Old/New Testament
Авимелех – син на Гедеон
9 Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори – на тях и на цялото семейство на майка си: 2 „Обявете на всички сихемски жители: ‘Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв’.“ 3 Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“ 4 Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко. 5 (A)Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил. 6 (B)Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех.
7 За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог! 8 Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: ‘Стани ни цар.’ 9 (C)Но маслината отговорила: ‘Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ 10 Тогава дърветата казали на смокинята: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 11 Смокинята им казала: ‘Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?’ 12 След това дърветата казали на лозата: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 13 (D)Лозата им отговорила: ‘Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ 14 Накрая всички дървета казали на тръна: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 15 А трънът казал на дърветата: ‘Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.’
16 И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му – според заслугите му ли постъпихте? 17 Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците. 18 А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник. 19 Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва. 20 (E)Ако ли не – нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“ 21 Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там.
22 Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години, 23 Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех. 24 Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си. 25 Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.
26 В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него. 27 И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех. 28 (F)Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим? 29 Защо не беше този народ под моя власт – аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“
30 Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно. 31 Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе. 32 Затова стани през нощта – ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето. 33 А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“
34 Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем. 35 Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата. 36 Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“ 37 Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“ 38 А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: ‘Кой е Авимелех, че да му слугуваме?’ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“ 39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех. 40 Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти. 41 Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.
42 На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех, 43 той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби. 44 Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха. 45 Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.
46 (G)Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит. 47 Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем. 48 Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих – направете го веднага и вие като мене.“ 49 (H)И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем – около хиляда мъже и жени.
50 После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе. 51 Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени – всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта. 52 Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън. 53 (I)Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. 54 (J)Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: ‘Жена го уби.’“ Оръженосецът му го прободе и той умря. 55 Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места. 56 (K)Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57 Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.
Седми съдия – Тола
10 (L)След Авимелех да спасява Израил беше въздигнат Тола, син на Туя, син на Додо, от Исахаровото племе. Той живееше в Шамир, на Ефремовата планина. 2 Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и три години. След това той умря и беше погребан в Шамир.
Осми съдия – Яир
3 След него беше въздигнат Йаир от Галаад, който управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и две години. 4 (M)Той имаше тридесет синове, които яздеха на тридесет осли, и те имаха в галаадската страна тридесет града, които и до днес се наричат Йаирови селища. 5 След това Йаир умря и беше погребан в Камон.
Девети съдия – Йефтай
6 Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа и се покланяха на различни вааловци и астарти, както и на боговете на сирийци, сидонци, моавци, амонци и филистимци, а служението пред Господа изоставиха. 7 Затова гневът на Господа се разпали против Израил и Той ги предаде под властта на филистимците и амонците. 8 (N)Оттогава те измъчваха и потискаха цели осемнадесет години всички израилтяни, които живееха оттатък Йордан в областта на аморейците, която се намира в Галаад. 9 При това амонитците преминаха Йордан, за да воюват с Юдовото, Вениаминовото и Ефремовото племе. Тогава израилтяните бяха в голямо притеснение.
10 Затова израилтяните викнаха за помощ към Господа с думите: „Съгрешихме пред Тебе, Господи, защото оставихме Тебе, нашия Бог, и служихме на вааловци.“ 11 Господ отговори на израилтяните: „Ето досега ви освобождавах от египтяни, аморейци, амонци и филистимци. 12 Сидонци, амаликитци и моавци ви потискаха, а когато викнехте към Мене за помощ, Аз ви освобождавах от властта им, 13 но сега вие Ме изоставихте и започнахте да служите на други богове. Затова няма повече да ви освобождавам. 14 (O)Отидете, викайте за помощ към боговете, които сте предпочели – нека те ви освободят в това време на притеснение.“ 15 Но израилтяните се съкрушиха пред Господа с думите: „Съгрешихме! Прави с нас всичко, което Ти справедливо си отредил, само ни освободи!“ 16 Така те отхвърлиха чуждите богове и започнаха отново да служат на Господа. Тогава Господ не можеше повече да понася страданията на Израил.
17 (P)Амонците се събраха и се разположиха на стан в Галаад; също и израилтяните се събраха и се разположиха на стан в Масифа. 18 Вождовете от областта Галаад си казваха един на друг: „Който започне битка против амонците, той ще бъде владетел на всички галаадски жители.“
Излекуване на един парализиран
17 (A)Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява. 18 И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него, 19 и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус. 20 Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“ 21 А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“ 22 Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща? 23 Кое е по-лесно? Да кажа ‘прощават ти се греховете’ ли, или да кажа ‘Стани и ходи’? 24 Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ – рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“ 25 И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога. 26 А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“
Призоваване на митаря Леви
27 (B)След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“ 28 Той остави всичко, стана и Го последва. 29 И Левий приготви за Него голяма гощавка у дома си. Там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях. 30 (C)А фарисеите и техните книжници негодуваха и казваха на учениците Му: „Защо ядете и пиете с митари и грешници?“ 31 Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните; 32 не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“
За постенето
33 (D)А те му рекоха: „Защо учениците на Йоан постят често и се молят така, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?“ 34 Той им рече: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, когато младоженецът е с тях? 35 Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава, през онези дни те ще постят.“
36 Той им каза и притча: „Никой не пришива на стара дреха кръпка от нова дреха; инак и новата ще се разкъса, и на старата няма да подхожда кръпка от нова дреха. 37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще спука меховете и самото то ще изтече, и меховете ще се похабят. 38 Ново вино обаче трябва да се налива в нови мехове, тогава ще се запази и едното, и другото. 39 И никой, щом пие старо вино, няма да поиска веднага ново, понеже казва: ‘Старото е по-добро’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.