Old/New Testament
Песента на Мойсей
32 (A)„Слушай, небе, аз ще говоря;
и нека чуе земята моите думи.
2 (B)Да се разлее като дъжд учението ми,
да бликнат като роса словата ми,
като ситен дъждец по злакове,
като из ведро да вали по тревите!
3 Името на Господа ще прославя;
въздайте слава на нашия Бог!
4 (C)Той е твърдината! Делата Му са съвършени,
всичките Му пътища са праведни!
Бог е верен и няма неправда у Него.
Той е справедлив и истинен!
5 (D)(E)Но децата Му извършиха светотатство пред Него –
твърдоглаво и покварено потомство!
6 (F)Така ли въздаваш благодарност на Господа,
глупав и неразумен народе?
Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,
Който те е създал и утвърдил?
7 Спомни си отдавна минали дни,
помисли за годините на толкова поколения.
Попитай своя баща – и той ще ти каже,
старците си – и те ще ти дадат отговор.
8 (G)Когато Всевишният даваше наследство на народите,
когато разселваше потомците на Адам,
постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
9 (H)защото дял на Господа е Неговият народ,
Яков Му е наследство по жребий.
10 (I)Той го намери в безлюдна земя,
в степ, огласяна от вой на зверове,
закриляше го и бдеше над него,
пазеше го като зеницата на окото Си.
11 (J)Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото
и кръжи над тях
с разперени криле,
за да ги вдигне и понесе в полета си,
12 така Господ Сам го водеше
и нямаше с него чужд бог.
13 (K)Той го издигна на хълмиста земя,
нахрани го с плодове от полето,
накърми го с мед от камъка
и с елей от скала като кремък;
14 (L)и с краве масло, и с овче мляко;
с тлъстина от агнета,
от васански овни и от козли,
с най-отбрана пшеница;
ти пи и вино – кръвта на лозата.
15 (M)И се охрани Израил и стана твърдоглав;
затлъстя, надебеля и се угои.
Тогава изостави Бога, Който го създаде,
презря Твърдината на спасението си.
16 (N)С чужди богове разпалиха Неговата ревност,
с мерзости Го разгневиха.
17 Принасяха жертви на бесове, а не на Бога,
на богове, които не познаваха,
на нови богове, появили се отскоро,
които предците ви не са почитали.
18 (O)Твърдината, Която те роди, ти изостави
и забрави Бога, Който те е създал.
19 Господ видя това и в гнева Си
отхвърли Своите синове и дъщери;
20 (P)и рече: ‘Ще скрия лицето Си от тях
и ще видя края, който ги очаква;
защото те са покварено поколение,
деца, в които няма вярност.
21 (Q)Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог,
с мерзостите си Ме оскърбиха;
затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ –
с неразбран народ ще ги оскърбя.
22 Защото огън пламна от ноздрите Ми
и ще се разгори до дъното на преизподнята;
той ще погълне земята и плодовете ѝ,
ще разтопи основите на планините.
23 (R)(S)Ще стоваря върху тях беди
и ще ги обсипя със стрелите Си.
24 (T)Силите им ще сломи гладът,
ще бъдат покосени от треска
и от страшна напаст;
ще ги хвърля срещу зъбите на хищници
и срещу отровата на земните влечуги.
25 (U)На улицата – меч, а в домовете ужас
ще погубва техните деца,
младежа и девицата,
кърмачето и стареца.
26 (V)Дори бих казал: ще ги разпръсна
и ще излича спомена за тях сред хората,
27 ако не се безпокоях от неприятелската злост –
да не би враговете им да си въобразят
и да рекат: «Нашата ръка е могъща,
а не Господ стори всичко това!»
28 Защото те са народ неразумен
и нямат разсъдък.
29 О, да бяха разумни
да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!
30 (W)Как би могъл един да прогони хиляда,
а двама да обърнат десет хиляди в бягство,
ако Твърдината им не би ги предала
и Господ не би ги изоставил!
31 Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина;
враговете ни нека сами да отсъдят това!
32 Защото тяхното лозе е от содомската лоза
и от гоморските полета;
гроздето им е грозде отровно,
това са гроздове горчиви.
33 Виното им е змийска отрова,
гибелна отрова на пепелянка.
34 Нима това не е скрито у Мене,
запечатано в съкровищницата Ми
35 (X)до деня на възмездието и отплатата,
когато се подхлъзне кракът им?
