M’Cheyne Bible Reading Plan
7 (A)Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето Аз те определих да бъдеш като Бог пред фараона; а брат ти Аарон ще бъде твой говорител. 2 Ти ще говориш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си. 3 (B)Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет. 4 Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните. 5 Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“ 6 Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ. 7 Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.
Първо бедствие: вода, превърнала се в кръв
8 Господ каза на Мойсей и Аарон: 9 (C)„Ако фараонът ви нареди: ‘Направете чудо’, тогава ти кажи на Аарон: ‘Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.’ Тя ще се превърне в змия.“ 10 Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия. 11 (D)Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си: 12 всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги. 13 Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.
14 След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа. 15 Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия, 16 и му извести: ‘Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята’; но ето досега ти не се вслуша. 17 Така говори Господ: ‘По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв. 18 Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил’.“
19 Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: ‘Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове’.“ 20 (E)Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв. 21 (F)Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв. 22 Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ. 23 Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне. 24 Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода. 25 Така изминаха седем дена, откакто Господ порази Нил.
Второ бедствие: жаби
26 [a] Господ пак говори на Мойсей: „Отиди при фараона и му кажи: ‘Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. 27 Ако ти откажеш да го пуснеш, ето Аз ще поразя цялата ти страна с жаби: 28 Нил ще загъмжи от жаби. Те ще излязат и ще наскачат в твоята къща, в твоята спалня, в леглото ти, в къщите на твоите служители и на твоите поданици, в пещите ти и в нощвите ти; 29 върху тебе, върху твоя народ и върху всичките ти служители ще наскачат жаби’.“
Изпращане на седемдесет ученици
10 (A)След това Господ избра и други седемдесет[a] ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде. 2 (B)Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3 (C)Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци. 4 (D)Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте! 5 И в която къща влезете, най-напред казвайте: ‘Мир на тази къща.’ 6 И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас. 7 (E)Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща. 8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат. 9 Изцелявайте болните в него и им казвайте: ‘Приближи се до вас Божието царство.’ 10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете: 11 (F)‘Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.’ 12 (G)Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден[b], отколкото за този град.
Упреци към непокаялите се градове
13 (H)(I)Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. 14 Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас. 15 (J)И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш!
16 (K)Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“
Завръщане на седемдесетте ученици
17 Седемдесетте[c] ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“ 18 (L)А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица. 19 (M)Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди. 20 Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“
Радостта на Иисус Христос
21 (N)В същия час Иисус се зарадва духом[d] и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“ 22 (O)И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“
23 (P)И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате. 24 Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“
Най-голямата заповед
25 (Q)(R)И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ 26 А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ 27 (S)Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ 28 (T)Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“
Притча за добрия самарянин
29 Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“
30 Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31 Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина. 32 Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина. 33 Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, 34 и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: ‘Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.’ 36 И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“ 37 Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
При Марта и Мария
38 И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39 (U)Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. 40 А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“ 41 Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42 а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“
Силните не питат за Божията воля
24 Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние? 2 (A)Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои; 3 от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол; 4 сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият. 5 Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си. 6 Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек; 7 (B)нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка; 8 прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали; 9 откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха.
10 Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати; 11 изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват. 12 В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание.
Срещу враговете на светлината
13 (C)И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ. 14 Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът. 15 (D)И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице. 16 В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината. 17 За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка.
Бог ще ги погуби
18 Леко ще бъде отвлечен такъв по водната повърхност, проклет е неговият дял от земя и няма да поеме по пътя към лозята. 19 Жега и суша ще ги ограбят, подобно на снежна вода, така и преизподнята ще погълне грешника. 20 Нека майчина утроба го забрави; нека се храни с него червеят, помен да не остане от него, нека беззаконникът падне като дърво.
21 Такъв угнетява бездетната, нераждалата и на вдовица не прави добро. 22 Все пак Бог помага на силните; те стават, когато вече не са уверени за живота си, 23 дава им сигурност, така че имат подкрепа, и Неговите очи бдят над техните пътища. 24 Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете. 25 Не е ли така? Кой би ме наказал за лъжа? Кой би обърнал думата ми в нищо?
11 (A)Подражавайте ми, както аз подражавам на Христос.
Жените на богослужение
2 (B)Заслужавате похвала, братя[a], че си спомняте за мене при всеки повод и следвате учението, както съм ви го предал. 3 (C)Искам също да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е нейният мъж, а глава на Христос е Бог. 4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си 5 и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото все едно че е с бръсната глава. 6 Ако една жена не си покрива главата, нека се остриже, но ако е позорно за жена да е с остригана или обръсната глава, нека се покрива. 7 (D)И така, мъжът не е длъжен да си покрива главата, защото е образ и прослава на Бога, а жената е прослава на мъжа. 8 (E)(F)Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа. 9 И не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа. 10 Затова жената трябва да има на главата си белега на властта заради ангелите[b]. 11 Но все пак пред Господа нито мъжът би съществувал без жената, нито жената – без мъжа. 12 Защото както жената е от тялото на мъжа, така и мъжът се ражда чрез жена, а всичко е от Бога. 13 Преценете сами: прилично ли е жена да се моли на Бога с непокрита глава? 14 Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъжа, ако си оставя дълга коса, 15 но ако жена си оставя коса, то е достойно за нея, защото косата ѝ е дадена вместо покривало. 16 Ако пък някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви имат.
Подобаващо участие в Евхаристията и общите трапези
17 Във връзка с онова, което ще ви говоря по-нататък, не заслужавате похвала, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. 18 Първо, защото чувам, че когато се събирате за богослужение, между вас имало разцепление, което и вярвам донякъде. 19 То и трябва да има разделения между вас, за да изпъкнат изпитаните във вярата сред вас. 20 Но макар че вие се събирате заедно, това още не значи, че ядете от вечерята на Господа, 21 защото всеки гледа да изяде преди другите своята вечеря и така един остава гладен, а друг се напива. 22 Нямате ли си къщи, за да ядете и пиете там? Или проявявате пренебрежение към Божията църква и засрамвате онези, които са бедни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.
23 (G)Аз приех от Господа това, което ви и предадох: Господ Иисус в нощта, когато щеше да бъде предаден, взе хляб 24 и като благодари, разчупи го и рече: „Вземете, яжте[c], това е Моето тяло, което се разчупва[d] заради вас; правете това за Мой спомен.“ 25 (H)След вечеря взе също и чашата и рече: „Тази чаша е Новият Завет, осветен с Моята кръв; всеки път, когато пиете, правете това за Мой спомен.“ 26 Затова всеки път когато ядете този хляб и пиете от тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.
27 Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа. 28 Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. 29 Защото, който яде и пие не както подобава[e], той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа[f]. 30 Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста. 31 Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани. 32 Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света. 33 И така, братя мои, когато се събирате на вечеря, изчаквайте се взаимно. 34 Ако пък някой е гладен, нека си яде вкъщи, за да не се събирате за осъждане. А за останалото ще се разпоредя, когато дойда.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.