M’Cheyne Bible Reading Plan

Йосиф се разкрива на братята си

45 ^(A)Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. ² И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца. ³ А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят. ⁴ И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. ^5 (B)Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. ⁶ Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне. ⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление. ⁸ И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя. ^9 (C)Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! ^10 (D)Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. ¹¹ И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад. ¹² И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас. ¹³ Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“ ¹⁴ После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф. ¹⁵ И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него. ¹⁶ Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха. ¹⁷ Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя! ¹⁸ Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя. ¹⁹ Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук. ²⁰ И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“ ²¹ Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път. ²² На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи. ²³ На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им. ²⁴ После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“ ²⁵ И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя. ²⁶ Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше. ²⁷ Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи. ²⁸ И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“

Иисус Христос на съд пред Пилат

15 ^(A)Веднага на другата сутрин първосвещениците заедно със стареите и книжниците, както и целият синедрион, се събраха на съвет, вързаха Иисус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат.

² Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“ А Той отговори: „Ти сам го казваш.“ ³ Тогава първосвещениците повдигнаха много обвинения против Него. ^4 (B)А Пилат пак Го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Виж за колко неща Те обвиняват.“ ⁵ Но Иисус повече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.

^6 (C)А на празника Пасха той им освобождаваше по един затворник, когото те поискат. ⁷ Имаше един човек на име Варава, затворен заедно с бунтовници, които по време на бунт бяха извършили убийство. ⁸ Народът завика^[a] и започна да моли Пилат да постъпи така, както винаги. ⁹ А той им отговори: „Искате ли да ви освободя юдейския Цар?“ ¹⁰ Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. ^11 (D)Но първосвещениците подбудиха народа да измоли по-добре да им освободи Варава. ¹² Пилат пак им заговори: „Как искате да постъпя с Този, Когото вие наричате юдейски Цар?“ ¹³ Те отново закрещяха: „Разпъни Го!“ ^14 (E)Пилат им рече: „Та какво зло е извършил Той?“ Но те още по-силно закрещяха: „Разпъни Го!“

¹⁵ Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна на свобода Варава, а нареди Иисус да бъде бичуван и разпънат.

Издевателството на войниците

^16 (F)Войниците Го отведоха в двореца, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина. ¹⁷ Облякоха Му багреница, сплетоха венец от тръни и Му го наложиха на главата. ¹⁸ След това започнаха да Го поздравяват: „Радвай се, Царю юдейски!“ ¹⁹ Биеха Го по главата с тръстиков прът, заплюваха Го и Му се покланяха, коленичейки. ^20 (G)След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

Разпъване на Иисус Христос

²¹ Тогава заставиха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който се връщаше от полето, да носи кръста Му. ^22 (H)Заведоха Го в местността Голгота, което в превод означава Лобно място. ²³ Подаваха Му да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие. ^24 (I)Онези, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий кой какво да вземе. ²⁵ Беше третият час, когато Го разпънаха. ²⁶ Имаше и надпис с обвинението Му: „юдейският цар“.

²⁷ Заедно с Него разпънаха двама разбойници – единия отдясно, а другия отляво на Него. ^28 (J)Тогава се сбъдна Писанието, което казва: „И към престъпниците бе причислен^[b].“ ^29 (K)Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш, ³⁰ спаси Себе Си и слез от кръста!“ ³¹ Също и първосвещениците заедно с книжниците се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. ³² Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него.

Кръстна смърт на Иисус Христос

^33 (L)В шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. ^34 (M)А в деветия час Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ ³⁵ Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“ ^36 (N)Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“ ³⁷ А Иисус, като извика силно, издъхна.

^38 (O)И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу. ³⁹ А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“

^40 (P)(Q)Там бяха също жени, които гледаха отдалеч. Между тях бяха Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Яков и на Йосия, както и Саломия. ^41 (R)Те и тогава, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, дошли заедно с Него в Йерусалим.

Снемане на Иисус от кръста и погребението Му

^42 (S)(T)А когато вече се свечери – понеже беше подготвителен ден^[c], което означава денят срещу събота, – ⁴³ дойде Йосиф от Ариматея, виден член на съвета^[d], който също очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и поиска тялото на Иисус. ⁴⁴ Пилат се учуди, че Той вече е умрял. Затова повика стотника и го попита дали отдавна е умрял. ⁴⁵ Когато стотникът потвърди, Пилат предаде тялото на Йосиф. ^46 (U)А той, като купи плащаница, сне Го, обви Го в плащаницата и Го положи в гроб, изсечен в скала. След това той привали камък върху входа на гроба. ⁴⁷ А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.

