Old/New Testament

Юдейското царство след Соломон до вавилонския плен

Разделение на царството при Ровоам

10 ^(A)Ровоам отиде в Сихем, защото там се бе събрал целият Израил, за да го направи цар. ² Когато Йеровоам, Наватовият син, чу за това, завърна се от Египет, където беше избягал от Соломон. ³ Израилтяните изпратиха да го повикат и той дойде заедно с целия Израил при Ровоам и казаха: ⁴ „Твоят баща ни наложи тежки данъци, затова ни облекчи от непоносимия труд и тежкото иго, което той ни наложи, и тогава ние ще ти служим.“ ⁵ А той им отговори: „Върнете се при мене след три дена.“ И народът се разотиде.

⁶ Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха на баща му Соломон, докато беше още жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“ ⁷ Те му отговориха: „Ако се отнесеш благосклонно към този народ и постъпваш в негова угода, ако му говориш благи думи, той ще ти служи през всичките ти дни.“ ⁸ Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и реши да се посъветва с младите си служители, които бяха отраснали заедно с него. ⁹ И се обърна към тях с думите: „Какво ще ме посъветвате да отговоря на този народ, който поиска от мене да облекча игото, наложено от баща ми?“ ¹⁰ И младежите, които бяха отраснали заедно с него, му отговориха: На хората, които са ти казали, че твоят баща им е наложил тежко иго, което ти трябва да облекчиш, им кажи: „Малкият ми пръст е по-дебел от бедрата на баща ми! ¹¹ Моят баща ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко; моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“

¹² Тогава Йеровоам и целият народ отидоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: „Върнете се при мене след три дена.“ ¹³ Цар Ровоам им отговори сурово, защото бе отхвърлил съвета на старейшините ¹⁴ и прие съвета на връстниците си, и им каза: „Моят баща Ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко. Моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“ ¹⁵ И царят не послуша народа, защото е било наредено от Бога, за да изпълни думите Си, Които Господ беше изрекъл чрез силонеца Ахия на Йеровоам, Наватовия син.

^16 (B)Когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: „Какво общо имаме ние с Давид, с наследството на Йесеевия син? По шатрите си, мъже на Израил! Сега се погрижи за своя дом, Давиде!“ И всички израилтяни се разотидоха по шатрите си. ¹⁷ И Ровоам остана цар само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея.

¹⁸ И когато Ровоам изпрати Адонирам, надзорника над извършителните работи, израилтяните го убиха с камъни. А цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да избяга в Йерусалим. ¹⁹ Така израилтяните се отметнаха от Давидовия дом и останаха отделени до днес.

11 Тогава Ровоам пристигна в Йерусалим и свика родовете на Юда и Вениамин – сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да воюват с Израил и да върнат царството на Ровоам. ² Но Господ говори на Самей, Божий човек, като му каза: ³ „Кажи на Ровоам, сина на Соломон, юдейския цар, и на всички израилтяни от родовете на Юда и Вениамин: ⁴ ‘Така казва Господ: «Не излизайте да воювате против братята си. Върнете се всеки у дома си, защото Аз така отредих»’.“ И те послушаха думите на Господа и се отказаха да воюват против Йеровоам.

Царуване на Ровоам

^5 (C)Ровоам се установи в Йерусалим и изгради градове крепости в Юдея: ⁶ укрепи Витлеем, Етам, Техоя, ⁷ Вет-Цур, Сохо, Одолам, ⁸ Гет, Мареша, Зиф, ⁹ Адораим, Лахис, Азека, ¹⁰ Цора, Айалон и Хеврон. Това бяха крепостите в племената на Юда и Вениамин. ¹¹ Царят ги укрепи добре, назначи им военачалници и ги снабди със запаси от жито, елей и вино. ¹² За сигурността им предостави на всеки град щитове и копия. Така племената на Юда и Вениамин останаха под негова власт.

¹³ И всички свещеници и левити от целия Израил се стекоха при него от всички краища. ^14 (D)Левитите напуснаха своите пасища и владенията си и дойдоха в Юдея, в Йерусалим, защото Йеровоам и неговите синове ги отстраниха от свещенодействие пред Господа ^15 (E)и си поставиха свои жреци за оброчищата с идоли на козли и телета, които бяха направени по заповед на Йеровоам. ¹⁶ А след тях в Йерусалим дойдоха и всички израилтяни, които с цялото си сърце търсеха Господа, Бога на Израил, за да принасят жертви на Господа, Бога на предците им. ¹⁷ Така за три години те бяха опора на Юдейското царство и подкрепяха Ровоам, Соломоновия син, защото три години вървяха по пътя на Давид и Соломон.

