Old/New Testament

Разделяне на Соломоновото царство

Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена

12 ^(A)Ровоам отиде в Сихем, понеже целият Израил беше дошъл, за да го направи цар. ² За това чу Йеровоам, Наватовият син, който още пребиваваше в Египет, където беше избягал. ³ И изпратиха за него и го повикаха. Тогава Йеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на Ровоам: ⁴ „Твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи наложеното от баща ти тежко робство и тежко иго, което той ни е наложил, и ще ти служим.“ ⁵ А той им каза: „Идете си и след три дни се върнете отново при мене.“ И народът си отиде.

⁶ Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха при баща му Соломон, когато беше жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“ ⁷ Те му отговориха: „Ако ти днес бъдеш слуга на този народ и удовлетвориш желанието му, и му говориш с добро, той ще бъде твой служител през всички дни.“ ⁸ Но той не послуша съвета на старейшините, които го посъветваха, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него, ⁹ като ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: ‘Облекчи игото, което твоят баща ни наложи?’“ ¹⁰ Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха: „Така да речеш на този народ, който ти говори: ‘Твоят баща ни направи тежко иго, а ти ни го облекчи!’ Така му кажи: ‘Кутрето ми е по-дебело от бедрата на баща ми. ¹¹ И така, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; ако моят баща ви е наказвал с камшици, аз ще ви наказвам с бичове’.“

¹² На третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, както царят беше заповядал, като им каза: „Елате при мене на третия ден.“ ¹³ Царят отговори на народа сурово и пренебрегна съвета, който му бяха дали старейшините. ¹⁴ И според съвета на младежите им каза: „Моят баща ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпиони.“ ^15 (B)Царят не послуша народа, защото така беше отсъдено от Господа, за да се изпълни словото Му, което Господ отправи чрез силомеца Ахия към Наватовия син Йеровоам.

^16 (C)Когато всички израилтяни разбраха, че царят не ги послуша, народът отвърна на царя: „Какво общо имаме с Давид? За нас няма дял при Йесеевия син! В шатрите си, Израилю! Сега гледай, Давиде, своя дом!“ И израилтяните се разотидоха по своите домове. ¹⁷ Така Ровоам царуваше само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея. ^18 (D)Тогава цар Ровоам изпрати при израилтяните Адорам, надзорника за повинността. Но всички израилтяни започнаха да хвърлят камъни по него и той умря, а цар Ровоам бързо се качи на колесницата и избяга в Йерусалим. ^19 (E)Така Израил се обърна против Давидовия дом, както е и до днес. ²⁰ А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда^[a].

²¹ След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе – сто и осемдесет хиляди отбрани воини – да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син. ²² Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек: ²³ „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ: ²⁴ ‘Така казва Господ: «Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене»’.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.

²⁵ А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил. ²⁶ Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом, ²⁷ защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“ ^{28 (F)(G)(H)}И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза^[b]: „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“ ²⁹ И единия постави във Ветил, а другия – в Дан. ³⁰ Това вкара всички в грях, защото народът започна да ходи при единия от тях – чак до Дан. ³¹ Царят изгради светилища на високи места и постави свещеници от народа, които не бяха от Левиевите синове. ³² Йеровоам установи празник на петнадесетия ден в осмия месец, подобен на празника, който беше в Юдея, и принасяше жертви на жертвеника. Така направи и във Ветил, за да принасят жертви на златните телета, които направи. И на високите места, които направи във Ветил, постави свещеници. ³³ И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който сам замисли, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил. Така установи празник за израилтяните и пристъпи към жертвеника, за да принесе кадене.

Божият човек и непослушанието му към Бога

13 И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва. ^2 (I)И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: ‘Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни’.“ ³ И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“ ⁴ Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си. ⁵ Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне. ⁶ Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди. ⁷ Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“ ⁸ Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място, ⁹ защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: ‘Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял’!“ ¹⁰ Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.

¹¹ А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя. ¹² Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея. ¹³ И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него, ¹⁴ и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“ ¹⁵ Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“ ¹⁶ А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място, ¹⁷ защото чрез словото Господне ми е казано: ‘Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл’!“ ¹⁸ А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: ‘Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода’!“ Но той го лъжеше. ¹⁹ Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.

²⁰ А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна, ²¹ и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: ‘Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог, ²² но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти’.“ ²³ След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал, ²⁴ и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото. ²⁵ И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.

²⁶ Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“ ²⁷ Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха. ²⁸ Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела. ²⁹ Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе. ^30 (J)И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“ ³¹ След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости, ³² защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“

³³ Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място. ³⁴ И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.

Предателството на Юда

22 ^(A)(B)Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха. ^2 (C)А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.

³ Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици. ⁴ И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде. ⁵ Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. ⁶ Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.

Тайната вечеря

^7 (D)И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне. ⁸ Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“ ⁹ Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“ ¹⁰ Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе, ¹¹ и кажете на стопанина на къщата: ‘Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?’ ¹² И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“ ^13 (E)Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря.

^14 (F)Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли; ¹⁵ и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам. ¹⁶ Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“ ¹⁷ И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си; ¹⁸ защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“ ¹⁹ И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“ ^20 (G)Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.

^21 (H)(I)Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата. ²² И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“ ²³ Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.

Спор за първенство сред учениците

^24 (J)(K)А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям. ²⁵ Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели. ^26 (L)Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува. ²⁷ Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.

²⁸ Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания. ²⁹ И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас – ^30 (M)да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“