Old/New Testament

Дванадесетте възпоменателни камъка

4 Когато целият народ премина Йордан, Господ каза на Иисус: ² „Вземете си от народа дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе, ³ и им заповядайте, като кажете: ‘Вземете си оттук, от това място на Йордан – от мястото, където са стоели здраво краката на свещениците – дванадесет камъка. Пренесете ги със себе си и ги поставете на мястото, където ще пренощувате тази нощ’.“

⁴ Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилтяните, по един мъж от всяко племе, ⁵ и им каза: „Излезте, минете пред ковчега на Господа, вашия Бог, по средата на Йордан и всеки от вас да вдигне по един камък на рамената според броя на племената на израилтяните, ^6 (A)за да бъдат знак за вас. Защото когато вашите синове ви запитат: ‘Какви са тези камъни у вас?’ – ⁷ ще им отговорите, че водите на Йордан се разделиха пред ковчега на завета на Господа бяха извадени, когато той минаваше през Йордан. Така тези камъни ще бъдат за вечни времена за спомен на Израилевите синове.“

⁸ И израилтяните постъпиха така, както им заповяда Иисус. Те взеха дванадесет камъка от средата на Йордан, както Господ заповяда на Иисус, според броя на племената на Израилевите синове. И ги пренесоха със себе си на мястото, където пренощуваха, и ги положиха там. ⁹ А Иисус постави други дванадесет камъка посред Йордан на мястото, където стояха свещениците, носещи ковчега на завета. И те са там до днес. ¹⁰ И по времето, когато свещениците, носещи ковчега, стояха посред Йордан, докато не беше свършено всичко, което Господ беше заповядал на Иисус да говори на народа – според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус, – народът премина бързо. ¹¹ Свещениците бяха пред народа заедно с ковчега на завета на Господа, когато накрая премина целият народ. ¹² Рувимовите синове и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе преминаха в боен ред пред израилтяните, както им беше казал Мойсей. ¹³ Около четиридесет хиляди въоръжени за бой войни преминаха пред Господа на Йерихонското поле.

¹⁴ В този ден Господ възвеличи Иисус пред очите на цял Израил. И започнаха да имат страхопочитание пред него, както почитаха Мойсей през всичките дни на живота му.

¹⁵ И Господ каза на Иисус: ¹⁶ „Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета на Господа, да излязат от Йордан.“ ¹⁷ Тогава Иисус заповяда на свещениците: „Излезте от Йордан.“ ¹⁸ И когато свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, излязоха от Йордан и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухата земя, водите на Йордан се върнаха на своето място и потекоха по всичките му брегове, както беше преди.

¹⁹ И народът излезе от Йордан в десетия ден на първия месец и се разположи на лагер при Галгал на източната граница на Йерихон. ²⁰ А Иисус постави в Галгал дванадесетте камъка, които взеха от Йордан. ²¹ И каза на израилтяните: „Когато в бъдеще потомците ви запитат бащите си, казвайки: ‘Какви са тези камъни?’, ²² кажете на вашите синове: ‘Израил е преминал тук Йордан по сухо.’ ²³ Защото Господ, вашият Бог, пресуши водите на Йордан пред вас, докато преминавахте, както Господ, вашият Бог, направи с Червено море, което пресуши пред нас, докато го преминахме, ²⁴ за да разберат всички народи по земята колко силна е Господнята ръка, за да се боите винаги пред Господа, вашия Бог.“

Обрязване и Пасха в Галгал

5 ^(B)Когато всичките аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на запад към Средиземно море, и всичките ханаански царе при морето чуха как Господ пресуши водите на Йордан пред израилтяните, докато те преминаваха, сърцата им се свиха и у тях вече не остана смелост пред Израилевите синове.

² По това време Господ каза на Иисус: „Направи си остри каменни ножове и обрежи пак израилтяните.“ ³ Тогава Иисус си направи каменни ножове и обряза израилтяните на Хълма на обрязването. ⁴ И тази е причината, че Иисус ги обряза: всички мъже, които излязоха от Египет, всички бойци бяха родени в пустинята по пътя след излизането им от Египет. ⁵ Всъщност целият народ, който излезе от Египет, беше обрязан, а всички, родени по пътя в пустинята след излизането от Египет, не бяха обрязани. ^6 (C)Защото израилтяните четиридесет^[a] години ходиха по пустинята, докато измряха всички бойци, които бяха излезли от Египет, които не послушаха гласа на Господа и на които Господ се закле, че няма да видят земята, която Господ с клетва беше обещал на бащите им да даде – земята, където текат мед и мляко. ⁷ А вместо тях Той издигна синовете им. Тях Иисус обряза, тъй като бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.

⁸ След като накрая целият народ беше обрязан, те останаха в лагера, докато се възстановят. ⁹ Тогава Господ каза на Иисус: „Днес Аз снех от вас египетския позор.“ Затова името на онова място до днес е Галгал.

^10 (D)И Израилевите синове бяха на лагер в Галгал и извършиха Пасха на Йерихонските полета вечерта на четиринадесетия ден от месеца. ¹¹ И на другия ден след Пасхата започнаха да ядат от плодовете на земята – безквасни хлябове и печени зърна в същия ден. ^12 (E)А манната престана след това. Когато започнаха да ядат от плодовете на земята, нямаше повече манна за Израилевите синове. Те ядяха от плодовете на ханаанската земя през онази година.

