M’Cheyne Bible Reading Plan

Юда и снаха му Тамар

38 В онова време Юда се отдели от братята си и се засели близо до одоламитеца Хира. ² Там Юда видя дъщерята на един ханаанец, който се казваше Шуа. Той я взе за жена и заживя с нея. ³ Тя зачена и роди син, когото Юда нарече Ир. ⁴ И тя пак зачена, отново роди син и той го нарече Онан. ⁵ И третия път роди син и го нарече Шела. Когато тя го роди, Юда беше в Хезив. ⁶ И Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар. ⁷ Ир, първородният син на Юда, вършеше беззакония и Господ го погуби. ^8 (A)Тогава Юда рече на Онан: „Иди при братовата си жена и с правото на девер се ожени за нея, за да оставиш потомство на брат си.“ ⁹ Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово, и затова, когато беше с братовата си жена, правеше така, че да не създаде потомство на брата си. ¹⁰ Неговата постъпка беше грях пред Господа и Той погуби и него. ¹¹ А Юда каза на снаха си Тамар: „Живей като вдовица в бащиния си дом, докато порасне синът ми Шела.“ Той се опасяваше Шела да не умре като братята си. А Тамар се върна и заживя в бащиния си дом. ¹² Мина много време и дъщерята на Шуа, жената на Юда, умря. След като Юда се утеши, замина с приятеля си, одоламитеца Хира, за Тамна, където стрижеха добитъка му. ¹³ Съобщиха на Тамар: „Ето свекърът ти отива в Тамна да стриже добитъка си.“ ¹⁴ И тя съблече дрехите на вдовица, забради се и се забули, и седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Направи това, защото видя, че Шела беше вече пораснал, а тя все още не беше му дадена за жена. ¹⁵ Юда я видя и я помисли за блудница, защото беше забулила лицето си. ¹⁶ Отби се от пътя си и се приближи до нея с думите: „Искам да бъда с тебе.“ Той не знаеше, че тази жена е снаха му. А тя го попита: „Какво ще ми дадеш, ако бъдеш с мене?“ ¹⁷ Той отговори: „Ще ти пратя едно козле от стадото.“ А тя отвърна: „Остави ми залог, докато го изпратиш.“ ¹⁸ „Какъв залог да ти дам?“ – попита той. Тя отговори: „Печата с връвта, на която виси, и тоягата, която носиш.“ Той ѝ ги даде и заживя с нея. А тя зачена от него. ¹⁹ Тогава стана и си тръгна, прибра се, разбули се и облече отново дрехите си на вдовица. ²⁰ А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери. ²¹ И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“ ²² Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“ ²³ Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“ ²⁴ След около три месеца съобщиха на Юда: „Снаха ти Тамар е блудствала и заченала от това.“ Юда каза: „Изведете я и я изгорете!“ ²⁵ Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: „Аз заченах от онзи, чиито са тези неща.“ И добави: „Познай чий е този печат с връвта и тоягата.“ ²⁶ Юда ги позна и рече: „Тя постъпи справедливо с мене, защото аз не я дадох на сина си Шела, за да бъде с нея.“ ²⁷ Когато дойде време Тамар да ражда, се оказа, че в утробата ѝ има близнаци. ²⁸ При раждането се показа първо ръка. Бабата върза на ръката червена нишка и каза: „Това излезе първо.“ ^29 (B)(C)Но то върна ръката си и излезе братчето му. Бабата възкликна: „Е, ти как си прокара пътя!“ И затова го нарекоха Фарес^[a]. ³⁰ После излезе братчето му с червената нишка на ръката. Него нарекоха Зара.

Ново чудодейно нахранване – на четири хиляди души

8 ^(A)В онези дни, когато пак се беше събрал много народ и нямаше какво да яде, Иисус повика учениците Си и им каза: ² „Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде. ³ Но ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.“ ⁴ А Неговите ученици Му отговориха: „Откъде може някой да насити тези хора с хляб тук, на безлюдно място?“ ⁵ Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем.“ ⁶ И Той заповяда да насядат по земята, взе седемте хляба и благодари, разчупи ги и даде на учениците Си да ги наслагат. И те ги наслагаха пред народа. ⁷ Имаха и малко рибки. Като ги благослови, Той каза да сложат и тях. ⁸ И ядоха, и се наситиха. И вдигнаха седем коша останали къшеи. ⁹ А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. ¹⁰ И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута.

Фарисеите искат знамения

^{11 (B)(C)(D)}Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето. ^12 (E)А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“ ¹³ И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.

Предпазване от фарисейски заблуди

¹⁴ А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб. ^15 (F)Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“ ¹⁶ И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“ ^17 (G)А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце? ^18 (H)Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? ^19 (I)Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“ ^20 (J)„А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“ ²¹ И рече им: „Как тогава не разбирате?“

Изцеляване на слепеца във Витсаида

²² Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него. ^23 (K)Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“ ²⁴ А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“ ²⁵ Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички. ²⁶ И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“

Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос

^27 (L)Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“ ^28 (M)А те Му отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, други пък – за един от пророците.“ ^29 (N)Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“ ³⁰ И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.

Първо предсказание за смъртта и възкресението на Иисус Христос

^31 (O)Иисус започна да ги учи, че Синът човешки трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дена да възкръсне. ³² И говореше за това открито. Но Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява. ³³ А Иисус, като се обърна и видя другите ученици, упрекна Петър: „Махни се от Мене, сатана, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“

Да следваме Иисус Христос със себеотрицание

^34 (P)(Q)Тогава повика народа заедно с учениците Си и им рече: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. ^35 (R)Защото, който иска да спаси живота си^[a], ще го погуби, а който погуби живота си заради Мене и благовестието, ще го спаси. ³⁶ И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? ³⁷ Или какъв откуп ще даде човек за душата си? ^38 (S)Защото ако някой се срамува заради Мене и заради думите Ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Синът човешки ще се срамува от него, когато дойде със славата на Своя Отец заедно със светите ангели.“

Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен

4 Тогава Елифаз Теманец отговори: ² „Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори? ³ Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце, ⁴ твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене. ⁵ А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом. ⁶ Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?

^7 (A)Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани? ^8 (B)Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат: ⁹ всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват. ¹⁰ Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват. ¹¹ Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.

¹² Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея. ¹³ По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората, ¹⁴ обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза. ¹⁵ Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха. ¹⁶ Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя: ^17 (C)(D)‘Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец? ¹⁸ Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки ¹⁹ – колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци. ²⁰ От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги. ^21 (E)Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост’.“

Новият живот

8 И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа^[a], ^2 (A)защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. ^3 (B)Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха. ⁴ Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа. ⁵ Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното. ⁶ Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир. ⁷ Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. ⁸ Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога. ⁹ Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи. ¹⁰ Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването. ^11 (C)Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух.

¹² И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта. ¹³ Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете, ^14 (D)(E)понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. ¹⁵ Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ ¹⁶ Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. ^17 (F)А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.

Надеждата за спасение

^18 (G)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. ¹⁹ Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, ^20 (H)защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, ²¹ че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. ²² Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; ^23 (I)и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. ^24 (J)(K)Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? ²⁵ А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. ²⁶ Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи. ²⁷ Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите. ^28 (L)А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля. ^29 (M)И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя. ³⁰ А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.

Силата на Божията любов

^31 (N)И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? ^32 (O)Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго? ^33 (P)Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава! ^34 (Q)Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога. ³⁵ Какво ще ни отлъчи от Божията^[b] любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч? ^36 (R)Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“ ³⁷ Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна. ³⁸ Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, ³⁹ нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.