Old/New Testament

Градове на левитите и градове за убежище

35 ^(A)И Господ каза още на Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон: ² „Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от дяловете си за владеене градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасища около градовете им. ³ Те ще живеят в градовете, а пасищата ще бъдат за добитъка им и за всякакви стада животни, които притежават. ^4 (B)Пасищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакътя от средата на града във всяка посока. ⁵ Измерете извън града две хиляди лакътя източна граница, две хиляди лакътя южна граница, две хиляди лакътя западна граница и две хиляди лакътя северна граница, като в средата бъде градът; такива да бъдат пасищата около градовете им.

^6 (C)Между градовете, които ще дадете на левитите, да има шест града, определени като убежище на извършили убийство; и освен това трябва да им дадете още четиридесет и два града. ⁷ Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града заедно с пасищата около тях. ⁸ И когато давате градовете от дяловете на израилтяните, от племето, което има много, давайте много, а от племето, което има малко, давайте малко; всяко племе да даде от своите градове на левитите според своя дял, който ще наследи.“

^9 (D)И Господ каза на Мойсей: ¹⁰ „Нареди на израилтяните: ‘Когато минете през Йордан в ханаанската страна, ^11 (E)определете си градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който е убил човек без умисъл. ¹² Тези градове да ви бъдат убежище от сродник, който иска да отмъсти, така че убиецът да не бъде погубен, преди да се яви на съд пред обществото. ¹³ А градовете, които ще дадете за убежище, трябва да са шест: ¹⁴ три града дайте отсам Йордан и три града дайте в ханаанската страна; те трябва да бъдат градове за убежище. ¹⁵ Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните, за чужденеца и за преселника, за да забягва в тях всеки, който е убил човек без умисъл.

¹⁶ Ако някой удари някого с нещо от желязо и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен. ¹⁷ Ако държи в ръката камък, който може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен. ¹⁸ Или ако държи в ръка нещо от дърво, което може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен. ¹⁹ Сродникът, който иска да отмъсти, може сам да умъртви убиеца; щом го срещне, може да го умъртви. ²⁰ Ако някой блъсне от омраза някого или хвърли с умисъл нещо върху него и онзи умре, ²¹ или от омраза го удари с ръка и онзи умре, тогава този, който е ударил, да бъде умъртвен; той е убиец. Сродникът, който иска да отмъсти, може да умъртви убиеца; щом го срещне.

²² Но ако неволно го блъсне, без да изпитва омраза, или хвърли върху него нещо без умисъл, ²³ или без да види, събори върху него камък, който може да причини смърт, и онзи умре, макар и да не е бил враждебен към него и не е искал да му стори зло, ²⁴ тогава нека обществото да реши делото между убиеца и сродника, който иска да отмъсти според тези наредби; ²⁵ обществото трябва да спаси убиеца от сродника, който иска да отмъсти, и обществото трябва да го върне в града, където е потърсил убежище; и той трябва да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със свещен елей. ²⁶ Но ако убиецът излезе извън пределите на града, който му е станал убежище, ²⁷ и сродникът, който иска да отмъсти, го намери извън пределите на този град, тогава той може да умъртви убиеца, без да носи вина за пролята кръв; ²⁸ защото убиецът трябва да живее в града, който му е станал убежище, до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в своите владения. ²⁹ Това трябва да ви бъде законна наредба за всичките ви поколения, където и да живеете.

