Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Old/New Testament

Each day includes a passage from both the Old Testament and New Testament.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Числа 17-19

Разцъфтелият жезъл на Аарон

17 [a] След това Господ каза на Мойсей: „Заповядай на Елеазар, сина на свещеник Аарон, да прибере кадилниците от пепелта, а ти разпръсни тамяна от тях надалеч, защото те са святи. Кадилниците на тези мъже, които заради греха си загубиха своя живот, да бъдат направени на листове за обковаване на жертвеника; те са святи, понеже бяха принесени пред Господа. И те ще бъдат знамение за израилтяните.“ Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, които изгорелите бяха донесли, и ги направиха на листове за обковаване на жертвеника, (A)за да напомнят на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане и с него това, което стана с Корей и съучастниците му. Всичко стана така, както Господ каза чрез Мойсей на Елеазар. На другия ден цялото общество на Израил заропта против Мойсей и Аарон с думите: „Вие избихте народа на Господа!“ И когато народът се беше събрал против Мойсей и Аарон, погледнаха към скинията на събранието и ето облак я покри и се яви славата на Господа. Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при скинията на събранието. (B)И Господ каза на Мойсей: 10 „Отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя.“ Но те паднаха на лицата си. 11 Тогава Мойсей каза на Аарон: „Вземи кадилницата, сложи в нея огън от жертвеника, сипи тамян и я занеси по-скоро при народа, за да се застъпиш за тях; защото, ето излезе от Господа гняв и настана мор.“ 12 Аарон взе кадилницата си, както каза Мойсей, и се затича сред събранието; а морът сред народа беше започнал; и той сипа тамяна и се помоли за народа. 13 И като застана между мъртвите и живите, морът престана. 14 От мора измряха четиринадесет хиляди и седемстотин души освен умрелите в Кореевия бунт. 15 Тогава Аарон се върна при Мойсей до входа на скинията на събранието, понеже морът престана.

16 И Господ каза на Мойсей: 17 „Заповядай на израилтяните да ти дадат дванадесет жезъла – по един жезъл от племе, от всичките ти предводители според племената, и напиши името на всеки върху жезъла му. 18 На Левиевия жезъл напиши името на Аарон, защото трябва да има по един жезъл за всеки предводител на племе. 19 Положи ги в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, където Аз ви се явявам. 20 И когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; така ще усмиря ропота на израилтяните, който вдигат против вас.“

21 Мойсей изрече това пред израилтяните; и всеки от предводителите им му даде по един жезъл – дванадесет жезъла от всички според племената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им. 22 Тогава Мойсей положи жезлите пред Господа в скинията на откровението.

23 На другия ден Мойсей влезе в скинията на откровението и ето Аароновият жезъл, от Левиевия дом, беше покарал, напъпил, цъфнал и завързал зрели бадеми. 24 И Мойсей изнесе всички жезли, положени пред Господа, и ги показа на целия Израил; като видяха това, всеки взе своя жезъл. 25 (C)Тогава Господ каза на Мойсей: „Върни Аароновия жезъл пред ковчега на откровението, за да се пази като знамение за непокорните, така че ропотът им против Мене да престане и те да не измрат!“ 26 И Мойсей направи така; както Господ му заповяда, така направи.

27 Тогава израилтяните казаха на Мойсей: „Ето ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени! 28 Всеки, който се приближи до скинията на Господа, умира; нима ние всички ще измрем?“

