M’Cheyne Bible Reading Plan

Бог благославя Яков във Ветил

35 ^(A)След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“ ² Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете! ³ Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“ ⁴ Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем. ⁵ След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове. ^6 (B)Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил – сам той и всички хора, които бяха с него. ⁷ Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав. ⁸ Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут.

⁹ След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови. ^10 (C)Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил. ^11 (D)Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе. ^12 (E)Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“ ¹³ Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил. ¹⁴ Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог – каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло. ^15 (F)Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил.

Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил

¹⁶ След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането. ¹⁷ При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“ ¹⁸ Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин. ¹⁹ Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем. ²⁰ На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил. ²¹ Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер. ^22 (G)По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове.

^23 (H)Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон. ²⁴ Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин. ²⁵ Синове от Вала, робинята на Рахил: Дан и Нефталим. ²⁶ Синове от Зелфа, робинята на Лия: Гад и Асир. Това са синовете на Яков, които му се родиха в Месопотамия.

Смърт и погребение на Исаак

^27 (I)След това Яков се завърна при баща си Исаак в Мамрѐ, в Кириат-Арба, тоест Хеврон, където някога бяха живели Авраам и Исаак. ²⁸ Исаак проживя сто и осемдесет години. ^29 (J)Исаак издъхна и умря. При своите праотци той се прибра стар и наситен на живот. Погребаха го синовете му Исав и Яков.

Родословие на Исав

36 Това е родословието на Исав, който се нарича още Едом. ^2 (K)Исав си взе за жени две ханаанки – Ада, дъщеря на хета Елон, и Оливема, дъщеря на Ана, внучка на евееца Цивеон, ³ както и Васемата, дъщеря на Измаил, сестра на Навайот. ⁴ Ада роди Елифаз на Исав, а Васемата роди Рагуил. ⁵ Оливема роди Йеус, Йеглом и Корей. Това са синовете на Исав, които му се родиха в ханаанската земя. ⁶ Исав събра своите жени, синове, дъщери, всички свои хора, стада, всичкия си добитък и цялото си имущество, придобито в ханаанската земя, и замина за друга страна, далече от брат си Яков. ^7 (L)Защото имуществото им беше толкова много, че не можеха да живеят заедно, а и земята, на която се заселиха, не можеше да ги побере поради многото им стада. ^8 (M)Така Исав, който се нарича още Едом, се засели в планинската област Сеир. ^9 (N)Това е родословието на Исав, родоначалник на идумейците в планинската област Сеир. ^10 (O)Това са имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, и Рагуил, син от Исавовата жена Васемата. ¹¹ Синове на Елифаз: Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ. ¹² А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаз; на Елифаз тя роди Амалик. Това са потомците на Исав от Ада. ¹³ Синове на Рагуил: Нахат, Зерах, Шама и Миза. Това са потомци на Исав от Васемата. ¹⁴ А синовете на Исав от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, са: Йеус, Йеглом и Корей. ^15 (P)Тези са вождовете от родовете на Исавовите синове – синовете на Исавовия първороден Елифаз: вожд на род Теман, вожд на род Омар, вожд на род Цефо, вожд на род Кеназ, ¹⁶ вожд на род Корей, вожд на род Гатам, вожд на род Амалик. Тези са Елифазовите вождове в едомската земя. Те са синове от Ада. ¹⁷ А тези са синовете на Исавовия син Рагуил: вожд на род Нахат, вожд на род Зерах, вожд на род Шама, вожд на род Миза. Това са Рагуиловите вождове в едомската земя – те са синове от Исавовата жена Васемата. ¹⁸ Тези са синовете от Исавовата жена Оливема: вожд на род Йеус, вожд на род Йеглом, вожд на род Корей. Това са вождове от Исавовата жена Оливема, дъщеря на Ана. ¹⁹ Тези са потомците на Исав, това са и техните вождове. А той се нарича Едом. ²⁰ Тези са синовете на хорееца Сеир, които живееха в онази земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана, ²¹ Дишон, Ецер и Дишан. Това са вождове на родовете на хорейците, потомци на Сеир, живели в едомската земя. ²² А синовете на Лотан бяха Хори и Хеман, а сестрата на Лотан е Тамна. ²³ Тези са синовете на Шовал: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам. ²⁴ Това са синовете на Цивеон: Айя и Ана. Ана е този, който откри горещите води в пустинята, докато пасеше ослите на баща си Цивеон. ²⁵ Тези са децата на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана. ²⁶ Тези са синовете на Дишон: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан. ²⁷ Тези са синовете на Ецер: Билган, Зааван и Акан. ²⁸ Тези са синовете на Дишан: Уц и Аран. ²⁹ Тези са вождовете на родовете на хорейците: вожд на род Лотан, вожд на род Шовал, вожд на род Цивеон, вожд на род Ана, ³⁰ вожд на род Дишон, вожд на род Ецер, вожд на род Дишан. Това са вождовете на родовете на хорейците според старшинството им в Сеирската земя. ^31 (Q)Тези са царете, които царуваха в едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните: ³² В Едом царува Бела, син на Веор, а името на града му беше Динхава. ³³ Когато умря Бела, след него се възцари Йовав, син на Зераха, от Восора. ³⁴ Когато умря Йовав, след него се възцари Хушам, от земята на теманците. ³⁵ Когато умря Хушам, след него се възцари Хадад, син на Бедад, който порази мадиамците на Моавското поле, а името на града му беше Авит. ³⁶ Когато умря Хадад, след него се възцари Самла, от Масрека. ³⁷ Когато умря Самла, след него се възцари Саул от Реховот, който е при Ефрат. ³⁸ Когато умря Саул, след него се възцари Баал-Ханан, син на Ахбор. ³⁹ Когато умря Баал-Ханан, син на Ахбор, след него се възцари Хадар. Името на града му беше Пау. Името на жена му беше Мехетавеел, дъщеря на Матред, внучка на Мезахав. ^40 (R)Това са имената на вождовете от родовете на Исав според техните семейства, селища и имена: вожд на род Тимна, вожд на род Алва, вожд на род Йетет, ⁴¹ вожд на род Оливема, вожд на род Ела, вожд на род Пинон, ⁴² вожд на род Кеназ, вожд на род Теман, вожд на род Мивцар, ⁴³ вожд на род Магдиил, вожд на род Ирам. Това са идумейските вождове според селищата им в притежаваната от тях земя. Родоначалник на идумейците е Исав.