Защото е близо денят на тяхната гибел,
скоро ще видят своята участ.
36 (Y)Господ ще съди Своя народ
и ще се смили над слугите Си,
когато види, че силата ги е напуснала
и не е останал никой, било роб или свободен.
37 (Z)И тогава ще попита: «Къде са боговете им,
твърдината, която им беше упование?»
38 Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им
и пиеха вино от възлиянията им,
нека те станат и ви помогнат!
Нека ви бъдат закрила!
39 (AA)Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм,
и освен Мене няма Бог!
Аз погубвам и Аз съживявам,
Аз наранявам и Аз изцелявам
и няма кой да избави подвластен на ръката Ми.
40 Ето издигам десницата Си към небето и заявявам:
«Жив съм за вечни времена!»
41 (AB)Когато блесне острият Ми меч,
за да въздава съд ръката Ми,
ще отмъстя на враговете Си
и ще дам отплата на ненавистниците Си.
42 (AC)Ще напоя стрелите Си с кръв
и мечът Ми ще се насити на месо,
на кръв от убити и пленени,
на глави от вражески началници.’
43 Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии!
Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си,
ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“
44 Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен. 45 И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил, 46 той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон. 47 Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“
Господ призовава Мойсей на планина Нево
48 И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей: 49 (AD)(AE)(AF)„Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове! 50 Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си; 51 (AG)защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове. 52 Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш – в страната, която ще дам на израилтяните.“
Мойсей благославя Израилевите племена
33 (AH)Ето благословията, с която Мойсей, Божият човек, благослови израилтяните преди смъртта си.
2 (AI)Той каза:
„Господ дойде от Синай,
яви им се от Сеир,
възсия от планината Фаран
и с него бяха хиляди светии;
от десницата Му пред тях пламна огънят на закона.
3 (AJ)Той наистина възлюби народа Си;
всичките му светии са в ръцете Ти,
паднали на лицата си при Твоите нозе,
за да приемат думите Ти.
4 Мойсей ни даде закон,
наследство за народа на Яков.
5 И се яви Цар в Йесурун,
когато се събраха народните предводители
заедно с племената на Израил.
6 ‘Да е жив Рувим, да не умира,
защото малко са мъжете му!’
7 А за Юда каза това:
‘Чуй, Господи, гласа на Юда
и го доведи при народа му;
бъди десница, която го брани,
и му помагай против враговете му!’
8 (AK)За Левий каза:
‘Твоят «Тумим» и «Урим»
е за святия Ти мъж,
когото Ти изпита в Маса
и с когото Ти се препира при водите на Мерива;
9 (AL)който каза за баща си и майка си:
«Към тях не гледам»,
който не призна своите братя,
нито позна синовете си.
Защото те, потомците на Левий, съблюдаваха Твоите думи
и опазиха Твоя завет.
10 Те ще учат Яков на Твоите заповеди
и Израил – на Твоя закон;
ще поставят тамян пред лицето Ти
и всеизгаряне на жертвеника Ти.
11 Благослови, Господи, силата му
и бъди благосклонен към делата на ръцете му!
Смажи слабините на онези, които въстават против него,
и на онези, които го мразят, за да не станат вече!’
12 За Вениамин каза:
‘Когото Господ обича, ще живее безопасно у Него,
винаги ще го закриля
и той ще почива на плещите Му.’
13 За Йосиф каза:
‘Благословена от Господа да бъде земята му
със скъпоценните дарове на небето,
с роса, с дълбинни води,
14 със скъпоценните плодове на слънцето
и със скъпоценните плодове на всеки от месеците,
15 с най-доброто от древните планини
и с най-доброто от вечните хълмове,
16 (AM)със скъпоценните дарове на земята и на всичко, което е в нея.
Нека благословията на Онзи, Който се яви в бодливия храст,
да слезе върху главата на Йосиф,
върху темето на най-личния сред братята си.
17 Като на първородно теле е неговата сила,
а рогата му – като рога на бивол;
с тях ще избоде всички народи до края на земята.
Те са десетки хиляди от Ефрем,
те са хиляди от Манасия.’
18 За Завулон каза:
‘Весели се, Завулоне, където и да си,
и ти, Исахаре, в своите шатри!
19 Те ще свикат народа на планината;
там ще принасят жертви според закона,
понеже ще черпят от богатствата на морето
и от съкровища, скрити сред пясъка.’
20 За Гад каза:
‘Благословен да е онзи, който ще разшири Гад;
като лъв дебне той и откъсва ръка и глава.
