Old/New Testament
Увод
Окончателно завладяване на Ханаан след Иисус Навин
1 (A)(B)След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“ 2 Тогава Господ отговори: „Юда да потегли първи. Ето Аз вече предавам тази земя под негова власт.“ 3 А мъжете от племето на Юда казаха на мъжете от братовото племе на Симеон: „Потеглете заедно с нас към областта, която ни е определена с жребий, за да воюваме с ханаанците. След това ние ще потеглим заедно с вас към определената ви с жребий област.“ Така Симеоновото племе тръгна с тях. 4 Тогава мъжете от племето на Юда потеглиха. Господ предаде ханаанците и ферезейците под тяхна власт и те избиха десет хиляди души от тях във Везек. 5 В град Везек се натъкнаха на цар Адони-Везек, воюваха с него и разбиха ханаанците и ферезейците. 6 Адони-Везек побягна, но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете и на краката му. 7 Тогава Адони-Везек каза: „Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде и Бог.“ Доведоха го в Йерусалим, където и умря.
8 (C)Мъжете от племето на Юда воюваха против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч, града предадоха на огън. 9 (D)След това те тръгнаха да воюват с ханаанците, които живееха в планините, в южната земя и в низините. 10 (E)(F)Те воюваха също с ханаанците, които живееха в Хеврон – името на Хеврон по-рано беше Кириат-Арба; те убиха Шешай, Ахиман и Талмай[a].
11 Оттук потеглиха против жителите на Давир – името Давир по-рано беше Кириат-Сефер. 12 Тогава Халев каза: „Този, който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам за жена дъщеря си Ахса.“ 13 Превзе го Готониил, син на Кеназ, по-малкия брат на Халев. Затова Халев му даде за жена дъщеря си Ахса. 14 Когато тя беше доведена при него, Готониил я уговори да измоли от баща си една нива. Тогава тя слезе от осела. Халев я попита: „Какво искаш?“ 15 Тя му отговори: „Прояви към мене благоволение – понеже ти ми даде южна суха земя, дай ми сега и водни извори.“ Затова Халев ѝ даде горните извори и долните извори.
16 (G)Потомците на кенееца Йотор, тъст на Мойсей, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за юдейската пустиня, която е на юг от Арад, дойдоха и се заселиха сред народа. 17 (H)Мъжете от племето на Юда потеглиха заедно със сънародниците си от племето на Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Цефат, обрекоха града на изтребление и нарекоха този град Хорма. 18 Мъжете от племето на Юда превзеха също така и Газа с околностите ѝ, Аскалон с околностите му, както и Екрон с околностите му[b]. 19 (I)Господ беше с мъжете от племето на Юда. Така завладяха планината, но не можаха да прогонят жителите на долината, защото те имаха железни колесници. 20 (J)А на Халев те дадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей[c], и Халев изгони оттам тримата синове на Енак. 21 (K)Но мъжете от племето на Вениамин не можаха да прогонят йевусейците, които живееха в Йерусалим. Затова и до днес йевусейците живеят заедно с вениаминците в Йерусалим.
22 Също и мъжете от племето на Йосиф потеглиха против Ветил и Господ беше с тях. 23 (L)Те пратиха хора да огледат Ветил; а името на града беше по-рано Луз. 24 Съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: „Покажи ни откъде може да се влезе в града и ние ще проявим милост към тебе.“ 25 (M)Той им показа входа на града и те поразиха града с меч, а този човек с всичките му роднини оставиха живи. 26 Този човек отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз. Това е името му и до днес.
27 (N)Но Манасиевото племе не можа да прогони жителите на Бет-Сан и принадлежащите му области, жителите на Таанах и принадлежащите му области, жителите на Дор и принадлежащите му области, жителите на Ивлеам и принадлежащите му области, жителите на Мегидон и принадлежащите му области. Така ханаанците успяха да останат да живеят в тази земя. 28 (O)А когато израилтяните станаха силен народ, наложиха на ханаанците принудителен труд, но не ги прогониха съвсем от страната.
29 Ефремовото племе също не можа да прогони живеещите в Газер ханаанци; и ханаанците живееха в Газер между тях.
30 (P)Завулоновото племе също не можа да прогони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол и ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд.
