M’Cheyne Bible Reading Plan

Йосиф в дома на Потифар

39 Йосиф беше отведен в Египет. Там от измаилтяните, които го бяха довели, го купи фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на охраната. ² Господ беше с Йосиф и той имаше успех във всичко и живееше в дома на господаря си, египтянина. ³ Господарят му видя, че Господ е с него и той с Негова помощ има успех във всяко начинание. ⁴ Йосиф спечели благоволението на господаря си и му служеше. И той го постави за домоуправител и му повери всичко, каквото имаше. ⁵ А откакто Йосиф стана домоуправител и уредник на имотите му, заради него Господ благослови дома на египтянина. Благословът на Господа беше върху всичко, което Потифар имаше в дома си и в полето. ⁶ И той остави целия си имот в ръцете на Йосиф и не се грижеше за нищо освен за яденето си. Йосиф беше красив и строен. ⁷ И жената на господаря му го хареса и рече: „Спи с мене!“ ⁸ Но той ѝ отказа с думите: „Виж, господарят ми не се грижи за нищо в дома си, защото аз съм тук, и всичко, каквото има, е моя отговорност. ⁹ В този дом няма по-голям от мене и той не ми е забранил нищо освен тебе, понеже си му жена. Как бих дръзнал да направя такова голямо зло и да съгреша пред Бога?“ ¹⁰ И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея. ¹¹ Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните; ¹² и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън. ¹³ А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън, ¹⁴ извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо, ¹⁵ а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“ ¹⁶ И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи. ¹⁷ Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене, ¹⁸ но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“ ¹⁹ Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея.

²⁰ Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора. ²¹ Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора. ²² Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там. ²³ Началникът на затвора не се грижеше за онова, за което отговаряше Йосиф, защото Господ беше с него и във всичко, което Йосиф правеше, Господ помагаше.

9 И каза им още: „Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство, дошло в сила.“

Преображение на Иисус Христос

^2 (A)(B)А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях. ³ Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг – такива, каквито никой на земята не може да избели. ⁴ И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус. ⁵ Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника – един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“ ^6 (C)Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени. ^7 (D)Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ ⁸ И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам.

⁹ А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите. ¹⁰ Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това – да възкръсне от мъртвите.

^11 (E)И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ ^12 (F)А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен, ^13 (G)казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“

Излекуване на бесноват младеж

^14 (H)Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях. ¹⁵ Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха. ¹⁶ Той ги^[a] попита: „За какво спорите с тях?“ ¹⁷ Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота. ¹⁸ Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“ ¹⁹ Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“ ²⁰ И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено. ²¹ Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство. ²² Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ ²³ Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ ²⁴ Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“ ²⁵ А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“ ²⁶ И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло. ²⁷ Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.

²⁸ И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ ²⁹ Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“

Второ предсказание за страданията и възкресението

^30 (I)Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае, ^31 (J)като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“ ³² Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат.

Наставление за смирение

^33 (K)След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“ ^34 (L)Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям. ^35 (M)Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“ ³⁶ И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза: ^37 (N)„Този, който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.“

„Който не е против вас, той е с вас“

^38 (O)Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“ ³⁹ А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене. ^40 (P)Защото, който не е против вас^[b], той е с вас.

^41 (Q)И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови^[c], истината ви казвам – такъв няма да загуби наградата си.

За изкушенията

^42 (R)А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето. ^43 (S)Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън, ⁴⁴ където червеят им не умира^[d] и огънят не угасва^[e]. ⁴⁵ Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън, ⁴⁶ където червеят им не умира и огънят не угасва. ⁴⁷ Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад, ^48 (T)където червеят им не умира и огънят не угасва.

⁴⁹ Защото всеки с огън ще се осоли^[f] и всяка жертва със сол ще се осоли. ^50 (U)Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще ѝ добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“

5 Викай! Има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ангели ти ще се обърнеш? ² Гневливостта убива глупав човек, а ревността погубва безразсъден. ³ Видях как глупав човек пуска здраво корен и веднага проклех дома му. ⁴ Децата му са далеч от спасение, ще ги бият при градските врати и няма кой да ги защити. ⁵ Гладният ще изяде жетвата му, даже от тръни той ще я измъкне. Жадните ще погълнат имота му. ⁶ Защото злото излиза не от праха и страданието изниква не от земята. ⁷ Но човек се ражда за мъка, както искрите – за да летят нагоре.

Увещание за обръщане към Бога

⁸ Но аз бих се обърнал към Бога и бих поверил делото си на Бога, ^9 (A)Който твори дела велики и непостижими и безброй чудеса. ¹⁰ Той оросява с дъжд земята и дава от небето вода на полетата, ^11 (B)за да постави унижените нависоко, тъй че опечалените намират спасение. ¹² Той осуетява замислите на коварните, така че ръцете им да не довършат предприетото. ^13 (C)Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост и замисълът на хитрите се осуетява: ¹⁴ посред бял ден те се натъкват на тъмнина и по обед ходят пипнешком, както нощем. ¹⁵ Бедния Той спасява от меча на техните уста, както и от ръката на силния. ¹⁶ И затова за слабия има надежда и се затваря устата на злия.

^17 (D)Ето блажен е този човек, когото Бог наставлява, и затова не отхвърляй наказанието на Всемогъщия, ^18 (E)защото Той наранява и Сам превързва; Той поразява и Неговите ръце лекуват. ¹⁹ В шест беди Той ще те спаси и в седмата зло няма да те докосне. ^20 (F)Във време на глад ще те откупи от смъртта и при война ще те избави от меч. ²¹ От бича на езика ще бъдеш предпазен и няма да се уплашиш от опустошение, ако то настъпи. ^22 (G)На опустошение и глад ти ще се надсмееш и от дивите зверове няма да се уплашиш, ^23 (H)защото си се съюзил с полските камъни и дивите зверове са в мир с тебе.

²⁴ Тогава ще разбереш, че шатрата ти е в безопасност, ще огледаш къщата си и ще се окаже, че нищо не липсва. ^25 (I)Ще се увериш, че потомството ти е многобройно и рожбите ти – като трева по земята. ²⁶ В дълбока старост ти ще стигнеш до своя гроб, тъй както житните снопове се подреждат, когато им дойде времето. ²⁷ Ето ние това сме научили: то е вярно. Чуй го и го приеми.

Божият избор остава

9 Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух: ² голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми! ³ Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът, ^4 (A)(B)които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията; ⁵ те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин.

^6 (C)Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, ^7 (D)нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“ ^8 (E)Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство, ^9 (F)защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“ ¹⁰ И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец. ¹¹ Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи ^12 (G)не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“ ^13 (H)Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“

^14 (I)И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! ^15 (J)Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“^{[a] 16} Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост. ^17 (K)И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ ^18 (L)Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.

Божият гняв и милосърдие

¹⁹ Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“ ^20 (M)Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ ^21 (N)Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена? ²² Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел, ²³ или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава, ²⁴ дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?

^25 (O)Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ ^26 (P)И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.

^27 (Q)(R)А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. ²⁸ Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо^[b] и ще изпълни на земята, каквото е решил.“

^29 (S)И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“

Израил и благовестието

³⁰ И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата. ^31 (T)А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. ³² Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона^[c]. Те се препънаха в Камъка за препъване, ^33 (U)както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки^[d], който вярва в него, няма да погине.“