M’Cheyne Bible Reading Plan

Историята на Йосиф

Йосиф и неговите братя

37 Яков живееше в чужда земя, в която баща му беше пришълец – в земята Ханаан. ² Ето какво потомство имаше Яков. Още като седемнадесетгодишно момче Йосиф пасеше добитъка заедно с братята си, синовете на бащините му жени Вала и Зелфа. Йосиф разказваше на баща си за слухове, които се носят за братята му. ^3 (A)Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха. ⁴ Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски. ⁵ Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече. ⁶ „Чуйте какво сънувах! – каза им Йосиф – ⁷ Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“ ⁸ А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му. ⁹ Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“ ^10 (B)Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“ ¹¹ Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.

^12 (C)След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем. ¹³ Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи. ¹⁴ Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем. ¹⁵ И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“ ¹⁶ Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“ ¹⁷ Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан. ¹⁸ А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият. ¹⁹ И си рекоха: „Съновидецът идва. ²⁰ Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“ ²¹ Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“ ^22 (D)И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му. ²³ Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен, ²⁴ и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода. ²⁵ И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет. ²⁶ Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си? ²⁷ Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха ^28 (E)и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет. ²⁹ Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си, ³⁰ дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“ ³¹ И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв. ³² Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“ ³³ Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“ ³⁴ И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време. ³⁵ А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му. ³⁶ А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.

Божии заповеди и човешки предания

7 ^(A)При Него се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим. ^2 (B)Те видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т.е. с неумити ръце, и ги укориха. ³ Защото фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си умият усърдно ръцете, придържайки се към преданието на нашите предци. ^4 (C)И като си дойдат от пазара, не ядат, докато не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват: измиване на чаши, гърнета, медни съдове и легла. ⁵ Тогава фарисеите и книжниците Го запитаха: „Защо учениците Ти не постъпват според преданието на нашите предци, а ядат хляба с неумити ръце?“ ^6 (D)А Той им рече: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: ‘Този народ с устните си Ме почита, но сърцето му стои далече от Мене.’ ⁷ Напразно обаче Ме почитат, щом като проповядват поучения, които са човешки наредби. ⁸ Понеже оставихте Божията заповед и спазвате човешкото предание, миете гърнета и чаши и вършите много други подобни неща.“ ⁹ И им каза: „Добре отменяте Божията заповед, за да спазите вашето предание. ^10 (E)Защото Мойсей е казал: ‘Почитай баща си и майка си’ и ‘Който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт’. ¹¹ А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, което ти би получил от мене, е курбан, което означава дар за Бога»’ – ¹² така вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, ¹³ като престъпвате Божието слово чрез преданието си, което вие предавате, и вършите множество подобни неща.“

Кое прави човека нечист

¹⁴ И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете: ¹⁵ нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека. ¹⁶ Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“

^17 (F)И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча. ¹⁸ А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? ^19 (G)Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна. ²⁰ Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека. ²¹ Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, ²² кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство. ²³ Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“

Вярата на една езичница

^24 (H)След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие. ²⁵ Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му. ²⁶ Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря ѝ. ²⁷ Но Иисус ѝ каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ ²⁸ А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“ ²⁹ И Той ѝ каза: „Заради тази дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“ ³⁰ И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл.

Иисус Христос изцелява един глух

³¹ А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието. ³² Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него. ³³ Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; ³⁴ а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“. ³⁵ Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно. ³⁶ Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха. ³⁷ Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“

Диалози между Йов и тримата му приятели

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

3 ^(A)(B)След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.

² Йов заговори с думите: ³ „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’ ⁴ Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! ⁵ Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! ⁶ А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! ⁷ Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! ⁸ Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! ⁹ Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, ¹⁰ задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!

^11 (C)Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? ¹² Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? ^13 (D)Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, ^14 (E)при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, ¹⁵ или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. ^16 (F)Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! ¹⁷ Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. ¹⁸ Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. ¹⁹ Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.

²⁰ Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? ^21 (G)Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. ²² Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. ^23 (H)За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? ^24 (I)Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, ²⁵ защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. ²⁶ Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“

Вярващият в Иисус Христос – свободен от закона

7 Нима не знаете, братя – понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив? ^2 (A)Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. ³ Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг. ^4 (B)Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога. ⁵ Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта. ^6 (C)Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона.

Човекът под властта на греха

^7 (D)Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“ ^8 (E)Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв. ⁹ Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя, ^10 (F)но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт, ¹¹ защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. ¹² Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. ¹³ Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.

^14 (G)Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха, ¹⁵ и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя. ¹⁶ Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър. ¹⁷ Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене. ¹⁸ Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми^[a], не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто. ¹⁹ И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша. ²⁰ А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене. ²¹ И тъй, откривам такъв закон^[b], че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене. ²² Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон, ²³ но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло. ²⁴ Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт? ²⁵ Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.