Служене и издръжка на свещениците и левитите

18 И Господ каза на Аарон: „Ти, синовете ти и семейството ти заедно с тебе ще носите отговорността за светилището; и ти, и синовете ти с тебе ще носите отговорността за свещенството си. Вземи при себе си братята си, Левиевото племе – племето на своя баща; нека те бъдат при тебе и ти служат, докато ти и синовете ти заедно с тебе бъдете при скинията на откровението. Те ще служат на тебе и ще извършват службата в цялата скиния; само до принадлежностите на светилището и до олтара да не се приближават, за да не умрете – и те, и вие. (D)Нека те бъдат при тебе и да извършват службата в скинията на събранието, като отговарят за всичко в скинията; а външен човек да не се приближава до вас. Служете така в светилището и при жертвеника, че да не падне вече гняв върху израилтяните. Ето аз взех братята ви, левитите, измежду израилтяните като дар за вас, отдадени на Господа, за да извършват службата при скинията на събранието. (E)А ти и синовете ти заедно с тебе служете във всичко, което се отнася до жертвеника и което е вътре зад завесата, и свещенодействайте; ако пък външен човек се доближи, да бъде умъртвен.“

(F)(G)И Господ каза на Аарон: „Ето Аз дадох над теб надзора на възношенията, които се правят на Мене; от всичко, което израилтяните посвещават, Аз давам на тебе и на синовете ти като вечно право заради вашето свещенство; от великите светини, от онова, което не се изгаря, на тебе ще принадлежи: всеки техен хлебен принос, всяка тяхна жертва за грях и всяка тяхна жертва за вина, които те ще Ми принесат; това е велика светиня за тебе и за синовете ти. 10 Това да ядете на най-святото място; всички от мъжки пол могат да ядат; това да бъде светиня за тебе.

11 Ето какво от даровете, които израилтяните въздигат, е за тебе: всички техни възношения Аз давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти като вечно право; който е чист в дома ти, може да яде от тях.

12 Всичко най-добро от елея и всичко най-добро от виното и от пшеницата – първите плодове, които те дават на Господа, на тебе ги давам; 13 всички първи плодове от земята им, които те принасят на Господа, ще бъдат твои; който е чист в дома ти, може да яде от тях.

14 (H)Всичко в Израил, което е посветено на Господа, ще бъде твое.

15 Всичко първородно от всяка плът, което принасят на Господа – било човек или добитък, ще бъде твое; но за първородното от човек трябва да вземеш откуп и за първородното от нечист добитък да вземеш откуп. 16 Откупването да става така: като станат на един месец, вземай откуп по твоя преценка – пет сребърни сикли, според свещената сикла, която има двадесет гери. 17 Но за първородно от волове, за първородно от овци и за първородно от кози не взимай откуп: те са святи; с кръвта им поръсвай жертвеника, а тлъстината им изгаряй в жертва за благоухание на Господа; 18 месото им пък принадлежи на тебе, както ти принадлежат гърдите за възношение и дясната плешка.

19 Всички приноси за възнасяне като светини, които израилтяните принасят на Господа, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе като ваше вечно право; това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.“

20 (I)Господ каза още на Аарон: „Ти няма да имаш наследство в тяхната земя, нито ще имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство сред израилтяните.

21 (J)А на Левиевите синове ето Аз давам в наследство десятъка от всичко в Израил заради службата, която извършват в скинията на събранието. 22 Занапред израилтяните не бива да се доближават до скинията на събранието, за да не понесат наказание и да умрат. 23 Нека левитите да извършват службата в скинията на събранието и те да носят отговорността си за това; това е вечен закон за поколенията ви. Но те няма да имат наследство сред израилтяните. 24 Понеже на левитите давам в наследство десятъка, който израилтяните принасят за възношение на Господа, затова им казах: ‘Те няма да имат наследство сред израилтяните.’“

25 И Господ каза на Мойсей: 26 „Така кажи на левитите: ‘Когато вземате от израилтяните десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава принасяйте от него десятък от десятъка за възношение на Господа. 27 И тези ваши приноси ще ви се зачетат като жито от хармана и като вино от лина. 28 Така и вие принасяйте за възношение на Господа от всички десятъци, които вземате от израилтяните, и давайте от тях за възношение на Господа на свещеника Аарон. 29 От всичко, което ви даряват, принасяйте за възношение на Господа – най-доброто от всичко, което се освещава.’ 30 Кажи им още: ‘Когато принасяте най-доброто от това, останалото ще се зачете на левитите като добито от хармана и като добито от лина; 31 можете да го ядете на всяко място, вие и семействата ви, защото това ви е заплата за служенето ви в скинията на събранието. 32 И вие няма да понесете наказание, когато принасяте най-доброто от това за възношение на Господа; така няма да оскверните посветеното от израилтяните и няма да умрете’.“