^30 (F)Ако някой убие човек, убиецът да бъде умъртвен според думите на свидетели; но само един свидетел не е достатъчен, за да бъде някой осъден на смърт. ³¹ Не вземайте откуп за живота на убиеца, който е заслужил смъртно наказание; той трябва да бъде предаден на смърт. ³² Не вземайте откуп и за онзи, който е забегнал в град, определен за убежище, за да може той да се върне и живее в страната си преди смъртта на първосвещеника. ^33 (G)Не осквернявайте земята, на която живеете, защото кръвта осквернява земята; земя, върху която е пролята кръв, може да се очисти само с кръвта на онзи, който я е пролял. ³⁴ Не осквернявайте земята, на която живеете и която Аз обичам; защото Аз, Господ, живея сред израилтяните’.“

Наследствено право на дъщерите при омъжване

36 Тогава дойдоха старейшини на родове от племето на потомците на Галаад, син на Махир, син на Манасия, Йосифовия син, и казаха пред Мойсей и пред предводителите – старейшини на израилските родове: ^2 (H)„Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните по жребий; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брат ни Салпаад – на неговите дъщери. ³ Но ако те се омъжат за синове от някое друго племе на израилтяните, тогава наследството им ще бъде отнето от наследството на нашите бащи и ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така то ще бъде отнето от наследството, което ни се пада по жребий. ⁴ Дори когато дойде юбилеят на израилтяните, наследството им ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така наследството им ще бъде отнето от наследството на бащиното ни племе.“

⁵ И така, според словото на Господа Мойсей заповяда на израилтяните: „Право е това, което говори племето на Йосифовите потомци. ⁶ Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери: ‘Те могат да се омъжат за когото им се нрави, стига само да се омъжат в род от бащиното си племе, ⁷ за да не минава наследството на израилтяните от племе в племе; защото всеки от израилтяните трябва да бъде привързан към наследството на бащиното си племе; ⁸ и всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да стане жена на някого от рода на бащиното си племе, така че всеки от израилтяните да получава бащиното си наследство. ⁹ Наследството да не преминава от едно племе в друго, а всяко племе на израилтяните да се привързва към своето наследство.’“

¹⁰ И Салпаадовите дъщери направиха, както Господ заповяда на Мойсей, ¹¹ защото Махла, Тирца, Хогла, Милка и Ноа – дъщерите на Салпаад, се омъжиха за синовете на чичовците си. ¹² Те се омъжиха в род от потомците на Манасия, Йосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиния им род.

¹³ Тези са законите и наредбите, които Господ даде на израилтяните чрез Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон.

Иисус Христос отива в Юдея

10 Като тръгна оттам, Иисус дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. Народът пак се стичаше при Него. А Той по обичая Си пак ги поучаваше.

Брак и развод

² Тогава пристъпиха фарисеите и за да Го изкушат, попитаха: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“ ³ Той им отговори: „Какво ви е заповядал Мойсей?“ ^4 (A)А те казаха: „Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.“ ⁵ Иисус им отговори: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е написал тази заповед. ^6 (B)Но в началото при сътворението Бог ги сътвори мъж и жена. ^7 (C)Затова мъжът ще остави баща си и майка си ^8 (D)и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Така че те вече не са двама, а една плът. ⁹ И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“

¹⁰ А когато те влязоха в една къща, учениците Му пак Го попитаха за същото. ^11 (E)Той им отговори: „Този, който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея. ¹² Така също, ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства.“

Иисус Христос благославя децата

^13 (F)При Иисус донасяха деца, за да се докосне до тях, а учениците смъмриха онези, които ги донасяха. ¹⁴ Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство. ^15 (G)Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“ ¹⁶ След това Той прегърна децата, възложи върху тях ръце и ги благослови.

Богатство и вечен живот

^17 (H)А когато тръгна, за да продължи пътя Си, някой се завтече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ ¹⁸ Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. ^19 (I)Знаеш заповедите: ‘Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не ограбвай, почитай баща си и майка си’.“ ²⁰ А той Му отговори: „Учителю, всичко това спазвах от младини.“ ^21 (J)Иисус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига – иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си^[a].“ ²² А той се смути от тези думи и си отиде натъжен, защото имаше много имот.

^23 (K)(L)Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“ ²⁴ Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си^[b], да влязат в Божието царство. ²⁵ По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ ²⁶ А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“ ^27 (M)Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“

²⁸ Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“ ^29 (N)А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието ³⁰ и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят – вечен живот. ^31 (O)Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“