M’Cheyne Bible Reading Plan

Осмо бедствие: скакалци

10 След това Господ каза на Мойсей: „Отиди при фараона, защото Аз направих упорито неговото сърце, както и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тези Свои личби, ^2 (A)за да разказваш на синовете и внуците си за това, което извърших между египтяните, и за Моите личби, които показах между тях, та да разберете, че Аз съм Господ.“

³ Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и му казаха: „Така говори Господ, Бог на евреите: ‘Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. ⁴ Ако откажеш да пуснеш народа Ми, ето утре Аз ще докарам скакалци в твоята страна. ⁵ Те ще покрият повърхността на земята така, че земята няма да може вече да се види, и те ще изпоядат останалото при вас, оцеляло от градушката. Ще изпоядат и всички дървета, които растат по полето, ⁶ и ще напълнят твоите къщи, къщите на всичките ти служители и къщите на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откакто съществуват на земята дори до днес’.“ След това Мойсей се обърна и си отиде от двореца на фараона.

⁷ Тогава фараоновите служители казаха на фараона: „Докога ще ни води този към погибел? Пусни тези мъже, за да извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не си разбрал, че Египет загива?“ ⁸ Мойсей и Аарон бяха доведени при фараона, който им разпореди: „Идете, извършете служба на Господа, вашия Бог. Но кои са тези, които ще отидат?“ ⁹ Мойсей отговори: „Ние ще потеглим с нашите синове и дъщери, с нашите деца и старци, с нашите овци и волове ще тръгнем, защото имаме празник на Господа.“ ¹⁰ Фараонът им каза: „Нека така да бъде, Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? Виждате ли, замисляте нещо лошо! ¹¹ Не така! Отидете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте.“ И ги прогониха от дома на фараона.

^12 (B)Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над Египет и нека скакалци нападнат египетската страна и изпоядат цялата трева по земята и всичко, което е оцеляло от градушката.“ ^13 (C)И Мойсей простря тоягата си над Египет, и Господ прати в тази земя източен вятър през целия този ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър докара скакалците. ¹⁴ Огромно число скакалци нахлуха в целия Египет и нападнаха цялата египетска страна. Толкова много скакалци нито преди това е имало, нито след това ще има. ¹⁵ Те покриха повърхността на цялата земя, която поради това беше затъмнена, и изпоядоха цялата полска трева и всички плодове по дърветата, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито по дървета, нито от полска трева по цял Египет.

¹⁶ Фараонът бързо повика Мойсей и Аарон и каза: „Съгреших срещу Господа, вашия Бог, и срещу вас. ¹⁷ Сега простете греха ми и този път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да премахне от мене тази смъртна напаст.“ ¹⁸ Мойсей излезе от фараона и отправи молитва към Господа. ¹⁹ Тогава Господ превърна източния вятър в западен, твърде силен вятър, и той вдигна скакалците, та ги насмете в Червено море. Не остана нито един скакалец в цялата египетска област. ²⁰ Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не пусна израилтяните.

Девето бедствие: тъмнина

²¹ Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да настъпи такава тъмнина в египетската земя, такъв мрак, че да може да се пипа.“ ^22 (D)Мойсей простря ръката си към небето и настана пълна тъмнина по цял Египет три дни наред: ²³ един друг не се виждаха и никой не ставаше от мястото си три дена; а в жилищата на всички израилтяни беше светло.

²⁴ Фараонът повика Мойсей и нареди: „Отидете, извършете служба на Господа; да остане само вашият дребен и едър добитък, а децата ви нека да дойдат с вас.“ ²⁵ Мойсей обаче каза: „Но ти трябва да ни дадеш също жертви и всеизгаряния, които да принесем на Господа, нашия Бог. ²⁶ Нека дойдат с нас и стадата ни с добитък, не бива да остане нито копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог. Ние обаче не знаем какво ще принесем в жертва на Господа, докато не пристигнем там.“ ²⁷ Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не се съгласи да ги пусне. ²⁸ Даже фараонът му нареди: „Гледай да не се явяваш повече пред очите ми; в който ден дойдеш пред мене, ще умреш.“ ²⁹ Мойсей отговори: „Ти го каза. Повече аз няма да се явявам пред тебе.“

Призив за покаяние

13 В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите. ² Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея? ³ Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете. ⁴ Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? ⁵ Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“

Притча за безплодната смокиня

⁶ Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери. ⁷ И рече на лозаря: ‘Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?’ ⁸ Но той му отговори: ‘Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя. ⁹ И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш’.“

Иисус Христос лекува в събота

^10 (A)Една събота Иисус поучаваше в една синагога. ¹¹ Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи. ¹² Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ ¹³ И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога. ^14 (B)Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“ ¹⁵ Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои? ¹⁶ А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“ ¹⁷ И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Притча за синаповото зърно и кваса

^18 (C)Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича? ^19 (D)Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“

^20 (E)И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство? ²¹ Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“

Тясната врата

^22 (F)(G)Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше.

²³ Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори: ²⁴ „Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат. ^25 (H)Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате ‘Господи, Господи, отвори ни!’, и когато Той ви отвори и рече ‘Не ви зная откъде сте’, ²⁶ тогава ще започнете да казвате: ‘Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше’. ²⁷ А Той ще рече: ‘Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!’ ^28 (I)(J)Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън. ²⁹ И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство. ^30 (K)И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“

Оплакването на Йерусалим

³¹ В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“ ³² Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша. ³³ Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим.

^34 (L)(M)Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте. ^35 (N)Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: ‘Благословен е Идващият в името на Господа’!“

Прослава на мъдростта, тя е непостижима за човека

28 Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват. ² Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ. ³ Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка. ⁴ Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек. ⁵ Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън. ⁶ Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.

⁷ Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало. ⁸ Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.

⁹ На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини, ¹⁰ тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност. ¹¹ Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.

^12 (A)Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума? ^13 (B)Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите. ¹⁴ Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“ ^15 (C)Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея. ¹⁶ Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир. ¹⁷ Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато. ¹⁸ За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери. ¹⁹ С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.

²⁰ Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума? ²¹ Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето. ²² Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“

^23 (D)Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място, ^{24 (E)(F)(G)}защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе. ²⁵ Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата, ²⁶ когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния, ^27 (H)тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита. ^28 (I)Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“

Използване на дарбите в богослужението

14 ^(A)Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване, ^2 (B)защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни. ³ Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха. ⁴ Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата. ^5 (C)Желая всички да говорите разни езици, но още повече – да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата.

⁶ Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение? ⁷ И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата? ⁸ И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка? ⁹ Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра. ¹⁰ Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен; ¹¹ ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене. ¹² Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.

¹³ Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува, ¹⁴ защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен. ¹⁵ Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума. ^16 (D)Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш? ¹⁷ Ти добре благодариш, но другият не се поучава. ¹⁸ Благодаря на своя^[a] Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици, ¹⁹ но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език.

^20 (E)Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора. ^21 (F)В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“ ²² Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите. ²³ Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели? ²⁴ Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда ^25 (G)и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“

Всичко да става с приличие и ред

²⁶ Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука. ²⁷ Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува. ²⁸ Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. ²⁹ От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват. ³⁰ Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне. ³¹ Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават. ³² А пророческите дарби са подчинени на пророците, ³³ защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите. ^34 (H)Жените ви^[b] в църковните събирания да мълчат – на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват. ³⁵ Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква. ³⁶ Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна?

³⁷ Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа. ³⁸ А който не разбира, нека не разбира^[c]. ^39 (I)Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици. ⁴⁰ Нека всичко става с приличие и ред.