Old/New Testament

Грехът на Ахан и наказанието му

7 А Израилевите синове постъпиха вероломно спрямо посветеното на Господа. Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от посветеното на Господа. И гневът Господен се разпали против израилтяните.

^2 (A)От Йерихон Иисус изпрати мъже в Гай, който е близо до Бет Авен, на изток от Ветил, и им каза: „Идете, огледайте земята.“ Тогава мъжете отидоха и огледаха Гай. ³ Те се върнаха при Иисус и му казаха: „Нека не тръгва целият народ, защото около две или три хиляди мъже могат да се изкачат и да победят Гай. Не измъчвай целия народ натам, където те са малко на брой.“ ⁴ И така, там се изкачиха около три хиляди души от народа. Но те се разбягаха пред гайските жители. ⁵ Гайските мъже убиха тридесет и шест души от хората им, които преследваха от портата до Севарим, и ги поразиха при наклона на планината. Сърцето на народа се стопи – стана като вода.

^6 (B)Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта – той и Израилевите старейшини, – посипвайки с пепел главите си. ⁷ Тогава Иисус каза: „О, Господи Боже, защо настоя този народ да мине през Йордан? Да ни предадеш в ръцете на аморейците ли? Да ни погубят ли? Ако не за друго, поне да бяхме се съгласили да живеем отвъд Йордан! Ако не за друго, поне да бяхме доволни да живеем отвъд Йордан! ⁸ О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред неприятелите си? ⁹ Когато ханаанците и всички жители на страната чуят, ще ни обкръжат и ще направят да изчезне името ни от земята. Какво ще сториш тогава за великото Си име?“

¹⁰ А Господ отговори на Иисус: „Стани! Защо си паднал по лицето си? ¹¹ Израил съгреши. Те престъпиха завета Ми, който им бях разпоредил. Взеха от посветеното. Те откраднаха и потулиха кражбата. Поставиха го между своите вещи. ¹² Поради това израилтяните не можаха да устоят на враговете си. Обърнаха гръб пред лицето на враговете си и попаднаха под проклятието. Няма да продължавам да бъда с вас, ако не премахнете сред вас проклетото. ¹³ Стани, очисти народа и кажи: ‘Очистете се за утре, защото така казва Господ, Израилевият Бог: «Проклетото е сред тебе, Израилю. Няма да можеш да устоиш пред враговете си, докато не премахнете сред вас проклетото.»’ ^14 (C)Утре ще се съберете по племената си. Племето, което Господ посочи, да се приближи по родове. Родът, който Господ посочи, да се приближи по семейства. И семейството, което Господ посочи, да се приближи един по един. ¹⁵ Онзи, който бъде хванат с проклетото, с огън да бъде изгорен, той и всичко, което е у него, понеже е престъпил завета на Господа и е извършил престъпление сред Израил.“

¹⁶ Като стана рано на сутринта, Иисус разпореди на Израил да се приближи по племената си и бе посочено Юдовото племе. ¹⁷ И той накара да подходят родовете на Юда и беше посочен родът на Зара. И накара Заровият род да се приближи един по един и бе посочен Завдий. ¹⁸ И той накара да се приближи неговият дом един по един, и беше посочен Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе. ¹⁹ Тогава Иисус каза на Ахан: „Сине мой, въздай слава на Господа, Бога Израилев, изповядай Му се и Му благодари. Кажи какво си сторил. Не скривай нищо от мене.“ ²⁰ И Ахан отговори на Иисус: „Наистина, съгреших пред Господа, Израилевия Бог, и това е, което извърших: ²¹ когато видях между плячката една хубава сенаарска дреха, двеста сикли сребро и слитък злато, тежък петдесет сикли, пожелах да ги имам и ги взех. Ето те са скрити под земята вътре в шатрата ми, а среброто е под тях.“

²² Тогава Иисус изпрати пратеници и те се затичаха към шатрата. И ето това беше скрито в шатрата му и среброто беше отдолу. ²³ Те взеха нещата от шатрата и ги занесоха при Иисус и всички израилтяни. Поставиха ги пред Господа. ²⁴ Тогава Иисус взе Ахан, сина на Зара, среброто, дрехата и слитъка злато, синовете и дъщерите му, едрия добитък и ослите му, дребния добитък, шатрата му и всичко, каквото имаше у него. Всички израилтяни бяха с него. Те ги заведоха в долината Ахор. ²⁵ Иисус каза: „Защо ни навлече беда? Господ ще причини беда на тебе днес.“ И всички израилтяни го убиха с камъни. Те ги изгориха с огън и убиха с камъни. ²⁶ И издигнаха върху него грамада камъни, която стои и до днес. След това Господ отстъпи от Своя яростен гняв. Поради това името на това място и до днес е долина Ахор.