31 (Q)Асировото племе също не можа да прогони жителите на Ако, нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов. 32 Затова от Асировото племе живеят между местните жители, ханаанците, понеже не ги прогониха.
33 (R)Също и Нефталимовото племе не можа да прогони жителите на Ветсамис и на Бет-Анат и затова живее заедно с местните жители, ханаанците. Но все пак жителите на Ветсамис и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд.
34 (S)Аморейците принудиха мъжете от Дановото племе да се оттеглят в планинската област, понеже не им позволяваха да слизат в равнината. 35 Така аморейците успяха да останат да живеят в планината Херес[d], в Айалон и Шаалвим. Но по-късно Йосифовото племе ги победи и те също бяха подложени на принудителен труд.
36 (T)Границите на аморейците[e] се простираха от възвишението Акравим към Села и по-нататък.
2 (U)Ангел от Господа дойде от Галгал в Бохим[f] и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: ‘Няма да наруша Своя завет с вас довека. 2 (V)Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя[g], а разрушете жертвениците им.’ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? 3 Затова и Аз казах: ‘Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им’.“ 4 Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас. 5 Поради това и нарекоха това място Бохим[h]. Там те принесоха жертва на Господа.
Смърт и погребение на Иисус Навин
6 След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха – всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя. 7 (W)Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил. 8 Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години. 9 (X)Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш. 10 Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.
Призоваване и мисия на съдиите
11 Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали. 12 Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове – боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа; 13 изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал и на богинята Астарта. 14 Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си. 15 (Y)Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени.
16 Но Господ въздигаше съдии, които ги спасяваха от насилието на техните грабители, 17 при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така. 18 Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха. 19 След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път. 20 Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас, 21 (Z)затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си, 22 за да подложа Израил на изпитание чрез тях – дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“ 23 И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.
3 Ето народите, които Господ остави в страната, за да подложи чрез тях на изпитание всички онези израилтяни, които вече нищо не знаеха за всички войни, водени за Ханаан 2 – само за да знаят и да се научат да воюват следващите поколения на израилтяните, които по-напред не са ги знаели: 3 (AA)петима вождове на филистимците, всички ханаанци, сидонци и евейци, които живееха в планината Ливан, от планината Ваал-Ермон до входа в Емат. 4 Те бяха оставени, за да бъдат израилтяните подложени чрез тях на изпитание и да се разбере дали те се вслушват в заповедите на Господа, които Той бе заповядал чрез Мойсей на предците им. 5 Така израилтяните се заселиха между ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци[i] и йевусейци, 6 вземаха си дъщерите им за жени и даваха дъщерите си на синовете им, като служеха на боговете им.
Управление на съдиите в Израил
Първи съдия – Готониил
7 Израилтяните извършваха лоши дела пред Господа и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни вааловци и астарти. 8 Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде във властта на месопотамския цар Хусарсатем, и израилтяните робуваха на Хусарсатем в продължение на осем години. 9 (AB)След това израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна спасител, който ги избави – Готониил, син на Кеназ, по-малък брат на Халев. 10 Господният Дух въздейства мощно над него и го въздигна като съдия над Израил. Той потегли на война против Хусарсатем и Господ му помогна, така че месопотамският цар Хусарсатем претърпя тежко поражение. 11 (AC)Тогава земята беше спокойна в продължение на четиридесет години. И Готониил, син на Кеназ, умря.
Втори съдия – Аод
12 Израилтяните започнаха пак да извършват лоши дела пред Господа и Господ даде сила на моавския цар Еглон против израилтяните, понеже те извършваха лоши дела пред Господа. 13 Той събра при себе си амонци и амаликитци, потегли на война, та порази Израил и завладя Града на палмите. 14 Затова израилтяните робуваха на моавския цар Еглон в продължение на осемнадесет години.
15 Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна за спасител Аод, син на Гера, от Вениаминовото племе, който беше левичар. Чрез него израилтяните изпратиха дарове на моавския цар Еглон. 16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро, 17 и поднесе даровете на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек много дебел. 18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпрати мъжете, които донесоха даровете, 19 върна се сам при каменните идоли, които са в Галгал, и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ Тогава царят заповяда да не се говори и всички, които стояха при него, излязоха. 20 Тогава Аод дойде при него – той седеше в прохладната си горна стая, която беше приготвена само за него. Аод каза: „Имам за тебе послание от Бога.“ Еглон се надигна от стола. 21 Аод простря лявата си ръка и взе меча от дясното си бедро и го прониза в корема му 22 толкова, че след острието влезе и дръжката. Тлъстината обхвана острието, така че Аод не можеше да извади от корема му меча, който излезе отзад. 23 Тогава Аод излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.
