Old/New Testament
29 В седмия месец, на първия ден от месеца, трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа. Той трябва да ви бъде празник, огласян с тръбен зов. 2 Принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък, 3 а към тях – хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена 4 и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, 5 а също и един козел, като жертва за грях, за вашето очистване; 6 това трябва да се прибави към всеизгарянето при новолуние и хлебния му принос и към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според наредбите за благоуханна жертва на Господа.
7 (A)А на десетия ден от този седми месец трябва да имате свещено събрание; смирете душите си и не вършете никаква работа. 8 И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък; 9 към тях – хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена 10 и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, 11 а също и един козел, като жертва за грях, освен жертвата за грях при обреда за очистване и освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.
12 (B)(C)И на петнадесетия ден от седмия месец трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа и празнувайте празника на Господа седем дена. 13 И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: тринадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък; 14 към тях прибавете хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за всяко от тринадесетте телета, две десети от ефа за всеки овен 15 и по една десета от ефа за всяко едно от четиринадесетте агнета, 16 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.
17 На втория ден принесете дванадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 18 към тях – хлебен принос с възлияния за телетата, за овните и за агнетата, според броя им, както е определено, 19 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.
20 На третия ден принесете единадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 21 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 22 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.
23 На четвъртия ден принесете десет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 24 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 25 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.
26 На петия ден принесете девет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 27 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 28 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.
29 На шестия ден принесете осем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 30 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 31 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.
32 На седмия ден принесете седем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 33 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 34 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.
35 На осмия ден трябва да имате тържествено събрание; не вършете никаква работа. 36 И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък, 37 към тях – хлебен принос с възлиянията за телето, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 38 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.
39 Принасяйте това на Господа на вашите празници освен всеизгарянията ви, хлебните ви приноси, възлиянията ви и мирните ви жертви, които принасяте като оброк или доброволни приноси.“
Наредба за оброците
30 [a] И Мойсей разказа на израилтяните всичко, което Господ му беше заповядал. 2 (D)Мойсей каза още на предводителите на израилтяните: „Ето какво заповяда Господ: 3 (E)‘Ако някой мъж даде оброк на Господа и се зарече, като се закълне с клетва, той не бива да престъпва думата си, а да изпълни всичко, което е изрекъл.
4 Ако някоя жена даде оброк на Господа и се зарече, докато е млада и живее в бащиния си дом, 5 и баща ѝ чуе оброка и онова, за което се е зарекла, но не каже нищо, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила. 6 Но ако нейният баща чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила и Господ ще ѝ прости, понеже нейният баща ѝ е забранил.
7 Ако една жена, преди да се омъжи, е обвързана с оброк или с необмислена дума, за която се е зарекла, 8 и мъжът ѝ чуе и в същия ден не каже нищо, тогава оброците и онова, за което се е зарекла, остават в сила. 9 Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава той ще отхвърли оброка, с който е обвързана, и необмислената дума, за която се е зарекла, и Господ ще ѝ прости. 10 Оброкът на вдовица или напусната жена, в каквото и да се е зарекла, остава в сила върху нея. 11 Но ако една жена е дала оброк в дома на мъжа си или се е зарекла с клетва за нещо 12 и мъжът ѝ е чул, но е замълчал и не ѝ е забранил, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила. 13 Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ги отхвърли, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила; мъжът ѝ ги е отхвърлил и Господ ще ѝ прости. 14 Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да отхвърли всеки неин оброк и всичко, за което се е зарекла с клетва, за да смири душата си. 15 Но ако мъжът ѝ е мълчал дни наред, тогава той е утвърдил всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла; утвърдил ги е, защото в деня, когато ги е чул, не ѝ е казал нищо за това. 16 Но ако ги е отхвърлил много дни, след като е чул, тогава ще носи греха ѝ върху себе си’.“
17 Това са наредбите, които Господ заповяда на Мойсей да се спазват между мъж и жена, между баща и дъщеря му, докато е млада и живее в бащиния си дом.
Победа над мадиамците
31 След това Господ каза на Мойсей: 2 (F)„Отмъсти на мадиамците заради израилтяните и след това се прибери при народа си.“
3 И Мойсей се обърна към народа с думите: „Нека се въоръжат сред вас мъже, за да тръгнат против мадиамците и да изпълнят отмъщението на Господа против Мадиам. 4 Изпратете на война по хиляда души от племе, от всички племена на Израил.“ 5 И така, от хилядите израилтяни бяха отделени по хиляда души от всяко племе – дванадесет хиляди, въоръжени за бой. 6 (G)Мойсей ги изпрати на война, по хиляда души от всяко племе, тях и Финеес, син на свещеника Елеазар, със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка. 7 И те отидоха на война срещу Мадиам, както заповяда Господ на Мойсей, и избиха всичките им мъже. 8 (H)Сред убитите погубиха и мадиамските царе Евий, Рекем, Сур, Ур и Рева – петима царе на Мадиам; убиха с меч и Валаам, Веоровия син. 9 А жените и децата им израилтяните взеха в плен, като заграбиха всичкия им добитък, всички стада и целия им имот. 10 Всички градове в техните владения и всички селища изгориха с огън 11 и взеха цялата плячка, която бяха заграбили – хора и добитък. 12 След това представиха пленените и заграбената плячка пред Мойсей, пред свещеника Елеазар и пред обществото на израилтяните в стана, разположен на Моавските полета при Йордан, срещу Йерихон.
