Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Изход 12:22-51

22 След това вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, която ще съберете в съд, и помажете горния праг и двата стълба на вратата с кръвта, която е в съда; и никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутринта. 23 Защото ще мине Господ да наказва със смърт Египет. Като види кръвта на горния праг и на двата стълба, Господ ще отмине вратата и няма да остави поразителя да влезе в къщите ви да опустошава. 24 Спазвайте това като закон за себе си и за потомците си за вечни времена. 25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, спазвайте този обряд. 26 (A)А когато вашите потомци попитат: ‘Какво означава този обряд?’, 27 отговорете: ‘Това е пасхална жертва, посветена на Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато погубваше египтяни, а нашите къщи избави’.“ Тогава народът се наведе и се поклони.

28 Тогава израилтяните отидоха и извършиха всичко това. Както Господ заповяда на Мойсей и Аарон, така те и постъпиха. 29 (B)(C)Около среднощ Господ погуби всички първородни в египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, както и всичко първородно от добитъка. 30 Фараонът стана през нощта заедно с всичките си служители и цял Египет. Разнесе се силен плач из Египет, защото нямаше къща без мъртвец. 31 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон през нощта и нареди: „Станете, излезте изсред народа ми както вие, така и израилтяните, и отидете, за да извършите служба на Господа, както поискахте. 32 Вземете също и дребния и едрия си добитък, както поискахте; идете и се помолете за мене за благословение.“

33 Също и египтяните принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята си, защото казваха: „Иначе всички ще измрем.“ 34 Тогава народът вдигна тестото си, преди да втаса; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на раменете си. 35 Израилтяните постъпиха, както Мойсей беше наредил, и поискаха от египтяните сребърни и златни изделия и дрехи. 36 (D)А Господ подбуди сред египтяните милост към народа и те му даваха, така че той ограби египтяните.

Излизане от Египет през пасхалната нощ

37 (E)След това израилтяните потеглиха от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди мъже, които вървяха пеша, освен децата. 38 (F)С тях излязоха също и много хора от различни племена, както и твърде голямо стадо от дребен и едър добитък. 39 От тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то още не беше втасало, понеже бяха прогонени от Египет и нямаха време дори и храна да си приготвят за път.

40 (G)А времето, през което израилтяните пребиваваха в Египет, беше четиристотин и тридесет години. 41 След като се изминаха четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден през нощта излязоха всички Господни отряди от египетската земя. 42 Това е нощ на бдение за Господа за това, че Той ги изведе от египетската земя; тази същата нощ е бдение за Господа за всички израилтяни в поколенията им.

43 Господ каза на Мойсей и Аарон: „Ето закона за Пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея; 44 а всеки роб, купен със сребро, ако си го обрязал, може да яде от нея; 45 преселник и наемник не бива да ядат от нея. 46 (H)В една къща трябва да я ядете, не изнасяйте месо вън от къщата и костите ѝ не трошете. 47 Цялата израилска общност трябва да я извършва. 48 Ако пък се посели при тебе някой чужденец и поиска да извърши Пасха на Господа, трябва при него и роднините му да бъде обрязано всичко, което е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши и ще бъде като местен жител. Обаче никой необрязан не бива да яде от нея. 49 Един закон да бъде и за местния жител, и за чужденеца, който се е поселил между вас.“

50 Всички израилтяни постъпиха така, както заповяда Господ на Мойсей и Аарон. 51 (I)В същия този ден Господ изведе израилтяните от египетската земя, според както бяха разделени на отряди.

Лука 15

Притча за изгубената овца

15 Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат. (A)А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“

Но Иисус им каза тази притча: (B)„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери? А като я намери, вдига я радостен на раменете си (C)и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: ‘Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.’ Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притча за изгубената драхма

Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: ‘Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.’ 10 Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“

Притча за блудния син

11 И каза още: „Един човек имаше двама синове. 12 По-младият от тях рече на баща си: ‘Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.’ И бащата им раздели имота си. 13 След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14 А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. 15 Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. 16 И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. 17 Като дойде на себе си, рече: ‘Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. 18 Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: «Татко, съгреших против небето и пред тебе 19 и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си».’ 20 И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. 21 А синът му рече: ‘Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.’ 22 (D)Но бащата рече на слугите си: ‘Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. 23 Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. 24 Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.’ И взеха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита какво се е случило. 27 Онзи му рече: ‘Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.’ 28 А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, 29 но той отговори на баща си с думите: ‘Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. 30 А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.’ 31 Баща му рече: ‘Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, 32 а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери’.“

Йов 30

Сегашното бедствено положение е незаслужено

30 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък. За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила. От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята, късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб. Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци, за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки. (A)Викат между храстите, врат се под трънаците – подли и безименни човеци, измет на земята.

(B)На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене. 10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми. 11 Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си. 12 Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене, 13 а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това. 14 Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място. 15 (C)Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.

16 И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха. 17 Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой. 18 С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми. 19 Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел. 20 Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш. 21 Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене. 22 Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма. 23 Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.

24 Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда? 25 Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните? 26 Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак. 27 Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби. 28 Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам. 29 Станах брат на чакалите и приятел на щраусите. 30 Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега. 31 Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“

Първо Коринтяни 16

Помощи за християните в Юдея

16 (A)(B)А колкото до събирането на помощи за вярващите, направете и вие така, както наредих на църквите в Галатия: всеки неделен ден всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, за да не бъде събирана помощта, когато дойда. А когато пристигна, ще изпратя с писма онези, които вие изберете, да занесат вашия дар в Йерусалим. Ако е добре и аз да отида, те ще пътуват с мене.

Планове за пътувания

(C)Ще дойда при вас, след като мина през Македония, защото пътят ми е през Македония. А при вас може да поостана, та дори и да презимувам, така че вие да ми помогнете да продължа нататък, за там, където ще отида. Защото не искам сега да ви видя само пътьом, но се надявам да остана известно време при вас, ако Господ позволи. (D)А в Ефес ще остана до Петдесетница, (E)защото за мене се разкри голямо поле за дейност, а противниците са много.

10 (F)Ако пък дойде Тимотей, гледайте да не го обезкуражи нещо сред вас, защото той върши делото на Господа, както и аз – 11 да не се проявява незачитане към него. Изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам заедно с братята. 12 (G)А за брат Аполос – много го молих да дойде с братята при вас, но навярно не е била Божията воля да дойде сега, а ще дойде, когато има възможност.

Последни наставления и поздрав

13 Бъдете бодри, стойте здраво във вярата, бъдете смели, бъдете твърди. 14 Всичко у вас да става с любов.

15 (H)Моля ви още, братя: вие познавате семейството на Стефана̀с – то даде първия плод в Ахая и посвети себе си в служба на вярващите. 16 (I)Подчинявайте се и вие на такива и на всеки, който спомага и се труди. 17 Радвам се, че дойдоха Стефана̀с, Фортунат и Ахаик, защото те запълниха [липсата ви. 18 Те] ободриха моя дух и вашия. Почитайте такива хора.

19 (J)Поздравяват ви църквите в Мала Азия, много поздрави в името на Господа от Акила и Прискила заедно с домашната им църква. 20 (K)Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един друг със свята целувка.

21 (L)Собственоръчен поздрав от мене, Павел. 22 Който не обича Господ Иисус Христос[a], да бъде проклет[b]. Ела, Господи![c] 23 (M)Благодатта на Господ Иисус Христос[d] да бъде с вас 24 и любовта ми – с всички вас в името на Иисус Христос. Амин[e].