M’Cheyne Bible Reading Plan
Йосиф изпитва братята си
44 Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му. 2 Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф. 3 Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си. 4 Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: ‘Защо отговорихте на доброто със зло? 5 Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.’“ 6 Икономът ги настигна и им предаде тези думи. 7 А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така. 8 Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря? 9 У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“ 10 Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“ 11 Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха. 12 Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата. 13 В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града. 14 Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му. 15 А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“ 16 Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“ 17 Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“ 18 Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. 19 Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. 20 Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. 21 Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. 22 А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. 23 Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. 24 Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. 25 След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. 26 Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. 27 А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и 28 (A)единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. 29 Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. 30 И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, 31 и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. 32 (B)И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. 33 И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. 34 Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“
Заговор за убийството на Иисус Христос
14 (A)(B)До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, 2 но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“
Помазване на Иисус Христос във Витания
3 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. 4 А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? 5 Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. 6 Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 (C)Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. 8 (D)Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“
Предателството на Юда
10 (E)Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари[a]. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус.
Тайната вечеря
12 (F)(G)В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ 13 Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. 14 Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: ‘Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?’ 15 Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ 16 След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря.
17 (H)А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 (I)Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ 19 А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?[b]“ 20 Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“
Установяване на евхаристията
22 (J)Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ 23 (K)И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. 24 (L)Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. 25 Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“
26 (M)И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър
27 (N)Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. 28 (O)Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ 29 А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ 30 (P)Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ 31 Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите.
Иисус Христос в Гетсиманската градина
32 (Q)Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ 33 Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. 34 (R)Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ 35 След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. 36 (S)И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ 37 И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 38 (T)Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ 39 Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. 40 А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. 41 Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 42 Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“
Залавяне на Иисус Христос
43 (U)Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. 44 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ 45 Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. 46 А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. 47 Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48 Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. 49 (V)Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ 50 (W)Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. 51 (X)Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците[c] заловиха и него. 52 Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях.
Иисус Христос на съд пред синедриона
53 (Y)(Z)Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. 54 А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня.
55 Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, 56 защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. 57 (AA)И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: 58 (AB)„Чухме Го да говори: ‘Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.’“ 59 Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. 60 (AC)Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ 61 (AD)Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ 62 (AE)А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ 63 Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? 64 (AF)Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт.
65 (AG)Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници.
Отричането на апостол Петър
66 (AH)Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67 Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ 68 Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел.
69 Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ 70 А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв[d].“ 71 Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ 72 (AI)Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.
Бог – Творец и Промислител
10 (A)Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата. 2 Ще кажа на Бога: ‘Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене? 3 Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш? 4 Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек? 5 Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж, 6 че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене, 7 (B)макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти? 8 (C)Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш? 9 (D)Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш? 10 Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене, 11 с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи, 12 живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух? 13 Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл: 14 Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш. 15 Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми 16 – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене. 17 Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.
18 (E)Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло; 19 бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба. 20 (F)Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко, 21 преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка, 22 в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак’.“
Да не съдим другите
14 (A)Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му. 2 Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук. 3 (B)Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел. 4 (C)Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог[a] има силата да го изправи. 5 Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си. 6 Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави[b]. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога. 7 (D)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8 но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим. 9 Защото Христос затова умря, възкръсна[c] и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи. 10 (E)Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос[d]. 11 (F)Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“ 12 Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.
Да не съблазняваме братята си
13 Затова нека не се осъждаме вече един друг, а по-добре обсъдете това – да не поставяте пред брат си препятствие или съблазън. 14 (G)Аз зная и съм убеден чрез Господ Иисус, че няма нищо само по себе си нечисто. То е нечисто само за онзи, който го смята за нечисто. 15 Ако пък онова, което ядеш, смущава брат ти, вече не постъпваш по любов. Не погубвай със своето ястие онзи, за когото Христос умря. 16 Затова нека не се охулва онова, което е добро за вас! 17 (H)Защото Божието царство не е ядене или пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух. 18 Който с тези добродетели служи на Христос, приятен е на Бога и почитан от хората. 19 Затова нека се стремим към онова, което носи мир и взаимно укрепване във вярата. 20 Заради ястие не разрушавай Божието дело. Всяка храна е чиста, но лошо е, когато човек с яденето си съблазнява другите. 21 По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, съблазнява или отслабва[e] във вярата. 22 Имаш ли вяра – имай я за себе си пред Бога! Блажен е, който не трябва да осъжда себе си за онова, което одобрява. 23 И ако някой прави разлика в храните, но яде всичко, той е осъден, защото не го върши от вяра; а всичко, което не е от вяра, е грях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.