Завладяването на Гай

8 ^(D)Господ каза на Иисус: „Не се бой и не се ужасявай! Вземи със себе си целия боеспособен народ, стани и иди към Гай. Виж, предавам в ръцете ти царя на Гай – народа му, града му и земята му. ² Постъпи с Гай и царя му, както постъпи с Йерихон и с царя му, а плячката от него и добитъка му пленете за себе си. Постави засада срещу града откъм тила му.“

³ Така Иисус и всички боеспособни мъже станаха да отидат към Гай. Иисус избра тридесет хиляди силни и храбри мъже и ги изпрати през нощта. ⁴ Той им заповяда, като каза: „Вижте, поставете засада срещу града – до тила на града. Не се отдалечавайте твърде много от града и всички бъдете готови. ⁵ А аз и целият народ, който е с мене, ще се приближим към града. Когато гайските жители излязат срещу нас, както преди, ние ще побегнем пред тях. ⁶ Те ще се втурнат след нас и ще ги отдалечим от града, защото ще кажат: ‘Бягат пред нас, както преди.’ Така ние ще побегнем от тях. ⁷ Тогава вие станете от засадата и завладейте града. Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви. ⁸ След като превземете града, запалете го с огън. Направете това, както Господ заповяда. Ето давам ви заповед.“ ⁹ Тогава Иисус ги изпрати. Те отидоха на мястото за засада и се разположиха между Ветил и Гай, на запад от Гай. Иисус прекара онази нощ сред народа.

¹⁰ Рано сутринта Иисус стана и събра народа. Той тръгна за Гай заедно с Израилевите стареи, начело пред народа. ¹¹ Всичките боеспособни от народа, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, докато дойдоха до града откъм изток, а засадата беше на запад от града. ¹² Те се разположиха на лагер северно от Гай, така че между тях и Гай имаше долина. Иисус взе пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града. ¹³ И хората разположиха целия лагер на север от града и ариергарда – западно от града. А Иисус отиде през онази нощ в долината. ¹⁴ Щом царят на Гай видя това, той и жителите на града побързаха да станат рано и излязоха да срещнат Израил за битка. Той и целият му народ бяха готови за схватка на определеното място с лице към равнината. Той не знаеше, че против него има засада в тила на града. ¹⁵ Тогава Иисус и всички израилтяни се престориха на разгромени пред тях и побягнаха към пустинята. ¹⁶ Всички хора, които бяха в града, бяха призовани да ги преследват. Те тръгнаха след Иисус и се отдалечиха от града. ¹⁷ В Гай и Ветил не беше останал никой, който да не беше излязъл след израилтяните. Те оставиха града отворен и преследваха израилтяните, и тръгнаха след тях.

¹⁸ Тогава Господ каза на Иисус: „Простри копието, което е в ръката ти, към Гай, понеже ще го предам в ръката ти.“ И Иисус простря копието, което беше в ръката му, към града. ¹⁹ Засадата стана бързо от мястото си и се втурна, когато той простря ръката си. Те влязоха в града и го превзеха. И побързаха да запалят града с огън. ²⁰ Когато жителите на Гай се обърнаха назад, видяха, че от града се издига дим нагоре към небето. Невъзможно беше да бягат – нито нататък, нито насам, защото народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите си. ²¹ Когато Иисус и всички израилтяни видяха, че засадата превзе града и че от града се вдига дим, те се върнаха и започнаха да поразяват гайските жители. ²² Те бяха излезли от града, за да ги срещнат, така че се озоваха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други – от другата. Те ги разбиха, така че Иисус не остави нито жив, нито избягал, ²³ освен царя на Гай, когото те хванаха жив и го доведоха при Иисус.

²⁴ След като израилтяните избиха всички жители на Гай напълно – по полето и в пустинята, където ги преследваха, докато всички до един паднаха от острието на меча – тогава всички израилтяни се върнаха към Гай и го поразиха с острието на меча. ²⁵ И падналите в този ден мъже и жени бяха дванадесет хиляди – всичките жители на Гай. ^26 (E)Иисус не отдръпна ръката си, с която беше прострял копието, докато всичките жители на Гай не бяха предадени на проклятие. ²⁷ Израилтяните плениха или плячкосаха само добитъка и плячката от този град оставиха за себе си според словото на Господ, с което Той заповяда на Иисус. ²⁸ Иисус изгори Гай и го обърна във вечна развалина до днес. ^29 (F)Царя на Гай той окачи на дърво и го остави да виси до вечерта. Когато слънцето залезе, Иисус издаде заповед и снеха трупа му от дървото, хвърлиха го при входа на градската порта и натрупаха върху него голяма грамада камъни, която стои и до днес.

Обновяване на завета и издигане на жертвеник в Гевал

³⁰ Тогава Иисус съгради жертвеник на Господа, Бога Израилев, на планината Гевал, ^31 (G)както Господният служител Мойсей беше заповядал на Израилевите синове, за което е писано в книгата на Мойсеевия закон – жертвеник от цели камъни, до които не се е докосвало нищо желязно. И принесоха на него всеизгаряне на Господа и извършиха мирни жертви. ^32 (H)И там, на камъните, той написа препис от закона на Мойсей, който Мойсей бе написал пред Израилевите синове. ^33 (I)Цял Израил, стареите му, първенците и съдиите му застанаха от едната и от другата страна на ковчега срещу свещениците левити, които носеха ковчега на завета Господен – както пришълците, така и местните жители, едната половина от тях към планината Гаризим, а другата – към планината Гевал, както служителят Господен Мойсей бе заповядал преди, за благословение на народа на Израил. ³⁴ След това Иисус прочете всичките думи на Закона, благословията и проклятието, всичко, както е написано в книгата на Закона. ^35 (J)От всичко, което Мойсей заповяда, нямаше дума, която Иисус да не прочете пред цялото събрание на Израил: жените, децата и чужденците, които пребиваваха с тях.