Първа реч на Софар. Йов трябва да се смири

11 В отговор Софар Наамец каза: ² „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав? ³ Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами? ⁴ Ти рече: ‘Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.’ ⁵ О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе ^6 (A)и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.

⁷ Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия? ⁸ Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш? ⁹ По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето. ¹⁰ Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства? ¹¹ Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание? ¹² Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.

¹³ Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце ¹⁴ – и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, – ¹⁵ тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. ¹⁶ Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода. ¹⁷ И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро. ¹⁸ И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно. ¹⁹ Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят. ²⁰ А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“

Примерът на Иисус Христос

15 Ние, силните, сме длъжни да подкрепяме слабите в немощите им, а не да търсим полза за себе си. ² Нека всеки от нас живее в полза на ближния за укрепване в доброто. ^3 (A)Защото и Христос не живя за Своя полза, а както е писано: „Хулите на онези, които Те хулят, Отче, паднаха върху Мене.“ ^4 (B)А всичко, което бе писано преди, бе писано за наша поука, за да имаме надежда чрез търпението и чрез утехата от Писанията. ⁵ И нека Бог, изворът на търпение и утеха, ви даде да бъдете единодушни помежду си според волята на Иисус Христос, ⁶ за да славите единомислено и в един глас Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос.

⁷ Приемайте се взаимно, както Христос прие вас за слава на Бога. ⁸ И заявявам, че Иисус Христос стана слуга на обрязаните заради верността на Бога – за да утвърди обещанията, дадени на праотците, ^9 (C)и езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име.“ ^10 (D)И пак е казано: Радвайте се, езичници, заедно с Неговия народ! ^11 (E)И още: „Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи!“ ^12 (F)Исаия също казва: „Ще даде потомък Йесеевият корен и като се въздигне, ще властва над народите. На Него ще се надяват езичниците.“

¹³ А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.

Апостол Павел за дейността си като проповедник

¹⁴ И самият аз съм уверен за вас, братя мои, че вие сте пълни с благост, придобили сте дълбоко познание и можете да се наставлявате един друг. ¹⁵ Осмелих се, братя^[a], да ви пиша по-открито, за да ви напомня някои неща. Това правя по силата на дадената ми от Бога благодат ¹⁶ да бъда служител на Иисус Христос сред езичниците и да върша свещенодействието на Божието благовестие, та присъединяването на езичниците, осветено от Светия Дух, да бъде приятно за Бога.

¹⁷ И така, благодарение на Иисус Христос мога да се похваля със служението си пред Бога. ¹⁸ Но няма да се осмеля да кажа нещо, което Христос да не е извършил чрез мене, за да станат езичниците послушни на Бога – извършено чрез слово и дело, ^19 (G)със силата на знамения и чудеса и със силата на Божия Дух. Така разпространих Христовото благовестие от Йерусалим и навсякъде чак до Илирик. ^20 (H)При това се стремих да благовестя не там, където името на Христос беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, ^21 (I)а както е писано: „Онези, на които не беше известено за Него, ще видят, и онези, които не бяха чули, ще разберат.“

Намерения на апостола за бъдещо благовестие

^22 (J)Тъкмо това много пъти ми пречеше да дойда при вас. ²³ Но сега, понеже нямам вече работа по тези места, а пък от много години копнея да дойда при вас, ²⁴ когато тръгна за Испания, ще ви навестя^[b]. На път за там се надявам да ви видя и да бъда изпратен нататък от вас, след като първо ви се порадвам за известно време. ^25 (K)А сега отивам в Йерусалим в услуга на вярващите, ^26 (L)защото Македония и Ахая благоволиха да направят дарение за бедните вярващи в Йерусалим. ^27 (M)Благоволиха, но и са им длъжни. Защото щом езичниците се ползват от техните духовни блага, длъжни са да им бъдат в услуга със земните си блага. ²⁸ След като извърша това и им връча по реда тази придобивка, ще замина през вашите места за Испания. ²⁹ А знам, че когато дойда при вас, ще дойда с пълното благословение на Христовото благовестие^[c].

³⁰ Моля ви, братя, заради нашия Господ Иисус Христос и заради любовта на Духа, да ме подкрепяте с молитвите си за мене към Бога, ³¹ за да се избавя от невярващите в Юдея и служението ми в Йерусалим да бъде добре прието от вярващите, ³² та с радост да дойда при вас с Божията воля и да намеря утеха сред вас. ^33 (N)А Бог, извор на мира, да бъде с всички вас, амин.