M’Cheyne Bible Reading Plan
Пето бедствие: епидемия по добитъка
9 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Иди при фараона и му кажи: ‘Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. 2 Ако ти откажеш да го пуснеш и още го задържаш, 3 (A)ето ръката на Господа ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху едър и дребен добитък. И ще започне тежък мор. 4 Но Господ ще постави преграда между израилския добитък и египетския добитък; нищо от това, което принадлежи на израилтяните няма да умре’.“ 5 Господ определи времето с думите: „Утре Господ ще извърши това в тази страна.“ 6 На другия ден Господ извърши това: измря целият египетски добитък; а от добитъка на израилтяните нищо не умря. 7 Фараонът изпрати пратеници да видят това и ето от добитъка на израилтяните не бе умряло нищо. Но сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна народа.
Шесто бедствие: гнойни циреи
8 След това Господ заповяда на Мойсей и Аарон: „Вземете по една пълна шепа пепел от пещ и нека Мойсей я хвърли към небето пред очите на фараона. 9 Ще се вдигне прах по цялата египетска земя и тя ще причини възпаление с гнойни циреи по хората и по добитъка в цял Египет.“ 10 (B)Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли към небето и гнойни струпеи излязоха по хората и по добитъка. 11 Влъхвите не можеха да противостоят срещу Мойсей поради струпеите, защото те бяха нападнали влъхвите и всички египтяни. 12 Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.
Седмо бедствие: град
13 Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: ‘Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; 14 защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя; 15 понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята. 16 (C)Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя. 17 Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш, 18 ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега. 19 Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат’.“ 20 Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите. 21 А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.
22 След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“ 23 (D)Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет. 24 Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена. 25 И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето. 26 Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.
27 Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. 28 Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“ 29 Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня; 30 Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“ 31 Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал; 32 пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни. 33 Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята. 34 Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му. 35 Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.
Предпазване от лицемерието
12 (A)През това време, когато се събра многохилядно множество и взеха да се тъпчат един друг, Той заговори първо на учениците Си: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 (B)(C)Няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае. 3 Затова, каквото сте казали на тъмно, то ще се чуе на светло; и каквото сте прошепнали на ухо в заключена стая, то ще бъде разгласено от покривите.
Приемането на Иисус като Месия
4 А на вас, Моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят. 5 Ще ви кажа от кого да се боите: бойте се от Този, Който има власт не само да убие, но и да ви хвърли в ада. Да, казвам ви, от Него се бойте! 6 Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено от Бога. 7 (D)А на вас дори и всички космите по главата са преброени. Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от ято врабчета.
8 (E)(F)И тъй, казвам ви: всеки, който Мене признае пред хората, и Синът човешки ще признае него пред Божиите ангели. 9 (G)А който се отрече от Мене пред хората, той ще бъде отречен пред Божиите ангели.
10 (H)И на всеки, който каже дума против Сина човешки, ще му се прости. Но на онзи, който каже хула против Светия Дух, няма да се прости.
11 (I)А когато ви отвеждат на съд в синагогите, пред началници и властници, не се безпокойте как или какво да отговорите или какво да кажете. 12 (J)Защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.“
Притча за неразумния богаташ
13 Някой от народа Му рече: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството.“ 14 (K)А Той му отвърна: „Човече, че кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“ 15 И се обърна към всички: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност! Защото животът на човека не се състои в това, да преумножава имотите си.“
16 Тогава им каза притча: „Нивата на един богат човек даде обилен плод. 17 И той си мислеше: ‘Какво да сторя? Няма къде да събера зърното си.’ 18 И си каза: ‘Ето какво ще направя – ще съборя складовете си и ще съградя по-големи. Там ще събера всичките си храни и благата си. 19 И ще си река – ето сега ти имаш много блага, които ще стигнат за много години: почивай, яж, пий и се весели!’ 20 (L)Но Бог му рече: ‘Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?’ 21 Тъй става с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее пред Бога.“
Упование на Бога или грижи за земното
22 (M)И рече отново на учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете, ни за тялото си, какво да облечете. 23 Та нали животът е по-ценен от храната и тялото – от облеклото? 24 Погледнете враните, че нито сеят, нито жънат. Те нямат ни плевник, ни склад, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците! 25 И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът? 26 Ако пък не можете да направите нещо толкова малко, защо се безпокоите за останалото? 27 (N)Погледнете криновете как растат: не се трудят, нито предат; и все пак, казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях. 28 И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, то колко повече ще облече вас, маловерци! 29 Затова и вие не търсете какво да ядете или какво да пиете. Нека това не ви безпокои! 30 Защото езичниците по света търсят всичко това. А вашият Отец знае, че се нуждаете от тези неща. 31 Но вие търсете царството на Бога, а Той ще ви прибави всичко това. 32 Не се бой, малко стадо! Защото вашият Отец благоволи да ви даде царството Си.