Хитростта и наказанието на жителите на Гаваон

9 Когато всички царе, които бяха на запад от Йордан, по планинската страна и равнината и по цялото крайбрежие на голямото море, към Ливан – хетейци, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и йевусейци, – чуха това, ² те се събраха заедно, за да се сражават с Иисус и израилтяните под едно командване.

³ Жителите на Гаваон чуха какво бе извършил Иисус в Йерихон и Гай ⁴ и постъпиха хитро. Те взеха провизии и се представиха за пратеници. Поставиха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино. ⁵ На краката им имаше стари, кърпени сандали и бяха облечени с кърпени дрехи. Всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал^[a]. ⁶ Те дойдоха при Иисус в лагера в Галгал и казаха на него и на всички израилтяни: „Дойдохме от далечна земя. Сключете с нас съюз.“ ^7 (K)А израилтяните казаха на евейците: „Ако вие живеете в нашата територия, как тогава ще сключим съюз с вас?“ ⁸ Те казаха на Иисус: „Ние сме твои слуги.“

А Иисус ги попита: „Кои сте вие и откъде идвате?“ ^9 (L)Те му казаха: „Твоите слуги идват от твърде далечна земя заради името на Господа, твоя Бог. Защото чухме много за Него и за всичко, което е извършил в Египет, ^10 (M)и за всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отсам Йордан – на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който беше в Аштарот^[b]. ¹¹ Затова нашите стареи и всичките жители на нашата земя ни казаха: ‘Вземете си храна за път и идете да ги посрещнете. Кажете им: «Ние сме ваши слуги и сключете сега съюз с нас.»’ ¹² Това е нашият хляб. Беше топъл, когато го взехме от къщите си в деня, когато тръгнахме да дойдем при вас, и сега, ето той е станал сух и плесенясал. ¹³ И това са меховете за вино, които бяха нови, когато ги напълнихме, а ето те се скъсаха. И тези наши дрехи и сандали овехтяха поради твърде дългия път.“ ¹⁴ Израилтяните взеха храната им, но Господа не попитаха. ^15 (N)И Иисус сключи с тях мир и се задължи с договор да пази живота им. И старейшините на народа им се заклеха.

¹⁶ Три дена след сключването на този договор те чуха, че тези били техни съседи и живеят близо до тях, ¹⁷ защото израилтяните преместиха лагера и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Ярим. ¹⁸ Но Иисус и израилтяните не ги погубиха, защото старейшините на народа бяха им се заклели в Господа, Израилевия Бог. Затова цялата общност заропта против старейшините. ¹⁹ Всички старейшини казаха на целия народ: „Заклехме им се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да им сторим нищо. ²⁰ Това можем да им направим: да ги оставим живи, за да не бъде върху нас Божият гняв поради клетвата, с която им се заклехме.“ ²¹ И старейшините им казаха още: „Нека останат живи, но ще станат секачи на дърва и носачи на вода за цялата общност.“ И те направиха, както старейшините им бяха казали.

²² Тогава Иисус ги повика и им каза: „Защо ни измамихте, като казахте: ‘Ние живеем много далече от вас’, когато сте живеели в пределите ни? ^23 (O)И сега вие сте проклети. Вечно ще слугувате като секачи и водоносци за дома на моя Бог!“ ²⁴ Те отговориха на Иисус: „Дошли бяха сведения до твоите слуги, че Господ, твоят Бог, е заповядал на Своя служител Мойсей да ви даде цялата земя и да погуби нас и всички жители на цялата земя пред лицето ви. Затова много се уплашихме за живота си поради вас и направихме това дело. ²⁵ Сега ето ние сме в твоите ръце. Стори с нас каквото според тебе е добро и справедливо – направи го.“ ²⁶ И той постъпи с тях така: избави ги от ръцете на Израилевите синове и те не ги погубиха. ^27 (P)И в същия ден Иисус ги постави да секат дърва и да носят вода за цялата общност и за Господния жертвеник^[c] до днес, на мястото, което Господ би избрал.

²¹ А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. ²² Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням. ²³ След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. ²⁴ След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше: ²⁵ „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“

Благовестие за рождението на Иисус Христос

²⁶ Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет, ^27 (A)при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. ^28 (B)Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените^[a].“ ²⁹ А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав. ³⁰ Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога; ^31 (C)и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. ³² Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид, ^33 (D)и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“

³⁴ А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“ ³⁵ Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. ³⁶ Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене. ^37 (E)Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ ³⁸ Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.