Превземане на Йерихон и спасяване на Раав

^13 (F)И когато Иисус беше при Йерихон, вдигна очи и видя, ето пред него стоеше мъж с изваден меч в ръка. Иисус отиде към него и го попита: „Наш ли си или от неприятелите ни?“ ^14 (G)Той отговори: „Не! Като вожд на войнството на Господа аз сега дойдох!“ Иисус падна по лице до земята, поклони му се и му каза: „Какво ще заповяда моят господар на своя служител?“ ^15 (H)А вождът на войнството на Господа каза на Иисус: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Иисус така инаправи.

6 ^[b] А Йерихон беше добре заключен поради Израилевите синове. Никой не излизаше и никой не влизаше.

² Тогава Господ каза на Иисус: „Ето Аз предавам в твоите ръце Йерихон, царя му и силните войни в него. ³ Обкръжете града, всички готови за война да обиколят града веднъж. Така правете шест дена. ⁴ Седем свещеници да носят пред ковчега седем овнешки рогове за тръбене. И на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да тръбят с овнешките рога. ⁵ При изсвирването на овнешкия рог, когато чуете звука на тръбата, целият народ да извика с висок глас. Тогава стените на града ще рухнат долу и народът да се изкачи, всеки воин напред.“

⁶ И Иисус Навин повика свещениците и им каза: „Вземете ковчега на завета! Седем свещеници да носят седем овнешки тръби пред ковчега на Господа! ⁷ Наредете на народа: ‘Преминете и обиколете в кръг града. Въоръжените да преминат пред ковчега на Господа.’“

⁸ И след като Иисус каза това на народа, седемте свещеници, които носеха седем овнешки рога пред Господа, тръгнаха. Те затръбиха и ковчегът на завета вървеше след тях. ⁹ И въоръжените вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите, а събраните отзад вървяха след ковчега на завета на Господа, докато тръбите ехтяха. ¹⁰ А Иисус заповяда на народа: „Не викайте и да не се чува вашият глас! Дума да не излиза от вашата уста до деня, в който ви кажа ‘Викнете!’ Тогава трябва да викнете силно.“ ¹¹ Така той направи ковчегът на Господа да обиколи в кръг веднъж. След това дойдоха в лагера и пренощуваха в него. ¹² На сутринта Иисус стана рано и свещениците понесоха ковчега на Господа. ¹³ Седемте свещеници, които носеха седемте овнешки рога пред ковчега на Господа, тръгнаха напред. Те затръбиха с тръбите. Въоръжените вървяха пред тях, а множеството от народа отзад следваше след ковчега на завета на Господа – вървейки, тръбите ехтяха. ¹⁴ Така и на другия ден обиколиха в кръг града веднъж и се върнаха в лагера. Те правеха това шест дена.

¹⁵ А на седмия ден станаха рано призори и обиколиха в кръг по същия начин седем пъти. Само в този ден те обиколиха в кръг града седем пъти. ^16 (I)Когато на седмия път свещениците затръбиха, Иисус каза на народа: „Викнете силно и надайте боен вик, понеже Господ ви предаде града! ¹⁷ Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на Господа. Само блудницата Раав и всички, които са в къщата ѝ, да останат живи, защото тя скри пратениците, които изпратихме. ^18 (J)А вие се пазете от обреченото, да не би да пожелаете да вземете нещо от него и така да подхвърлите лагера на Израил на проклятие и да му причините беда. ¹⁹ Всичкото сребро и злато, медните и железните съдове да бъдат посветени на Господа. Те да се внесат в съкровищницата на Господа.“

^20 (K)И народът нададе боен вик. Затръбиха с тръбите и щом като народът чу тръбния глас, нададе силен боен вик. Стената се срути долу. Народът се изкачи в града, всеки напред и превзеха града. ²¹ И предадоха на проклятие всичко, което беше в града: мъже и жени, млади и стари, волове, дребен добитък и осли, всичко изтребиха с меч.

²² Тогава Иисус каза на двамата мъже, които бяха разузнавали земята: „Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, което ѝ принадлежи, както сте ѝ се заклели.“ ²³ Тогава мъжете, които бяха разузнавали, отидоха и изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, което ѝ принадлежи. Изведоха всичките родственици и ги поставиха вън от Израилевия лагер. ²⁴ Изгориха с огън града и всичко, което беше в него. Само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха в съкровишницата на дома Господен. ^25 (L)Иисус избави и блудницата Раав, и бащиния ѝ дом и всичко, което ѝ принадлежи. Тя живее в Израил до днес, понеже скри пратениците, които Иисус беше изпратил да разузнаят Йерихон.

^26 (M)По онова време Иисус се закле пред Господа, като каза: „Проклет да бъде пред Господа мъжът, който стане да построи този град, Йерихон; ще положи основите му върху първородния си син, върху най-малкия си син ще постави портите му.“^{[c] 27 (N)}И Господ беше с Иисус и славата му се разнасяше по цялата земя.

Посвещение към Теофил

1 Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития, ² както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото, ^3 (A)затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, ⁴ за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал.

Предсказание за рождението на Йоан Кръстител

^5 (B)По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името ѝ – Елисавета. ⁶ И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа. ⁷ Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст.

⁸ Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, ^9 (C)падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. ¹⁰ А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. ¹¹ Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник. ¹² Като го видя, Захария се смути и страх го обзе. ¹³ Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; ¹⁴ и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му. ^15 (D)Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; ¹⁶ и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог; ^17 (E)и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ ¹⁸ Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“ ^19 (F)Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; ²⁰ а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“