M’Cheyne Bible Reading Plan

Братята на Йосиф идват в Египет за храна

42 Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате? ^2 (A)Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“ ³ Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито; ⁴ Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него. ⁵ И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад. ⁶ А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха. ⁷ Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“ ⁸ Йосиф разпозна братята си, но те него – не. ^9 (B)Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“ ¹⁰ А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна; ¹¹ ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“ ¹² Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“ ¹³ А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“ ¹⁴ Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи. ¹⁵ Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат. ¹⁶ Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“ ¹⁷ И ги затвори за три дена. ¹⁸ На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога. ¹⁹ Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни. ²⁰ Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха. ²¹ И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“ ^22 (C)Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ ²³ Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач. ^24 (D)А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. ²⁵ И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях. ²⁶ Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. ²⁷ Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си. ²⁸ Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“ ²⁹ Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи: ³⁰ „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи. ³¹ Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че ³² сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя. ³³ А управителят на онази земя ни каза: ‘Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете. ³⁴ После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.’“ ³⁵ Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха. ³⁶ И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“ ³⁷ Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“ ^38 (E)А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“

Притча за злите лозари

12 ^(A)(B)Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч. ² Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето. ³ А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. ⁴ Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него. ⁵ Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха. ⁶ Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ ⁷ Но лозарите си рекоха: ‘Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.’ ⁸ Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето. ⁹ И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други. ^10 (C)(D)Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. ¹¹ Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ ¹² Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.

За плащане на данъка на императора

^13 (E)(F)Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в някоя дума. ¹⁴ Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“ ¹⁵ А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий да го видя.“ ¹⁶ Те донесоха. Тогава Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ Те Му отговориха: „На кесаря.“ ^17 (G)Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Тогава те се учудиха на чутото от Него.

За възкресението на мъртвите

^18 (H)(I)Дойдоха при Него и садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха: ^19 (J)„Учителю, Мойсей ни е написал: Ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, то нека неговият брат вземе жена му и създаде потомство на брата си. ²⁰ Имаше седем братя: първият взе жена и след смъртта си не остави потомство. ²¹ Взе я вторият и умря, но и той не остави потомство, също и третият. ²² И седмината я имаха, но^[a] не оставиха потомство. След всички умря и жената. ²³ И така, при възкресението, когато възкръснат, на кого от тях тя ще бъде жена? Защото и седемте братя я имаха за жена.“ ²⁴ Иисус им отговори: „Не се ли заблуждавате, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила? ²⁵ Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата. ^26 (K)А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му каза при къпината: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. ²⁷ Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Вие много се заблуждавате.“

Най-голямата заповед

^28 (L)Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“ ^29 (M)А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ; ³⁰ и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед^[b]. ^31 (N)Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ ^32 (O)Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него; ^33 (P)и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“ ^34 (Q)Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита.

Иисус Христос и Давид

^35 (R)Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид^[c]? ^36 (S)Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти. ³⁷ И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада.

Предпазване от лошия пример на книжниците

^38 (T)В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците, ³⁹ предни места в синагогите и почетни места по гощавките, ^40 (U)изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда.“

Лептата на бедната вдовица

^41 (V)Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма^[d] и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много. ⁴² А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант. ⁴³ Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията. ⁴⁴ Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“

Първа реч на Вилдад. Йов е лицемер

8 В отговор Вилдад Савхеец каза: ² „Докога ще говориш така? Думите от устата ти са бурен вятър! ^3 (A)Нима Бог съди несправедливо и Всемогъщият изопачава правдата? ^4 (B)Ако твоите деца са съгрешили против Него, Той ги е и предал на произвола на беззаконието им. ⁵ Но ако търсиш Бога и се молиш на Всемогъщия, ⁶ и ако си чист и правдив, Той още сега ще застане като страж над тебе и по достойнство ще възстанови твоето жилище. ⁷ Ако отначало си притежавал малко, след това ще придобиеш твърде много.

^8 (C)И така, запитай предишните поколения и вникни в това, което техните бащи придобиха; ^9 (D)тъй като ние сме вчерашни и нищо не знаем, нашите дни на земята са само сянка. ¹⁰ Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите: ¹¹ ‘Никне ли папирусна тръстика там, където няма блато? Расте ли камъш без вода? ^12 (E)Той още е свеж и не е за отрязване, а изсъхва преди всяка трева.’ ¹³ Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на злодея ще пропадне. ^14 (F)Неговото упование е подкосено и опората му е като мрежа на паяк. ¹⁵ Опре на къщата си и тя рухва; ще се хване за нея и няма да устои. ¹⁶ Пълен със сок е той на слънцето, клоните му се разстилат отвъд градината. ¹⁷ Корените му се вплитат в грамада камъни, между камъните се е укрепил той. ¹⁸ Но когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: ‘Не съм те виждало!’ ¹⁹ Ето каква е радостта на неговия път в живота! А из пръстта изниква друг нечестив човек.

²⁰ Ето Бог няма да отхвърли безукорен човек и не поддържа ръката на злосторника. ²¹ Твоята уста Той ще запълни отново със смях и устните ти – с радостно възклицание. ^22 (G)Тези, които те ненавиждат, ще потънат в срам, няма да имат шатри нечестивите.“

Живот в служение на Бога

12 Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога – това ще бъде вашето духовно служение на Бога. ^2 (A)И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено.

^3 (B)Според дадената ми благодат казвам на всеки един от вас да не се мисли за нещо повече от това, което е, а да мисли за себе си скромно според вярата, каквато Бог е отмерил на всекиго. ^4 (C)Защото както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа, ⁵ така и ние, многото, съставяме едно тяло в Христос, но поотделно сме части, които си принадлежат една на друга. ^6 (D)И понеже според дадената ни благодат имаме различни дарби, то ако е пророческа – пророкувай според вярата, ⁷ ако е служение, постоянствай в служението; учител ли си – в учението, ⁸ наставник ли си – наставлявай, дарител ли си – дарявай щедро, ръководител ли си – ръководи съвестно, вършиш ли благодеяния – върши ги с радост.

Правила за християнски живот

^9 (E)Любовта да бъде нелицемерна. Отвръщайте се от злото, привързвайте се към доброто. ^10 (F)Обичайте се един друг сърдечно като братя, стремете се всеки да окаже по-голяма почит към другите! ¹¹ В делата си да не сте лениви, бъдете с пламенен дух, служете на Господа! ^12 (G)Бъдете радостни в надеждата, търпеливи в скръбта, усърдни в молитвата! ^13 (H)Помагайте на вярващите в техните нужди, старайте се да оказвате гостоприемство! ^14 (I)Благославяйте вашите гонители – благославяйте, а не кълнете! ^15 (J)Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат! ^16 (K)Нека има разбирателство сред вас. Не бъдете високомерни, а проявявайте смирение. Не превъзнасяйте себе си! ^17 (L)На никого не отплащайте за злото със зло, стремете се да правите това, което е добро за всички хора! ^18 (M)По възможност, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора! ^19 (N)Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото е писано: Отмъщението е Мое. Аз ще въздам отплата, казва Господ. ^20 (O)И така, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие. Защото, като вършиш това, ти ще натрупаш жар на главата му. ²¹ Не се оставяй да те надвива злото, а надвивай злото с добро.