Old/New Testament
Царуване на Давид
Последни дни и смърт на Саул
10 (A)А когато филистимците излязоха на война с Израил, израилтяните побягнаха от филистимците и бяха избити на планината Гелвуй. 2 Филистимците преследваха Саул и неговите синове и убиха Йонатан, Авинадав и Мелхисуй, синове на Саул. 3 Битката около Саул се ожесточи, стрелците се целеха в него и го раниха. 4 Тогава Саул каза на своя оръженосец: „Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани и да се поругаят с мене!“ Но понеже оръженосецът от уплаха не се решаваше, Саул взе меча си и падна върху него. 5 Оръженосецът му, като видя, че Саул умря, сам падна върху меча си и умря. 6 Така умряха Саул и тримата му синове, а заедно с него умря и целият му род! 7 Когато израилтяните в долината видяха, че всички бягат и че Саул и синовете му са мъртви, напуснаха градовете си и избягаха. Филистимци дойдоха и се заселиха в тях.
8 На другия ден, когато филистимците се върнаха, за да обират плячката от убитите, намериха Саул и синовете му, загинали на Гелвуйската планина. 9 И като го съблякоха, взеха главата и оръжието му и ги разпратиха по филистимската земя, за да разгласят това пред народа и пред своите идоли. 10 Оръжието му оставиха в светилището на божествата си, а главата му приковаха в храма на Дагон. 11 Когато жителите на Явис в Галаад чуха всичко, което бяха извършили филистимците със Саул, 12 (B)събраха се всички храбри мъже и отидоха да вземат телата на Саул и неговите синове. Те донесоха костите им в Явис, погребаха ги под местния дъб и постиха седем дена.
13 (C)Така умря Саул заради беззаконието, което стори пред Господа. Той не се съобрази с Господните думи, допита се чрез магьосница до зли духове, 14 а не потърси Господа. Затова Той го умъртви и предаде царството на Давид, Йесеевия син.
Признаване на Давид за цар
11 (D)Тогава целият Израил се събра при Давид в Хеврон и каза: „Ето ние сме твоя кост и твоя плът. 2 Още по-рано, когато Саул беше цар, ти беше онзи, който водеше и връщаше войската на Израил, и на тебе Господ, твоят Бог, каза: ‘Ти ще пасеш Моя народ и ти ще бъдеш вожд на Моя народ Израил’.“ 3 (E)И така, всички старейшини на Израил дойдоха при царя в Хеврон; и Давид сключи завет с тях пред Господа, и те помазаха Давид за цар над Израил според словото на Господа, изречено чрез Самуил.
Превземането на Йерусалим
4 (F)След това Давид и целият Израил се отправиха към Йерусалим, наричан тогава Йевус. Там се бяха заселили йевусейците, които владееха тази земя. 5 Жителите на Йевус викаха на Давид: „Няма да влезеш тук!“ Но Давид превзе крепостта Сион и той стана градът на Давид. 6 (G)Давид се обърна към всички с думите: „Който пръв победи йевусейците, ще стане военачалник на войската.“ Пръв от всички на крепостта се изкачи Йоав, Саруевият син, и той стана военачалник. 7 Тогава Давид се засели в крепостта и тя беше наречена Давидов град. 8 Той застрои града отвсякъде, като започна от Мило, а Йоав възстанови останалата част на града. 9 Давид преуспяваше и укрепваше, защото Господ Вседържител беше с него.
Храбрите мъже на Давид
10 (H)А ето и водачите на храбрите мъже, които заедно с всички израилтяни подрепяха Давид, за да се възцари и да се изпълни словото на Господа той да бъде цар на Израил. 11 Броят и имената на военачалниците, които бяха при Давид, са: Йесваал, син Ахаманий, главен военачалник, който с копието си порази наведнъж триста души. 12 След него Елеазар, син на ахохитеца Додо – един от тримата предводители; 13 той беше с Давид във Фасдамим, където сред поле, засято с ечемик, филистимците се бяха събрали за битка. И когато народът побягна пред филистимците, 14 застана сред полето, оглави отбраната и отблъсна филистимците. Тогава Господ даде чудно избавление!
15 После трима от тридесетте водачи слязоха до скалата при пещерата Одолам, където се криеше Давид, докато филистимците се бяха разположили на стан в Рефаимската долина. 16 Давид в това време беше в скривалището си, а филистимската стража във Витлеем. 17 И Давид, като ожадня, попита: „Кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при градските порти?“ 18 Тогава тримата се промъкнаха през филистимския стан, гребнаха вода от Витлеемския кладенец, който е при портите, и я донесоха на Давид. Той обаче отказа да пие, а я изля за слава на Господа 19 и каза: „Да не дава Господ да сторя това! Нима ще пия кръвта на тези мъже, които се изложиха на опасност! Защото те заложиха живота си, за да донесат тази вода.“ И той отказа да пие. Това извършиха тези трима силни мъже.
