава, и не грешете, защото някои от вас нямат представа за Бога – за ваш срам го казвам.
Възкресение на тялото
35 Но някой ще попита: „Как възкръсват мъртвите? С какво тяло ще дойдат?“ 36 (S)Безумни човече! Онова, което сееш, няма да оживее, ако не умре! 37 И когато сееш, не сееш бъдещото тяло, а голо зърно, да речем пшенично или някое друго, 38 (T)но Бог му дава тяло, каквото желае, и на всяко семе – неговия вид тяло. 39 Не у всички плътта е еднаква: една е човешката плът, друга е животинската, една е плътта на рибите, друга – на птиците. 40 Има също тела небесни и тела земни и един е блясъкът на небесните, а друг – на земните. 41 Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, а друг е блясъкът на звездите; дори звезда от звезда се различават по блясък. 42 Така е и при възкресението на мъртвите: сее се в тление, а възкръсва в нетление, 43 сее се нещо нищожно, а възкръсва в слава, сее се нещо немощно, а възкръсва в сила, 44 сее се тяло одушевено, а възкръсва тяло духовно – има одушевено тяло, има и духовно тяло. 45 (U)Така е и писано: „Адам, първият човек, стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух. 46 Но първо не е духовното, а одушевеното, после идва духовното. 47 Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ[b] от небето. 48 Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните[c], 49 (V)и както сме носили образа на земния, така ще носим и образа на Небесния.
50 Тъкмо това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тлението наследява нетлението. 51 (W)Ето казвам ви една тайна: не всички ще умрем, но всички ще се изменим 52 (X)изведнъж, за един миг, при последната тръба: тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим, 53 (Y)защото това тленно тяло трябва да се облече в нетление и това смъртно тяло – да се облече в безсмъртие. 54 (Z)А щом това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъднат написаните думи: „Смъртта бе погълната – победата е пълна!“ 55 (AA)„Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, ад[d], победата?“
56 Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха идва от закона. 57 Да отдадем благодарност на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос. 58 И така, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и постоянно напредвайте в делото на Господа, като знаете, че трудът ви в името на Господа не е напразен.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.