M’Cheyne Bible Reading Plan

Братята заедно с Вениамин отново в Египет

43 В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. ² А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ ³ А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. ⁴ Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, ⁵ а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ ⁶ Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ ⁷ А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ ^8 (A)И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. ⁹ Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. ¹⁰ Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ ¹¹ Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. ¹² Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! ¹³ Вземете още и брат си и идете при онзи човек! ¹⁴ И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“

¹⁵ И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф. ¹⁶ Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ ¹⁷ Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. ¹⁸ Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ ¹⁹ Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: ²⁰ „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, ^21 (B)а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. ²² За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ ²³ Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. ²⁴ Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. ²⁵ А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. ²⁶ Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. ²⁷ След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ ²⁸ А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. ²⁹ Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ ^30 (C)След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. ³¹ После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ ³² И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. ³³ И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. ³⁴ А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.

Пророчество за разрушаването на храма

13 ^(A)Когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: „Учителю, погледни – какви камъни и какви здания!“ ^2 (B)Иисус му отговори: „Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.“

Пророчество за края на света

³ Когато Иисус седеше на Елеонската планина, срещу храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей: ⁴ „Кажи ни, кога ще стане това и какво ще е знамението, когато всичко това започне да се сбъдва?“ ⁵ А Иисус започна да им говори: „Пазете се да не ви измами някой. ⁶ Защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: ‘Аз съм Христос.’ Така те ще измамят мнозина. ⁷ А когато чуете, че се водят войни и че се говори за войни, не се обърквайте – всичко това трябва да стане. Но то още не е краят. ^8 (C)Защото ще въстанат народ против народ и царство против царство. На места ще има трусове, ще има глад и смутове. Това е началото на страданията.

⁹ Но вие внимавайте за самите себе си. Защото ще ви предадат на съдилища, по синагоги ще бъдете бити, пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за да свидетелствате пред тях. ¹⁰ Първо трябва да се възвести Евангелието сред всички народи. ^11 (D)А когато ви поведат, за да ви предадат, не се грижете предварително какво ще говорите, но говорете, каквото ви бъде внушено в онзи час. Понеже не сте вие, които ще говорите, а Светият Дух. ^12 (E)Брат брата ще предаде на смърт и баща – детето си. Ще въстанат деца против родители и ще ги умъртвят. ¹³ Ще бъдете мразени от всички заради Моето име. Но който устои докрай, той ще бъде спасен.

^14 (F)А когато видите ‘мерзостта на запустението’, за която е казал пророк Даниил^[a], да стои там, където не подобава – който чете, нека разбира, – тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините, ^15 (G)който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си, ¹⁶ който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си. ^17 (H)Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни.

¹⁸ Затова, молете се да не се случи бягството ви през зимата. ^19 (I)Защото през онези дни ще настанат такива нещастия, каквито досега не е имало от началото на сътворението, което Бог е сътворил, и няма да има. ²⁰ И ако Господ не беше съкратил онези дни, никой човек нямаше да се спаси, но Той е съкратил дните заради избраните, които е избрал.

²¹ Тогава, ако някой ви каже: ‘Ето тук е Христос’, или ‘Ето там е’ – не вярвайте. ^22 (J)Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци. Те ще извършват знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, и избраните. ²³ А вие внимавайте. Ето предсказах ви всичко това.

Идването на Сина човешки

^24 (K)Но в онези дни, след онези нещастия, слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си, ^25 (L)звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят. ^26 (M)Тогава всички ще видят Сина човешки да идва на облаци с голяма сила и слава. ^27 (N)Тогава Той ще изпрати ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите посоки на ветровете, от края на земята до края на небето.

^28 (O)Вземете поука от смокинята: когато клоните ѝ омекнат и пуснат листа, знаете, че е близо лятото. ²⁹ Така и вие, когато видите това да се сбъдва, знайте, че краят е близо, при вратата.

³⁰ Истината ви казвам: този род няма да премине, докато всичко това не се сбъдне. ^31 (P)Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат.

Неизвестност на деня на Второто Христово пришествие

^32 (Q)А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а единствено Отец.

^33 (R)Внимавайте, бдете и се молете, понеже не знаете кога ще настъпи това време. ^34 (S)Всичко това е, както, когато човек тръгне за чужбина и остави къщата си, даде на слугите си власт, на всеки определи неговата работа и заповяда на вратаря да бди. ^35 (T)И така, бдете, понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата – привечер ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или на разсъмване, ^36 (U)за да не би, като дойде ненадейно, да ви намери заспали. ³⁷ А каквото на вас говоря, говоря го на всички: бдете!“

Божията справедливост. Съзнание за грях

9 В отговор Йов каза: ^2 (A)„Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога? ³ Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса. ⁴ Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим? ⁵ Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си; ⁶ Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят. ^7 (B)Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите. ^8 (C)Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини; ^9 (D)сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга; ^10 (E)твори дела велики, непостижими и безброй чудеса. ^11 (F)Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра. ¹² Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: ‘Какво правиш?’

^13 (G)Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав. ¹⁴ И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него? ¹⁵ На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия. ¹⁶ Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този, ¹⁷ Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина, ^18 (H)не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина. ¹⁹ Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове? ²⁰ Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен. ²¹ Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот. ^22 (I)Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния. ²³ Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните. ²⁴ Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?

²⁵ А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие, ²⁶ летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка. ²⁷ Ако си кажа: ‘Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя’, ²⁸ то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш. ²⁹ Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно? ^30 (J)Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си, ³¹ и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене. ³² Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд! ³³ О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата. ³⁴ Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва – ³⁵ тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.

Задължения към властта

13 ^(A)Всеки човек трябва да се подчинява на властта, която е над него, защото няма власт, която да не е от Бога. И каквато власт има, тя е отредена от Бога. ² Затова който се противи на властта, противи се на Божия ред. А онези, които се противят, ще си навлекат осъждане. ³ Защото от властващите се страхуват не онези, които правят добро, а които вършат зло. Искаш ли да не се боиш от властта? Прави добро и ще получиш похвала от нея. ⁴ Властващият е Божий служител за твое добро. Но ако правиш зло, страхувай се, защото той ненапразно носи меч. Той е Божий служител и отмъщава с гняв на онзи, който прави зло. ⁵ Така че трябва да се подчинявате не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест. ⁶ Затова и данък плащате, защото властващите изпълняват Божие поръчение и с това именно са заети постоянно. ^7 (B)И така, отдавайте на всеки, каквото сте длъжни: на когото данък – данък, на когото мито – мито; на когото уважение – уважение; на когото почит – почит.

Любовта е изпълнение на Божия закон

⁸ Не дължете на никого нищо освен взаимна любов, който обича другия, изпълнил е закона. ^9 (C)Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо^[a], не пожелавай чуждо и всяка друга заповед се съдържа в тези думи: „Обичай ближния си като самия себе си.“ ^10 (D)Любовта не прави зло на ближния. Ето защо любовта е изпълнение на закона.

Живот в светлина

^11 (E)Така и постъпвайте, понеже разбирате какво е времето: настъпил е часът вече да се събудим от сън, защото сега спасението е по-близо до нас, отколкото когато повярвахме. ¹² Нощта превали и денят се приближи. Затова да отхвърлим делата на мрака и да вземем оръжието на светлината. ¹³ И както подобава през деня, да се държим благоприлично – без срамни гощавки и пиянство, без сладострастие и разюзданост, без раздор и завист, ^14 (F)вземете оръжието на Господ Иисус Христос и не се пристрастявайте към грижите за плътта.