M’Cheyne Bible Reading Plan
49 И Яков повика синовете си и им каза:
„Елате при мене, за да ви разкрия какво ще се случи с вас занапред.
2 Съберете се и послушайте вие, синове на Яков,
чуйте баща си Израил.
3 (A)Рувиме, първородни сине мой, ти си моя сила и начало на мъжествеността ми,
първи по достойнство и могъщество.
4 (B)Ти си като бушуващ порой, но няма да имаш преднина пред другите,
защото легна в леглото на баща си
и го оскверни.
5 Симеон и Левий са братя,
мечовете им са смъртоносни оръжия.
6 (C)Не искам да съм между тях,
когато решават нещо, и не желая да участвам в техните събирания,
защото, когато се разгневят, могат да убият човек
и да осакатят животно.
7 Проклет да е гневът им, защото е жесток,
и яростта им, защото е свирепа;
ще ги разделя сред потомците на Яков
и ще ги пръсна из Израил.
8 (D)Юда, твоите братя те възхваляват.
Ще побеждаваш враговете си и ще ги завладяваш,
а бащините ти синове ще ти се покланят.
9 (E)Юда е млад лъв.
От плячка сит се оттегляш, сине мой.
Доволен се е свил като лъв,
като лъвица се е сгушил. Кой ще посмее да го обезпокои?
10 (F)Скиптърът няма да се отнеме от Юда
и жезълът ще стои здраво между нозете му,
докато не дойде Този, на Когото те принадлежат.
На Него ще се подчинят народите.
11 Той връзва за лоза своя осел
и за най-добрата лоза в лозето – малкото на ослицата си.
Във вино пере дрехата си
и в гроздов сок – облеклото си.
12 Очите му блестят от вино
и зъбите му са бели от мляко.
13 Завулон ще живее при морския бряг,
близо до корабно пристанище,
и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е кокалест осел,
легнал сред кошари.
15 И видя той, че мястото за почивка е добро
и земята хубава.
Преви гръб да носи товар
и заработи ангария.
16 Дан ще бъде единствен от Израилевите племена,
който ще съди народа си.
17 Дан ще бъде като змия на пътя
и пепелянка на пътека,
която кълве коня по крака,
за да падне ездачът му.
18 На Твоята помощ се надявам, Господи!
19 Гад ще го нападат пълчища,
но той ще ги преследва по петите им.
20 (G)Хлябът на Асир е тлъст.
Той ще доставя вкусни ястия за царя.
21 Нефталим е като бърза кошута.
Той умее да говори красиво.
22 (H)Йосиф е филиз на плодоносно дърво,
издънка на полезно дърво, което расте до вода,
и клоните му се извисяват над оградата.
23 Огорчаваха го,
стреляха по него и воини враждуваха срещу него,
24 но лъкът му остана здрав
и несъкрушима е силата на ръцете му, подкрепена чрез ръцете на Силния на Яков,
на Пастира и Скалата на Израил,
25 на Бога на предците, Който да ти помогне,
и на Всемогъщия, Който да те благослови
с дъжд от небесата
и с водните потоци на бездната,
да те дари с многоброен добитък и многолюдно потомство.
26 Благословът на баща ти е по-ценен от
благословиите на старите планини и желаните красоти на вечните хълмове.
Нека всички тези благословии бъдат над главата на Йосиф,
над избрания между братята си.
27 Вениамин е хищен вълк.
Сутрин яде уловеното,
а вечер дели плячка.“
28 Това са всички дванадесет племена на Израил и това им каза техният баща. Благослови ги, всеки с благословията, която заслужаваше.
Смърт и погребение на Яков
29 (I)И заповяда им още: „Прибирам се при народа си. Погребете ме при моите бащи в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон; 30 (J)в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Тази пещера Авраам беше купил за собствено гробище от хета Ефрон. 31 (K)Там погребаха Авраам и жена му Сарра, Исаак и Ревека, а аз погребах Лия. 32 Този имот и пещерата в него са купени от хетите.“ 33 (L)Като завърши Яков това завещание към синовете си, издъхна и се прибра при бащите си.