33 (O)(P)Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да не се изчерпва, където крадец не приближава и което молец не поврежда. 34 Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Притча за верните слуги
35 (Q)(R)Бъдете винаги готови, с препасана дреха и запалено светило, 36 (S)като слуги, които очакват господаря си кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. 37 Блажени са онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде. Истината ви казвам: той ще се препаше, ще ги сложи да седнат и ще пристъпи да им служи. 38 И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери будни, блажени са тези слуги. 39 (T)Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да го остави да ограби къщата му. 40 Затова бъдете и вие готови, понеже Синът човешки ще дойде в час, когато не очаквате.“
41 Петър Го попита: „Господи, за нас ли казваш тази притча или за всички?“ 42 А Господ рече: „Кой наистина е верният и благоразумен слуга, когото господарят би поставил над другите си слуги, за да им раздава навреме храна? 43 Блажен е този слуга, чийто господар, когато дойде, го намери, че постъпва така. 44 Истината ви казвам: той ще го постави над целия си имот. 45 Ако пък този слуга рече в сърцето си: ‘Господарят ми ще се забави да се върне’, и започне да бие слуги и слугини, да яде и пие и да се напива – 46 господарят на този слуга ще дойде в ден, в който той не очаква, и в час, който той не знае, ще го отдели и ще му наложи наказание като на неверните.
47 Онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не се е подготвил или не е постъпил според волята му, ще бъде бит много. 48 Който пък не е знаел и е направил нещо, достойно за наказание, ще бъде бит малко. От всеки, на когото е дадено много, много и ще се иска. И на когото е поверено много, от него повече ще се изисква.
За мира и раздялата
49 Огън дойдох да донеса на земята; и как искам да беше вече пламнал. 50 (U)С кръщение трябва да се кръстя; и как бих искал вече да съм го изпитал! 51 (V)Мислите, че дойдох да донеса мир на земята ли? Не мир, казвам ви, а раздяла. 52 Защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима. 53 (W)Баща ще бъде против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха и снаха против свекърва.“
Знаменията на времето
54 (X)Тогава се обърна и към народа: „Когато видите облак да се задава от запад, веднага казвате: ‘Дъжд идва.’ И вали. 55 А когато задуха южен вятър, казвате: ‘Жега ще бъде.’ Така и става. 56 Лицемери, вида на небето и земята умеете да разпознавате, но как тогава днешното време не можете да проумеете?
57 (Y)И защо вие сами не решавате как трябва да постъпвате? 58 Когато отиваш с противника си в съда, постарай се по пътя да се помириш с него. Иначе ще те откара при съдията, съдията ще те предаде на тъмничаря, а тъмничарят ще те хвърли в тъмница. 59 Казвам ти: няма да излезеш оттам, докато не платиш и последната стотинка.“
Йов е убеден, че съвестта му е чиста, и той познава Божията мощ
27 Йов продължи своето слово: 2 (A)„Жив е Бог, Който ме лиши от право, и Всемогъщият, Който опечали душата ми. 3 (B)Докато диханието ми е у мене и Божият дух в ноздрите ми, 4 моите устни няма да проговорят неправда и езикът ми няма да произнесе измама! 5 Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност. 6 Поддържам здраво своето право, няма да престана; няма да ме укори моето сърце в никой от моите дни.
7 Врагът ми е като нечестив човек и моят противник е като злодей. 8 Защото каква е надеждата за беззаконника, когато Бог прекъсне живота му, изтръгне душата му? 9 Ще се вслуша ли Бог във вика му, когато го сполети беда? 10 Ще има ли утеха за него във Всемогъщия и ще призовава ли той Бога по всяко време? 11 Ще ви поуча какво има в Божията ръка, няма да скрия какво възнамерява Всемогъщият. 12 Ето вие всички видяхте, а защо празнословите?
13 (C)Това е участта от Бога, отредена за нечестив човека, и наследството, което потисниците получават от Всемогъщия. 14 Ако се умножават синовете на такъв човек, ще загинат от меч, и потомците му няма да се насищат с хляб. 15 Останалите след него смъртта ще погребе, а вдовиците им няма да плачат. 16 Дори да натрупа и куп сребро като многобройните песъчинки и да приготви дрехи като големите купове глина 17 – всичко това той ще приготви, но праведникът ще се облича и чистият ще наследи среброто. 18 (D)Своята къща изгражда като молец и си прави колиба, както пазач; 19 ляга да спи богат, а не се събужда такъв: отваря очи и вече не е такъв. 20 Като потоп ще го постигне ужас; нощем ще го грабне буря. 21 Ще го вдигне източен палещ вятър и ще тръгне, но вятърът ще го отвлече от мястото му. 22 Безжалостно ще налети бедствие върху него колкото и да иска да избегне от него. 23 Ще се пляска с ръце по него и ще се подсвирва от мястото му.“
Химнът на любовта
13 Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал. 2 (A)Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм. 3 Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада[a], ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
4 (B)Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, 6 не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, 7 всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне, 9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни, 10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското. 12 (C)Защото сега гледаме смътно, като в огледало[b], а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. 13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.