M’Cheyne Bible Reading Plan

41 Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил ² и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката; ³ след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг; ⁴ грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди, ⁵ но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло; ⁶ но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; ⁷ и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал. ⁸ На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува. ⁹ Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си; ¹⁰ когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора, ¹¹ там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища; ¹² с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас; ¹³ каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“ ¹⁴ Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. ¹⁵ Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“ ^16 (A)Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“ ¹⁷ И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката ¹⁸ и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката; ¹⁹ а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави. ²⁰ Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави. ²¹ Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих. ²² После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове; ²³ но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове, ²⁴ които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“ ²⁵ Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори. ²⁶ Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един. ²⁷ Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години. ²⁸ Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори. ²⁹ Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя; ³⁰ след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята. ³¹ Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим. ³² А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни. ³³ Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя. ³⁴ По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет. ³⁵ Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят; ³⁶ и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“

Йосиф – господар над египетската земя

³⁷ Това се понрави на фараона и на всичките му служители. ³⁸ Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“ ³⁹ И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе. ^40 (B)Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“ ⁴¹ И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“ ⁴² Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица; ⁴³ заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя. ⁴⁴ И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“ ⁴⁵ Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.

⁴⁶ Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя. ⁴⁷ А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно. ⁴⁸ И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи. ⁴⁹ Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой. ⁵⁰ Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове. ⁵¹ Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“, ⁵² а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ ⁵³ Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя, ^54 (C)настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб. ⁵⁵ Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“ ⁵⁶ Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя. ⁵⁷ И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

11 ^(A)(B)Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си ² и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете. ³ Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: ‘То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.’“ ⁴ Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха. ⁵ Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“ ⁶ А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха. ⁷ Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна. ^8 (C)Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя. ^9 (D)Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ! ¹⁰ Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ^[a]! Осанна във висините!“ ¹¹ Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.

Безплодната смокиня

^12 (E)На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня. ^13 (F)И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. ¹⁴ Иисус ѝ каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.

Изгонване на търговците от храма

^15 (G)И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби ¹⁶ и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било. ^17 (H)Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи’? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“

¹⁸ Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.

^19 (I)А когато се свечери, Той излезе^[b] вън от града.

Силата на вярата

^20 (J)Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен. ²¹ Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“ ²² Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога. ^23 (K)Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже. ^24 (L)Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. ^25 (M)(N)А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. ²⁶ Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“

За властта на Иисус Христос

^27 (O)След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него ²⁸ и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“ ²⁹ А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. ^30 (P)Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“ ^31 (Q)А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘от небето’, ще каже: ‘а защо не му повярвахте?’ ^32 (R)Или да речем: ‘от хората’.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. ³³ Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

7 ^(A)Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? ² Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си. ³ Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени. ⁴ Когато лягам казвам: ‘Кога ще настъпи ден?’ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори. ⁵ Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.

Стонът на Йов към Бога

⁶ Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда. ⁷ Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро. ⁸ Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма. ^9 (B)Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, ¹⁰ няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.

¹¹ Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. ¹² Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене? ¹³ Когато си казвам: ‘Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми’, ¹⁴ Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш. ^15 (C)Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. ^16 (D)Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. ¹⁷ Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него? ¹⁸ Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг? ¹⁹ Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си? ²⁰ Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си? ²¹ Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“

Остатъкът от богоизбрания народ

11 ^(A)И така, питам се: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не! Защото и аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. ² Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как той се оплаква на Бога от Израил с думите: ^3 (B)„Господи, избиха пророците Ти и сринаха жертвениците Ти. Аз останах сам и искат да ме убият.“ ^4 (C)И какъв бе отговорът, даден му от Бога? „Запазих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваал.“ ^5 (D)Така е също и в днешното време – запази се остатък, избран по Божията благодат. ⁶ А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела^[a]. ^7 (E)И какво стана? Израил не получи онова, което търсеше. Получиха го избраните, а другите останаха невъзприемчиви, ^8 (F)както е писано: „Бог направи духа им безчувствен, очите да не виждат и ушите да не чуват – дори до ден днешен.“ ^9 (G)И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание. ¹⁰ Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“

Спасението на езичниците

^11 (H)И така, питам се: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не! Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди ревност сред юдеите. ¹² Ако пък падането им е богатство за света и загубването им е богатство за езичниците, то колко по-голямо щеше да е това богатство, ако всички юдеи се обърнеха към Христос! ¹³ А на вас, езичниците, казвам: понеже съм апостол на езичниците, отдавам всички сили на служението си, ¹⁴ за да възбудя някак ревност у сънародниците си и да спася поне някои от тях. ¹⁵ Защото, ако тяхното отхвърляне означаваше помирение на света с Бога, то какво ще бъде тяхното приемане, ако не мъртви да оживеят? ¹⁶ Ако първият дар от жетвата е осветен, осветено е и тестото; и ако коренът е осветен, осветени са и клоните.

¹⁷ Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината, ¹⁸ то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. ¹⁹ Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“ ²⁰ Добре, те се откършиха заради неверието си, а ти чрез вяра се държиш. Затова не бъди надменен, а имай страх. ²¹ Защото, щом Бог не е пощадил естествените клони, гледай да не би и тебе да не пощади. ²² Виж Божията благост и строгост – строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако заслужиш да останеш в благостта. Иначе и ти ще бъдеш отсечен. ²³ Но и отпадналите, ако не изоставят неверието си, ще бъдат присадени, понеже Бог е в състояние отново да ги присади. ²⁴ Защото ако ти си отсечен от дива по природа маслина и изкуствено си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно естествените клони ще се прихванат на своята собствена маслина.

Спасението на целия Израил

²⁵ Но за да не бъдете самонадеяни, трябва да знаете, братя, тази тайна: част от Израил бе обзет от невъзприемчивост, докато всички езичници дойдат при Бога. ^26 (I)И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани безчестието от потомците на Яков. ^27 (J)Този е Заветът от Мене към тях, когато залича греховете им.“

²⁸ Отношението на юдеите към благовестието ги прави врагове на Бога заради вас, езичниците, но с оглед на избора им те са обичани от Бога заради предците. ^29 (K)Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими. ³⁰ Както и вие някога бяхте непокорни на Бога, но сега сте помилвани заради тяхното непокорство, ³¹ така и те сега са непокорни заради вашето помилване, за да бъдат и самите те помилвани. ^32 (L)Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост.

^33 (M)О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са необясними Неговите присъди и неразгадаеми Неговите пътища! ^34 (N)Защото кой е познал мислите на Господа? Или кой е могъл да Му бъде съветник? ^35 (O)Кой Му е дал някога нещо, та Той да му се отплаща? ^36 (P)Защото всичко е от Него, съществува чрез Него и за Него. На Него да бъде слава за вечни времена, амин.