24 След като излезе, слугите на Еглон дойдоха и видяха, че вратата на горната стая е заключена. Тогава си казаха: „Навярно той е по нужда в прохладната стая.“ 25 Чакаха доста дълго, но напразно, защото той не отваряше вратата на горната стая. Затова взеха ключ и отключиха, и ето – господарят им лежеше мъртъв на земята.
26 Докато всички се чудеха, Аод избяга, мина покрай каменните идоли и се спаси в Сеират. 27 Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело. 28 И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине. 29 Тогава избиха около десет хиляди мъже от моавците, все здрави и силни воини, и никой не се избави. 30 (AD)Така в онзи ден моавците се покориха под властта на Израил. Тогава земята беше спокойна от врагове в продължение на осемдесет години.
Трети съдия – Самегар
31 (AE)След Аод дойде Самегар, син на Анат, който с волски остен изби шестстотин мъже от филистимците. Така и той допринесе за спасението на Израил.
Изкушаване на Иисус Христос в пустинята
4 (A)Иисус, изпълнен със Светия Дух, се върна от Йордан и бе отведен от Духа в пустинята 2 (B)за четиридесет дена, където беше изкушаван от дявола. И нищо не яде през тези дни, а когато те изминаха, най-сетне огладня. 3 И дяволът Му рече: „Щом си Божий Син, кажи на този камък да стане хляб.“ 4 (C)Иисус му отговори: „Писано е: ‘Не само с хляб живее човек, но с всяко Божие слово[a]’.“ 5 Дяволът Го изведе на висока планина и в един миг Му показа всички царства на света 6 и Му каза: „На Тебе ще дам властта над всички тези царства и тяхната слава, понеже е предадена на мене и аз я давам на когото искам. 7 И тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.“ 8 (D)А Иисус в отговор му каза: „Махни се от Мене, Сатана, защото писано е: ‘На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи’.“
9 Тогава дяволът Го заведе в Йерусалим, остави Го на най-високото място на храма и Му каза: „Щом си Божий Син, хвърли се оттук долу, 10 (E)защото е писано: ‘Ще заповяда на ангелите Си за тебе да те запазят’; 11 и още: ‘Ще те повдигнат на ръце, да не би да удариш в камък крака си’.“
12 (F)А Иисус му отговори: „Казано е: ‘Не изкушавай Господа, своя Бог’.“ 13 И като свърши всички изкушения, дяволът Го остави за определено време.
Начало на служението в Галилея
14 (G)(H)Иисус се завърна в Галилея, изпълнен със силата на Светия Дух. И тръгна мълва за Него из цялата околност. 15 Той поучаваше в синагогите им и всички Го прославяха.
Проповед на Иисус в Назарет
16 Дойде и в Назарет, където бе отраснал. И както обикновено правеше, влезе един съботен ден в синагогата и стана да чете. 17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където бе писано:
18 (I)„Духът на Господа е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените, 19 да проповядвам годината на Господа, която ще донесе спасение.“
20 И като сгъна свитъка, даде го на слугата и седна. Очите на всички в синагогата бяха насочени към Него. 21 Той започна да им говори: „Днес се изпълни това писание, което чухте.“ 22 И всички се съгласяваха с Него и се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му, и казваха: „Не е ли Този синът на Йосиф?“ 23 Той им рече: „Сигурно ще Ми отвърнете с поговорката: ‘Лекарю, изцели се сам. Направи и тук, в Своето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум’.“ 24 (J)И добави: „Истината ви казвам: никой пророк не е приет в своето отечество. 25 (K)Дори ви казвам: много вдовици имаше в Израил по времето на Илия, когато от небето не падна дъжд три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя. 26 (L)И нито при една от тях Бог не изпрати Илия освен при вдовицата в Сарепта Сидонска. 27 (M)И много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей, но нито един от тях не се очисти освен сириеца Нееман.“ 28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост 29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха до един връх на планината, върху която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу. 30 Но Той премина между тях и си отиде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.