21 Той си избра лъвската плячка,
защото там бе отреден делът за владетеля.
Тогава дойде при водачите на народа
и изпълни правдата на Господа и разпоредбите Му за Израил.’
22 За Дан каза:
‘Дан е млад лъв,
който прави скок от Васан.’
23 За Нефталим каза:
‘Нефталим е сит с благоволение
и изпълнен с благословията на Господа.
Той ще владее запад и юг.’
24 За Асир каза:
‘Най-благословен сред синовете е Асир.
Той ще е благоугоден на братята си
и в елей ще натопи нозете си!
25 С желязо и мед ще бъдеш обкован
и ще бъдеш силен, докато си жив!’
26 (AN)Няма подобен на Йесуруновия Бог,
Който в небето се носи към тебе на помощ
и в облаците – в Своята слава!
27 Вечният Бог е твое убежище,
ръцете Му са твоята вечна опора;
Той ще прогони пред тебе врага ти и ще каже: ‘Изтребвай!’
28 Израил ще се засели в мир,
ще заживее Яков отделно в страна,
богата с жито и с вино,
а от небето му ще пада роса.
29 (AO)Блажен си ти, Израилю!
Кой е подобен на тебе – народ, пазен от Господа,
Който ти е щит за закрила
и меч на твоята слава!
Враговете ти ще ти угодничат,
а ти ще тъпчеш вратовете им!“
Смъртта на Мойсей
34 (AP)Тогава Мойсей се изкачи на Моавските полета нагоре по планината Нево, на връх Фасга, който е срещу Йерихон. И Господ му показа цялата галаадска страна чак до Дан, 2 цялата Нефталимова страна, Ефремовата и Манасиевата страна и цялата Юдова страна, чак до Западното море, 3 Негев, областта около Йордан, долината на Йерихон, града на палмите, чак до Сигор. 4 (AQ)И Господ му каза: „Ето земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: ‘На твоето потомство ще я дам. Аз ти дадох да я видиш с очите си, но в нея ти няма да влезеш’.“
5 И там, в моавската страна, умря Мойсей, Господен служител, както Господ беше определил. 6 (AR)Погребаха го в долината, в моавската страна, срещу Ветфегор; и до днес никой не знае къде е гробът му. 7 Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не помътняха и силата му не беше го напуснала. 8 (AS)Израилтяните оплакваха Мойсей в моавските полета тридесет дена. Така отминаха дните за плач и тъга по Мойсей.
9 (AT)А Иисус, Навиновият син, беше изпълнен с дух на мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръце върху него; и синовете на Израил му се покоряваха и постъпваха така, както Господ бе заповядал на Мойсей.
10 (AU)В Израил вече не се яви такъв пророк като Мойсей, на когото Господ е говорил очи в очи, 11 с всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египет над фараона, над всичките му служители и над цялата му страна, 12 със силната ръка и със страховитите дела, които Мойсей извърши пред очите на цял Израил.
26 Имаше и надпис с обвинението Му: „юдейският цар“.
27 Заедно с Него разпънаха двама разбойници – единия отдясно, а другия отляво на Него. 28 (A)Тогава се сбъдна Писанието, което казва: „И към престъпниците бе причислен[a].“ 29 (B)Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста!“ 31 Също и първосвещениците заедно с книжниците се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. 32 Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него.
Кръстна смърт на Иисус Христос
33 (C)В шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34 (D)А в деветия час Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ 35 Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“ 36 (E)Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“ 37 А Иисус, като извика силно, издъхна.
38 (F)И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“
40 (G)(H)Там бяха също жени, които гледаха отдалеч. Между тях бяха Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Яков и на Йосия, както и Саломия. 41 (I)Те и тогава, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, дошли заедно с Него в Йерусалим.
Снемане на Иисус от кръста и погребението Му
42 (J)(K)А когато вече се свечери – понеже беше подготвителен ден[b], което означава денят срещу събота, – 43 дойде Йосиф от Ариматея, виден член на съвета[c], който също очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и поиска тялото на Иисус. 44 Пилат се учуди, че Той вече е умрял. Затова повика стотника и го попита дали отдавна е умрял. 45 Когато стотникът потвърди, Пилат предаде тялото на Йосиф. 46 (L)А той, като купи плащаница, сне Го, обви Го в плащаницата и Го положи в гроб, изсечен в скала. След това той привали камък върху входа на гроба. 47 А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.