Наредби за очистителната вода

19 И Господ каза на Мойсей и Аарон: (K)„Ето наредбата от закона, който Господ заповяда: ‘Нека израилтяните да ти доведат рижа телица без повреда и недостатък, на която не е слаган ярем; дайте я на свещеника Елеазар и той ще я изведе вън от стана, за да я заколят пред него. (L)След това свещеникът Елеазар да вземе с пръста си от кръвта ѝ и да поръси с тази кръв седем пъти към предната страна на скинията на събранието; и да изгорят телицата пред очите му: да изгорят кожата ѝ, месото ѝ, кръвта ѝ заедно с нечистотиите ѝ. (M)И свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда и да ги хвърли в огъня, където гори телицата. (N)После свещеникът да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода и след това да влезе в стана; но до вечерта свещеникът остава нечист. Също и онзи, който я е изгорил, да изпере дрехите си във вода, да измие тялото си с вода и да бъде нечист до вечерта. (O)Тогава един чист човек да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място; и тя да се пази за обществото израилтяни за приготвяне на вода за очистване от грях; 10 и който е събирал пепелта от телицата, да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта. Нека това бъде вечен закон за израилтяните и за пришълците, които живеят между тях.

11 (P)Който се допре до мъртво тяло на човек, да бъде нечист седем дена. 12 С тази вода той трябва да се очисти на третия ден и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден няма да бъде чист. 13 Всеки, който се е допрял до мъртво тяло на човек и не се е очистил, ще оскверни жилището на Господа. Този човек ще бъде изтребен сред Израил, понеже не е поръсен с очистителна вода; нечистотата му е още върху него.

14 Ето и закона, когато някой умре в шатра: всеки, който влезе в шатрата, и всеки, който се намира в шатрата, да бъде нечист седем дена; 15 всеки съд, оставен непокрит и незавързан, е нечист. 16 И всеки, който се допре на полето до убит с нож или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена. 17 (Q)За нечистия да вземат в съд от пепелта на телицата, изгорена като жертва за грях, и да я полеят с течаща вода. 18 Тогава някой чист да вземе исоп, да го натопи във водата и да поръси шатрата, всички вещи и хората, които се намират там, както и онзи, който се е допрял до кост или до убит човек, или до умрял, или до гроб. 19 И чистият да поръси нечистия на третия и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти; тогава нека изпере дрехите си и нека измие тялото си с вода; и вечерта ще бъде чист. 20 А онзи, който е нечист и не се очисти, този човек да бъде изтребен изсред народа, защото е осквернил светилището на Господа; той не е поръсен с очистителна вода, той е нечист.

21 Това да им бъде вечен закон. Също и онзи, който е поръсил с очистителна вода, да изпере дрехите си; а онзи, който се е допрял до очистителната вода, да бъде нечист до вечерта. 22 И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и който се допре до него, ще бъде нечист до вечерта’.“

Марк 6:30-56

Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 (A)Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. 31 И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.

32 И отидоха с лодка на уединено място насаме. 33 Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.

34 (B)И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.

35 А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат[a].“ 37 А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ 38 И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ 39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40 И насядаха на групи по сто и по петдесет. 41 (C)И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.

Иисус Христос ходи по вода

45 (D)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. 46 И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. 47 Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. 48 И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. 49 (E)Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, 50 защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ 51 Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. 52 (F)Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.

Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 (G)И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега. 54 Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха, 55 бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл. 56 (H)И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.