¹⁸ Ровоам си взе за жена Махалат, дъщеря на Еримот, син на Давид. Майка ѝ беше Авихаил, дъщеря на Елиав, Йесеевия син. ¹⁹ И тя му роди синове: Йеуса, Шемария и Захама. ^20 (F)А след нея той взе Мааха, дъщеря на Авесалом. Тя му роди Авия, Атая, Зиза и Шеломита. ²¹ Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници. А той имаше осемнадесет жени и шестдесет наложници, от които му се родиха двадесет и осем синове и шестдесет дъщери. ²² Затова той определи Авия, сина на Мааха, за пръв сред братята му и мислеше да го направи цар. ²³ Той постъпваше благоразумно и с останалите си синове, като ги разпрати по крепостните градове във всички области на племената на Юда и Вениамин, даваше им изобилно храна и им намери много жени.

Бог унижава Ровоам

12 Когато царството на Ровоам се утвърди и той укрепна, Ровоам изостави Господния закон. Изостави го и целият Израил. ^2 (G)И тъй като бяха отстъпили от Господа, на петата година от царуването на Ровоам египетският цар Сусаким нападна Йерусалим ³ с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници, а египетската войска от ливийци, сукхити и етиопци нямаше брой. ⁴ И като превзе укрепените градове в Юдея, той стигна до Йерусалим. ^5 (H)Тогава пророк Самей дойде при Ровоам и при юдейските военачалници, които се бяха събрали в Йерусалим, за да се спасят от Сусаким, и им рече: „Така казва Господ: ‘Понеже вие Ме изоставихте, затова и Аз ви предавам в ръцете на Сусаким’.“ ⁶ Военачалниците и царят се смириха и казаха: „Справедлив е Господ!“ ⁷ И когато Господ видя, че те се смириха, каза на Самей: „Няма да ги погубя и скоро ще ги избавя. Моят гняв няма да се излее върху Йерусалим чрез Сусаким. ⁸ Но те ще му станат слуги, за да знаят какво е да служат на Мене и какво е да служат на земни царства.“

^9 (I)Египетският цар Сусаким нападна Йерусалим и отнесе съкровищата на Господния храм и съкровищата на царския дом. Отнесе всичко, дори и златните щитове, които Соломон беше направил. ¹⁰ Цар Ровоам нареди да направят вместо тях медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на стражата, която пазеше входа на царския дом. ¹¹ Когато царят ходеше в храма на Господа, телохранителите носеха щитовете, а после ги връщаха обратно в помещението на стражата. ¹² След като Ровоам се смири, Господ отвърна гнева Си от него, за да не го погуби напълно, защото в Юдея се случваха и добри неща.

¹³ Така Ровоам укрепи отново царската си власт в Йерусалим. Като се възцари, той беше на четиридесет и една години и царува седемнадесет години в Йерусалим – града, който Господ беше избрал измежду всички племена на Израил, за да пребъдва там името Му. Майката на царя се казваше Наама и беше амонка. ¹⁴ Ровоам вършеше зло, защото не търсеше Господа със сърцето си.

¹⁵ Делата на Ровоам отначало докрай са описани в книгите за родословията на пророк Самей и ясновидеца Идо. Между Ровоам и Йеровоам се водеха постоянни войни. ¹⁶ Когато Ровоам почина, го погребаха при предците му в града на Давид. Като негов наследник се възцари синът му Авия.

³⁰ Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта. ³¹ Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.

^32 (A)А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ ³³ Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано ³⁴ рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“ ³⁵ Иисус се просълзи. ³⁶ Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“ ^37 (B)Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“

³⁸ Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък. ³⁹ Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“ ⁴⁰ Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ ^41 (C)Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият^[a]. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. ^42 (D)Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ ^43 (E)След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ ⁴⁴ И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“

Заговор за убийството на Иисус Христос

^45 (F)Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него. ⁴⁶ А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.

⁴⁷ Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса. ⁴⁸ Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“ ^49 (G)Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате, ⁵⁰ нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“ ^51 (H)Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа; ⁵² и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца. ^53 (I)И от този ден те се сговориха да Го убият.

⁵⁴ Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.

⁵⁵ Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят. ^56 (J)Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“ ⁵⁷ А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.