Рождението на Иисус Христос
2 През онези дни излезе заповед от император Август – да се извърши преброяване по цялата земя. 2 Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний. 3 Затова всички се отправяха да се записват в своя град. 4 Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род, 5 (A)за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете. 6 Когато те бяха там, дойде ѝ времето да роди. 7 И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
8 В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. 9 И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. 10 Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. 11 (B)Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ. 12 По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“ 13 И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:
14 (C)„Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“
15 Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“ 16 Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите. 17 И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец. 18 Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите. 19 А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях. 20 И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.
21 (D)Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си.
Представяне на Иисус Христос в храма
22 А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, 23 (E)защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа – 24 (F)и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.
25 По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. 26 На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. 27 Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, 28 взе Го на ръце, прослави Бога и каза:
29 „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; 30 (G)защото очите ми видяха спасението, 31 което Ти си приготвил пред всички народи – 32 (H)светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“
33 А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. 34 И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, 35 за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“
36 Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си 37 и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. 38 В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.
39 (I)Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет. 40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.
Дванайсетгодишният Иисус в храма
41 (J)Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха. 42 И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят. 43 Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това. 44 Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят. 46 След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 47 Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му. 48 Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“ 49 Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“ 50 Но те не разбраха думите, които им каза. 51 Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си. 52 (K)А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората.
Втора реч на Елифаз. Йов е обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия
15 В отговор Елифаз Теманец каза: 2 „Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър? 3 Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза? 4 При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога. 5 Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите. 6 Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.
7 Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете? 8 Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост? 9 Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме? 10 Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти. 11 Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе? 12 Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели? 13 Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи? 14 (A)Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? 15 Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти. 16 Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.
17 Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа 18 (B)това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях. 19 Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил. 20 Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник. 21 (C)Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител. 22 Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч. 23 За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо. 24 Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение. 25 Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия, 26 устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове. 27 Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му. 28 Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха. 29 Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята. 30 Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее. 31 Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му. 32 Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят. 33 Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си. 34 Така домът – сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа. 35 (D)Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“
Апостолите – сътрудници на Бога
3 И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски хора, като на пеленачета в Христовата вяра. 2 (A)Нахраних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, пък и сега още не можете, 3 понеже сте плътски. И наистина, щом между вас има завист, вражда и разногласия[a], не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? 4 (B)Защото щом един казва: „Аз съм на Павел“, а друг – „Аз съм на Аполос“, нима не сте плътски?[b]
5 Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал. 6 (C)Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте. 7 Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте. 8 Който сади и който полива, са едно и също. Но всеки ще получи наградата според труда си. 9 (D)Защото ние сме Божии сътрудници, а вие сте Божия нива, Божие здание. 10 (E)Според дадената ми от Бога благодат аз, като опитен първостроител, положих основа, а друг зида върху нея. Но нека всеки внимава как зида нататък. 11 Всъщност никой не може да положи друга основа, различна от положената, която е Иисус Христос. 12 Ако върху тази основа някой зида със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама, 13 делото на всеки ще стане явно – денят на съда ще го покаже, понеже то чрез огън се открива и огънят ще изпита какво е делото на всеки. 14 И ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда. 15 А чието дело изгори, ще претърпи загуба – сам той ще се спаси, но така, сякаш е минал през огън. 16 (F)(G)Нима не знаете, че вие сте Божий храм и Божият Дух живее у вас? 17 Ако някой унищожава Божия храм, Бог него ще унищожи. Защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.
18 (H)Никой да не се заблуждава. Ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да бъде наистина мъдър. 19 (I)Защото мъдростта на този свят е безумие пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост.“ 20 (J)И също: „Господ знае, че помислите на мъдреците са празни.“ 21 Затова никой да не се хвали с никого, защото всичко е ваше: 22 Павел, Аполос или Кифа, свят, живот или смърт, било настояще или бъдеще – всичко е ваше; 23 вие пък сте на Христос, а Христос – на Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.