Отхвърляне на Иисус Христос в Назарет

6 ^(A)Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. ^2 (B)И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! ^3 (C)Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. ^4 (D)А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ ⁵ Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. ⁶ И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.

Изпращане на дванадесетте ученици

^7 (E)Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. ⁸ И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си, ⁹ но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи. ¹⁰ Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. ^11 (F)И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град^[a].“ ¹² И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят, ^13 (G)изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.

Убиване на Йоан Кръстител

^14 (H)Цар Ирод^[b] чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ ^15 (I)Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“ ¹⁶ Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“

^17 (J)Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея; ^18 (K)а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“ ¹⁹ Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше, ²⁰ защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.

²¹ А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея, ²² дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“ ^23 (L)Тогава ѝ се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“ ²⁴ А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“ ²⁵ И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ ²⁶ А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже. ²⁷ И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му. ²⁸ Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. ²⁹ Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

^30 (M)Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. ³¹ И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.

³² И отидоха с лодка на уединено място насаме. ³³ Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.

^34 (N)И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.

³⁵ А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. ³⁶ Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат^[c].“ ³⁷ А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ ³⁸ И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ ³⁹ Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. ⁴⁰ И насядаха на групи по сто и по петдесет. ^41 (O)И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. ⁴² И всички ядоха и се наситиха. ⁴³ И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. ⁴⁴ А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.

Иисус Христос ходи по вода

^45 (P)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. ⁴⁶ И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. ⁴⁷ Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. ⁴⁸ И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. ^49 (Q)Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, ⁵⁰ защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ ⁵¹ Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. ^52 (R)Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.

Излекуване на болни в Генисаретските околности

^53 (S)И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега. ⁵⁴ Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха, ⁵⁵ бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл. ^56 (T)И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.

2 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. ² Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ ³ Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“ ⁴ Сатана възрази на Господа с думите: „Човек заменя кожа за кожа! А за живота си той ще даде в замяна всичко, което притежава. ⁵ Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му – тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“ ⁶ Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“

⁷ След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи – от ходилата на нозете му до самото му теме. ⁸ А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището. ⁹ Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри!^[a]“ ^10 (A)Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.

¹¹ И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха – всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат. ¹² Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си. ¹³ До него те преседяха на земята седем дена и седем нощи, но никой и дума не му казваше, понеже виждаха, че страданието му е много голямо.

Мъртви за греха, живи за Христос

6 ^(A)И тъй, какво ще решим? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? ² Съвсем не! Та как бихме могли, след като сме умрели за греха, да живеем още в него? ³ Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в името на Иисус Христос, кръстихме се чрез Неговата смърт? ^4 (B)Ние се погребахме с Него чрез кръщението в Неговата смърт и както Христос възкръсна от мъртвите чрез животворящата слава на Отец, тъй и ние да заживеем нов живот. ^5 (C)Защото ако сме свързани в едно с Него чрез смърт като Неговата, то ще бъдем свързани и с възкресението Му. ^6 (D)А ние знаем, че това, което бяхме преди, е разпънато с Него, за да бъде унищожено греховното тяло и повече да не робуваме на греха; ^7 (E)защото, който е умрял, той се е освободил от грях. ^8 (F)Ако пък сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него, ^9 (G)понеже знаем, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира. Смъртта няма вече власт над Него. ¹⁰ Защото, като умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а като живее, живее за Бога. ¹¹ Така и вие смятайте себе си мъртви за греха, но живи за Бога в името на Иисус Христос, нашия Господ^[a], ¹² и нека грехът не царува в смъртното ви тяло, за да не му се покорявате в телесните желания, ¹³ нито предоставяйте частите на своето тяло за грях и оръдия на неправдата. Напротив, предоставете себе си на Бога като оживели от мъртвите и телата си – за оръдия на Божията правда. ¹⁴ Грехът не бива да господства над вас, защото вие не сте под Закона, а под благодатта.

Истинската свобода

^15 (H)Но да грешим ли тогава, щом не сме под Закона, а под благодатта? Съвсем не! ¹⁶ Не знаете ли, че на когото предавате себе си като роби за послушание, ставате негови роби, щом го слушате: било на греха – за смърт, или на послушанието – за оправдаване. ^17 (I)Но нека благодарим на Бога, че макар и да бяхте роби на греха, вие станахте от сърце послушни на онова учение, на което се отдадохте. ¹⁸ И като се освободихте от греха, станахте роби на праведността. ¹⁹ Говоря по човешки поради немощта на човешката ви природа. Както предоставяхте частите на вашето тяло да робуват на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега ги предоставете да служат на праведността за свети дела. ²⁰ Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте далече от праведността. ²¹ И какъв плод придобихте тогава? Дела, от които сега се срамувате, защото неизбежно водят към смърт. ^22 (J)Но сега, след като се освободихте от греха и станахте роби на Бога, чрез вашия плод вие се освещавате, а накрая ви очаква вечен живот. ²³ Защото отплатата, която дава грехът, е смърт, а Божият дар е вечен живот в името на Иисус Христос, нашия Господ.