13 Мойсей, свещеникът Елеазар и всички предводители на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. 14 Тогава Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от военния поход, 15 и им каза: „Защо оставихте всички жени? 16 (I)Нали те по съвета на Валаам накараха израилтяните да отстъпят от Господа заради Фегор и така дойде онази напаст върху Господния народ! 17 Затова убийте сега всички деца от мъжки пол, убийте всяка жена, познала мъж в леглото му. 18 А всички момичета, които не са познали мъж в леглото му, оставете живи за себе си. 19 (J)И останете вън от стана седем дена – всички, които сте убили човек или сте се допрели до убит; очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници. 20 Очистете и всички дрехи и всички кожени вещи, всичко, направено от козина, и всички дървени съдове.“
21 А свещеникът Елеазар каза на войниците: „Ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Мойсей: 22 злато, сребро, мед, желязо, калай и олово 23 и всичко, устойчиво на огън, прекарайте през огън, за да се очисти; но то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, което не може да устои на огън, прекарайте през вода. 24 А на седмия ден изперете дрехите си и се очистете, и след това влезте в стана.“
25 И Господ каза на Мойсей: 26 „Ти и свещеникът Елеазар, и предводителите на племената от обществото пребройте заграбената плячка – хора и добитък, 27 и раздели по половина между онези, които воюваха, и цялото общество. 28 От онези, които воюваха, отдели като данък за Господа по едно на петстотин – от хора, добитък, осли и овци; 29 вземи това от тяхната половина и го дай на свещеника Елеазар като принос за въздигане пред Господа. 30 А от половината, определена за израилтяните, вземи по едно на петдесет – от хора, добитък, осли и овци, и дай на левитите, които служат при скинията на Господа.“ 31 Мойсей и свещеникът Елеазар направиха така, както Господ заповяда на Мойсей.
32 А плячката от грабежа, който извършиха онези, които воюваха, беше: овци – шестстотин седемдесет и пет хиляди, 33 добитък – седемдесет и две хиляди, 34 осли – шестдесет и една хиляди, 35 и хора – жени, които не са познали мъж в леглото му, всичко тридесет и пет хиляди.
36 Половината, делът на онези, които бяха воювали, наброяваше: овци – триста тридесет и седем хиляди и петстотин, 37 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет; 38 добитък – тридесет и шест хиляди, а данъкът от него за Господа беше седемдесет и две; 39 осли – тридесет хиляди и петстотин, а данъкът от тях за Господа беше шестдесет и един, 40 и хората бяха шестнадесет хиляди, а данъкът от тях за Господа – тридесет и двама души. 41 И Мойсей даде данъка – принос за въздигане пред Господа, на свещеника Елеазар, както Господ заповяда на Мойсей.
42 А половината от плячката на онези, които бяха воювали и която Мойсей отдели за израилтяните, 43 тази половина, определена за обществото, беше: овци – триста тридесет и седем хиляди и петстотин; 44 добитък – тридесет и шест хиляди; 45 осли – тридесет и пет хиляди и петстотин, 46 и хора – шестнадесет хиляди. 47 От тази половина, определена за израилтяните, Мойсей взе едно на петдесет – от хора и добитък, и даде това на левитите, които служат при скинията на Господа, както Господ заповяда на Мойсей.
48 Тогава към Мойсей се приближиха предводителите на войските, хилядниците и стотниците 49 и казаха на Мойсей: „Твоите слуги преброиха войниците, които са ни поверени, и нито един от нас не липсва. 50 Затова принасяме дар на Господа, всеки, каквото златно украшение е намерил – верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.“ 51 Мойсей и свещеникът Елеазар взеха от тях златото – различни по изработка украшения. 52 А цялото злато, донесено от хилядниците и стотниците като принос за въздигане пред Господа, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли. 53 Освен това войниците бяха грабили и за себе си. 54 И така, Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от хилядниците и стотниците и го донесоха в скинията на събранието за спомен на израилтяните пред Господа.
9 И каза им още: „Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство, дошло в сила.“
Преображение на Иисус Христос
2 (A)(B)А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях. 3 Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг – такива, каквито никой на земята не може да избели. 4 И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус. 5 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника – един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“ 6 (C)Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени. 7 (D)Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ 8 И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам.
9 А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите. 10 Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това – да възкръсне от мъртвите.
11 (E)И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ 12 (F)А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен, 13 (G)казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“
Излекуване на бесноват младеж
14 (H)Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях. 15 Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха. 16 Той ги[a] попита: „За какво спорите с тях?“ 17 Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота. 18 Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“ 19 Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“ 20 И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено. 21 Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство. 22 Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ 23 Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ 24 Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“ 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“ 26 И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло. 27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.
28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ 29 Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.