Други храбри мъже на Давид
20 Пръв сред тридесетте беше Авеса, братът на Йоав. Той уби с копието си триста души и се прослави между сънародниците си. 21 Сред тридесетте той беше най-виден и беше техен началник, но не беше равен на онези тримата.
22 Ванея, син на храбрия Йодай от Кавцеил, беше извършил велики дела. Той порази двама моавци, синове на Ариил, и уби лъв в снежно време до един кладенец. 23 Същият той уби и един египтянин, висок пет лакътя. Египтянинът държеше в ръка копие като кросно за тъкане, а Ванея пристъпи към него с тояга, но измъкна копието от ръката на египтянина и го уби с него. 24 Това стори Йодаевият син Ванея и се прослави сред тридесетте храбри мъже. 25 Той беше по-силен от тридесетте, но не достигна славата на онези тримата. И Давид го постави начело на телохранителите си.
26 А силните мъже сред войската бяха: Асаил, брат на Йоав; Елханам, син на Додо от Витлеем; 27 Шама хародитецът; Херец пелонитецът; 28 Ира, синът на текоитеца Икеш; Авиезер анатотецът; 29 Сивхай хушатецът; Илай ахохиецът; 30 Махарай нетофатецът; Хелец, син на нетофатеца Ваана; 31 Итай, Рибаевият син от Гива на Вениамин; Ванея пиратонецът; 32 Хурай от Нахале-Гааш; Авиил от Арава; 33 Азмавет бахарумиецът; Ялияхба шаалбонецът. 34 Синовете на гизонеца Хашем: Йонатан, син на харареца Шаге; 35 Ахиам, син на харареца Сахар; Елифал, син на Ура; 36 Хефер от Махера; Ахия пелонитецът; 37 Хецрой, кармилецът; Наарай, син на Езбай; 38 Йоил, Натановият брат; Мивхар, Хагриевият син; 39 Целек амонецът; Нахарай беротецът, оръженосец на Йоав, Саруевия син; 40 Ира итриецът; Гареб итриецът; 41 Урия хетеецът; Завад, Ахлаевият син; 42 Адида, син на рувимеца Шиза, водач на рувимците, и тридесет души с него; 43 Ханан, син на Мааха; Йосафат митниецът; 44 Узия аштеротецът; Шама и Йеиел, синове на ароереца Хотам; 45 Йедиаел, Шимриевият син, и брат му Йоха, тициянецът; 46 Елиел от Махавим и Йеривай и Йошавия – Елиаамовите синове, Итма моавецът; 47 Елиел, Овед и Йасиел от Мецовая.
Трети списък на привърженици на Давид
12 Ето и онези, които дойдоха при Давид в Секелаг, докато той още се криеше от Кисовия син Саул. Те бяха силни мъже и му помагаха в битките. 2 Бяха въоръжени с лъкове и стреляха точно с тях, хвърляха с прашка камъни както с дясна, така и с лява ръка. Те бяха Саулови братя, потомци на Вениамин. 3 Водач беше Ахизер, а след него Йоас – Шемаевите синове от Гива; Йезиел и Фелет, синове на Азмавет; Бераха и Йеху от Анатот; 4 Ишмая гаваонецът, един силен мъж сред тридесетте и техен водач; 5 [a] Йеремия, Яхазиил, Йоханан и Йозават от Гедера; 6 Елузай, Йеримот, Веалия, Шемария, Сафатия харитиецът; 7 Елкана, Ишияху, Азариил, Йоезер и Йошавам – Кореевите синове; 8 а също Йоела и Зевадия, синове на Йерохам, от Гедор.
9 И от Гадовите синове преминаха на страната на Давид и дойдоха в пустинната крепост силни и боеспособни мъже, въоръжени с щитове и копиия. Те бяха смели като лъвове и бързи като сърни в планините. 10 Водач беше Езер, втори – Овадия, трети – Елиав, 11 четвърти – Мишман, пети – Йеремия, 12 шести – Атай, седми – Елиел, 13 осми – Йоханан, девети – Елзават, 14 десети – Йеремия, единадесети – Махбанай. 15 Тези, Гадовите потомци, бяха водачи във войската: най-малкият – на повече от сто души, а най-големият – на повече от хиляда. 16 Те са онези, които преминаха Йордан в първия месец, когато реката излизаше от коритото си, и прогониха всички жители на долините на изток и на запад.
17 И от синовете на Вениамин и на Юда дойдоха в крепостта при Давид. 18 А Давид излезе и ги посрещна с думите: „Ако сте дошли при мене с мир, за да ми помогнете, аз ви посрещам с открито сърце; но ако идвате с коварство, за да ме предадете на моите врагове, без да съм сторил неправда, нека Бог на предците ни види това и отсъди!“ 19 Тогава дух се спусна над Амасий, водача на тридесетте, и той каза: „Твои сме, Давиде, и на твоя страна заставаме, сине Йесеев! Мир, мир на тебе, мир и на твоите помощници! Защото твоят Бог ти помага!“ Тогава Давид ги прие и ги постави за водачи на войската си. 20 И от Манасиевото племе се присъединиха към Давид, когато тръгна с филистимците против Саул. Но това не стана, защото филистимските водачи, след като се посъветваха помежду си, отпратиха Давид, казвайки си: „За наша беда може да премине на страната на своя господар Саул.“ 21 А когато Давид се връщаше в Секелаг, от Манасиевото племе към него преминаха Аднах, Йозавад, Йедиаел, Михаил, Йозавад, Елиху и Цилтай – Манасиеви хилядници. 22 Те помагаха на Давид срещу разбойници, защото бяха боеспособни мъже и станаха военачалници. 23 Така ден след ден при Давид прииждаха мъже, за да му помагат, докато се събра голяма войска, като Божие опълчение.
Свитата при въздигането на Давид на царския престол
24 Ето броя на дееспособните водачи, които дойдоха при Давид в Хеврон, за да му помогнат да се възцари над Сауловото царство, според словото, изречено от Господа: 25 от Юдовите потомци – шест хиляди и осемстотин, въоръжени за битка с щитове и копия; 26 от Симеоновите потомци – седем хиляди и сто боеспособни мъже; 27 от Левиевите потомци – четири хиляди и шестстотин души; 28 Йодай, водач от Аароновия род, с три хиляди и седемстотин души; 29 Садок, храбър младеж, и от бащиния му род – двадесет и двама водачи; 30 от Вениаминовите потомци – Сауловите сродници, три хиляди, защото дотогава по-голямата част от тях поддържаха Сауловия род; 31 от Ефремовите потомци – двадесет хиляди и осемстотин боеспособни мъже, познати в родовете си; 32 от половината Манасиево племе – осемнадесет хиляди, определени поименно, за да дойдат и възцарят Давид; 33 от Исахаровите потомци, които знаеха какво изисква времето и какво е предопределено на Израил; водачите им бяха двеста души и всичките им потомци изпълняваха техните заповеди; 34 от Завулоновото племе – петдесет хиляди храбри и непоколебими мъже, в боен ред и въоръжени с всякакви военни оръжия; 35 от Нефталимовото племе – хиляда водачи и с тях тридесет и седем хиляди, въоръжени с щит и копие; 36 от Дановото племе – двадесет и осем хиляди и шестстотин, готови за битка; 37 от Асировото племе – четиридесет хиляди в строй, готови за битка; 38 а отвъд Йордан, от Рувимовото, Гадовото и половината от Манасиевото племе – сто и двадесет хиляди, с всякакви оръжия.
39 Всички тези непоколебими мъже дойдоха в боен ред в Хеврон, за да възцарят Давид над цял Израил; а и всички други израилтяни бяха единодушни, че Давид трябва да бъде цар. 40 И останаха там при Давид три дена, ядоха и пиха, защото братята им бяха приготвили всичко за тях. 41 Дори и онези, които живееха по-близо до тях, чак до Исахаровото, Завулоновото и Нефталимовото племе, им носеха на магарета, камили, мулета и волове всичко за ядене: брашно, смокини, сухо грозде, вино, масло, както и много говеда и овце, защото голяма радост настана в Израил.
45 (A)У пророците е писано: ‘Всички ще бъдат научени от Бога.’ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене. 46 (B)Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец. 47 Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха. 50 А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре. 51 (C)Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“
52 Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“ 53 А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си. 54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие. 56 (D)Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него. 57 (E)Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“
59 Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.
60 Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“ 61 Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява? 62 А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди? 63 (F)Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот. 64 Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде. 65 И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“
66 Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.
Изповедта на апостол Петър
67 А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ 68 Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. 69 (G)И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог[a].“ 70 (H)Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“ 71 (I)Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.